Определение № 6327 от 11.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6327 гр. София, 11.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110112908 по описа за 2022 година

Производството е по чл.389 ГПК.

Образувано е по молба на „В за допускане на обезпечение на предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД ( за заплащане на цени по договор за услуги) и по чл.92 ЗЗД (за неустойка) с общ размер от 37 920,06 лв чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника „Л.Б. в изброени банки в страната.

Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането по чл.389 ГПК на ищцовата страна, намира за установено от следното :

За да бъде допуснато обезпечение на иск , е необходимо този иск да е допустим и вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД , както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1 ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез налагането на исканото обезпечение.

Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не са налице всички процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на обезпечение на ищеца: поисканата обезпечителна мярки е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА.

Не са посочени конкретни банкови сметки, които да бъдат запоририрани, и не са представени доказателства, че техен титуляр е ответникът.

В конкретния случай не са конкретизирани вземанията (банковите сметки), чието запориране се иска. Процесуалният закон допуска налагане на запор върху конкретно съществуващо вземане на длъжника към трето лице , а не въз основа на предположения за това дали има такова вземане.

Разрешаването на едновременно налагане на запор върху банкови сметки в различни 1 банки и липсата на възможност за контрол за спазването на общия размер на сумата , която може да бъде запорирана, създават риск от създаване на значителни затруднения за дейността на ответника , които не са оправдани с оглед имуществения интерес по конкретното дело , по което е поискано обезпечението.

Формалното изброяване на банки не е достатъчно за конкретизиране и за доказване съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска налагане на запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се накърняват съществени права на ответника , поради което обезпечителните мерки (включително запор и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа на изброяване от ответника на наименованията на съществуващите в страната банки или на други търговски дружества с твърдения , че са длъжници на ответника.

Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г., стр.815).

По гореизложените причини поради неконкретизираност на обезпечителната мярка, не са налице комулативно изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение.

Искането по чл.389 ГПК следва да бъде отхвърлено.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК на „В със съдебен адрес : гр. София, 111 чрез адв.

Г.Г., за допускане на обезпечение на предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД ( за заплащане на цени по договор за услуги) и по чл.92 ЗЗД (за неустойка) с общ размер от 37 920,06 лв чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника „Л.Б. в изброени банки в страната.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото определение за изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2