Определение № 475 от 21.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Варна, 20.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500314 по описа за 2023 година намира следното:

Производството по настоящото дело е приключило с определение № 408/28.07.23г., с което е отменено разпореждане № 3239/04.07.2023г., постановено по в.гр. д. № 1016/23г. на ОС-Варна, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М. М. В. от гр. Варна чрез адв. Б. Ж. от АК-Варна, от 03.07.23г. за издаване на изпълнителен лист по въззивно решение № 761/22.06.23г. в частта му за разноските, и вместо него е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на М. М. В. въз основа на решение № 761/22.06.23г. по в.гр.д. № 1016/23г. на ВОС, с което се осъжда „Казаков инвест“ ЕООД , ЕИК 201440848, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 86, ап. 5, с управител В.К. да заплати на М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Македония“ № 14, както следва: сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 2025 /две хиляди двадесет и пет/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В определението е указано, че изпълнителният лист следва да се издаде от ВОС след връщането на делото.

С молба от 31.07.23г. „Казаков инвест“ ЕООД чрез адв. Р. М. е отправила искане до настоящия съд да даде тълкуване на горното определение, предвид наличието на колизия между същото и постановеното от ВКС определение № 2280/21.07.23г., по ч.гр.д. № 3095/23г., ІІ г.о., с което на осн. чл. 282 от ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 761/22.06.23г. по в.гр.д. № 1016/23г. на ВОС, включващо и частта му за разноските. Изложено е, че в мотивите на определението по настоящото дело е посочено, че само стабилизиран (в смисъл на необжалваем) съдебен 1 акт подлежи на принудително изпълнение, а в диспозитива е разпоредено изпълнителния лист да се издаде от ВОС. Исканото тълкуване е в насока на допълване на мотивите, че доколкото с оглед постановения от въззивния съд правен резултат по иска по чл. 76 от ЗС, молителката В. има принципно право да поиска издаване на изпълнителен лист и в частта за разноските, но фактическото предоставяне на този изпълнителен лист от ОС-Варна може реално (фактически) да стане едва след произнасянето на ВКС по подадената касационна жалба срещу въззивното решение и то ако същата не бъде допусната до касационно обжалване или след допускането на такова – обжалваното решение бъде потвърдено.

В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК е депозиран отговор на молбата, подаден от насрещната страна М. В. чрез адв. Б. Ж., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не са налице каквито и да било неясноти в постановения по настоящото дело акт, които да се нуждаят от тълкуване, за да бъде разбран техния точен смисъл. Поддържа се, че е недопустимо чрез молба за тълкуване да се прави опит да бъде искано от съда да променя ясния смисъл на това, което е постановил. Отправя се искане молбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по отправеното искане за тълкуване на постановеното по настоящото дело определение, съдът съобрази следното:

Нормите на чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК са приложими не само към решенията, но и към всички съдебни актове, които се постановяват от съда. В ГПК липсват специални правила за поправянето на определенията – актове, с които съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество /чл. 252 ГПК/. В правната теория и съдебната практика се е наложило трайното разбиране, че поради празнотата в процесуалната уредба и необходимостта от допълване, поправка, тълкуване или изменение на определенията за същите се прилага съответно редът, приложим за решенията.

Отделно от горното, видно от материалите по настоящото дело, че същото не е било върнато на ВОС и очевидно изпълнителен лист не е бил издаден, поради което не е налице процесуалната пречка по допустимостта на искането, закрепена с нормата на чл. 251, ал. 2 от ГПК.

Поради изложеното следва да се приеме, че молбата за тълкуване на определението е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Това е така, защото на тълкуване подлежи този съдебен акт, от който не става ясно каква правораздавателна воля е формирал разрешаващият правния спор орган и се налага тя да бъде изяснена с допълнителен акт. Тези предпоставки в случая не са налице. В определението е посочено разбираемо, че се отменя разпореждането на въззивния ВОС, с което е оставена без уважение молбата на В. за издаване на изпълнителен лист по въззивното решение в частта му за разноските и вместо това е постановено да се издаде изпълнителен лист, което фактически да се извърши от ВОС след 2 връщане на делото от ВАпС. Този ясен диспозитив изцяло съответства на разбираемо изложените мотиви от настоящия съд, че въззивното решение (предвид цената на иска), не подлежи на касационно обжалване и същото е влязло в сила с постановяването си, поради което съставлява годно изпълнително основание и в частта за разноските. Ясно е посочено, че постановеното спиране на въззивното решение с определение на ВКС по реда на чл. 282 от ГПК няма отношение към производството по издаване на изпълнителен лист и такъв следва да бъде издаден.

На тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи в мотивите на съдебния акт. В конкретния случай с молбата се иска преразглеждане на направените от съда правни изводи и пререшаване на спора относно наличието на предпоставките за издаването на изпълнителния лист, което не може да бъде осъществено в производството по чл. 251 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 31.07.23г. от „Казаков инвест“ ЕООД, подадена чрез адв. Р. М., за тълкуване на определение № 408/28.07.23г. по ч.гр. дело № 314/23г. на ВАпС.

Определението е окончателно по арг. от чл. 251, ал. 5 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3