Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 115/2023
Вид
Решение № 78
Подписан
13.02.2024
Състав
Кръстина Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20235300900115 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Ц. Г., ЕГН ********** от с.К.**** твърди, че на ***г. на пътя между с.К. и с.И., при управление на лек автомобил „Опел Зафира” с рег.

№**** водачът С. Л. С., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за понесените от ищеца средни телесни повреди: счупване в основата на дясна пета дланна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник; открито счупване на близко стояща фаланга на десен четвърти пръст с изкълчване на средна интерфагиална става, довело до умъртвяване на меките тъкани и оперативна ампутация на едноименния пръст, което е довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна втора ходилна част, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник. В исковата молба подробно е описан механизма на ПТП. За деянието С. Л. С. бил признат за виновен с влязло в сила решение по НАХД №385/2022г. по описа на Районен съд Карлово.

Твърди се, че ищецът бил приет за лечение на получените при ПТП 1 травми в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД – Пловдив, както и че е получил други усложнения на здравословното му състояние, представляващи: контрактура на ставата и други уточнени артрити, посттравматична артроза на ставите, ставни болки и нарушение на плътността и структурата на костите, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждания на лумбално-сакралните коренчета.

Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди на обща стойност 166,00 лева /от които 108,00 лева – платени за закупуване на киршнерова игла, 46,40 лева – потребителска такса за престой в лечебно заведение, 11,60 лева потребителска такса за престой в лечебно заведение/.

Твърди се, че към датата на произшествието виновният водач е имал валидна застраховка “гражданска отговорност” при „ЛевИнс“АД, посредством застрахователна полица №***/****, валидна за периода от 20.07.2020г. до 19.07.2021г.

Ищецът предявил претенциите си пред застрахователя, но в установения от закона тримесечен срок не му било заплатено обезщетение.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника Застрахователна компания „ЛевИнс“АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе”№67А да заплати на ищеца сумите: 150 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законна лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното изплащане; 166,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорват се: твърдения механизъм на настъпване на ПТП; причинно-следствената връзка между произшествието и вредите; твърдените вреди и техния интензитет и продължителност; акцесорните искове за лихви. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца чрез: пренебрегване на предписаното лечение, противоправно поведение на пътя /шофиране без подходяща екипировка/, нарушение на правилата за движение 2 по пътищата, изразяващо се в управление на мотоциклета с превишена скорост; бездействие относно необходимостта да се предприемат мерки за избягване на произшествието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Съгласно представения препис от влязло в сила решение по НАХД №385/2022г. на Районен съд – Карлово, С. Л. С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***г. на участък от пътя между с.К. и с.И., при управление на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№****, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на Г. Ц.

Г., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в основата на дясна пета дланна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник; открито счупване на близко стояща фаланга на десен четвърти пръст с изкълчване на средна интерфагиална става, довело до умъртвяване на меките тъкани и оперативна ампутация на едноименния пръст, което е довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна втора ходилна част, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник. Съдът е приел като технически причини за настъпване на пътнотранспортното произшествие технически неправилните действия на водача на лекия автомобил, състоящи се в предприета маневра завой наляво и навлизане на платното за движение, когато това не е било технически безопасно, както и закъснялата реакция на водача на мотоциклета Г. Г. за предотвратяване на произшествието, която е обоснована с техническата възможност той да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на екстремно или служебно спиране.

Предвид задължителната сила на постановеното в наказателното производство решение /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от С. С., който е нарушил правилата за движение и в резултат на това по непредпазливост е причинил на ищеца гореописаната средна телесна повреда.

Страните не спорят /а това е видно и от представената застрахователна полица/, че към датата на процесното ПТП е било налично застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между виновния водач С. и ответното дружество.

3

Видно от Експертно решение на ТЕЛК №****г., на ищеца са определени 10% трайно намалена работоспособност, при общо заболяване „състояние след травматична ампутация на четвърти пръст на дясна ръка“.

Видно от представените епикризи ищецът е лекуван в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД за периода ***г. – 17.08.2020г. и 16.09.2020г. – 19.09.2020г.

При първият престой е поставена имобилизация за 30 дни, а вторият път са отстранени поставените импланти и е ампутиран пръста на ръката.

Приетата по делото медицинска експертиза с в. л. М.Б. установява, че при описаното в исковата молба ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания: закрито счупване на втора ходилна кост на десния крак, закрито счупване в основата на петата дланна кост на дясната ръка, открито счупване на основната фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка, открито изкълчване на средната интрафалангиална става на четвърти пръст на дясната ръка, умъртвяване на меките тъкани на четвърти пръст на дясната ръка, наложило оперативна ампутация на пръста.

Закритото счупване на втората ходилна кост на десния крак е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Закритото счупване в основата на петата дланна кост на дясната ръка е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник. Откритото счупване на основната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка и откритото изкълчване на средната става на четвърти пръст на дясната ръка с умъртвяване на меките тъкани и ампутация на пръста е довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според вещото лице непосредствено след произшествието Г. е изпитвал от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до степен да станат епизодични при натоварване на дясната ръка и при промяна на метеорологичните условия. Описаните травматични увреждания според експерта отшумяват обичайно за 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, без настъпване на усложнения. В конкретния случай усложнения са настъпили и оздравителният процес се е проточил 5-6 месеца.

В. л. посочва, че от приложената медицинска документация по делото няма данни за проследяване на състоянието на пострадалия при личния му лекар между двете пролежавания в болницата и след това. Ищецът е отказал 4 препоръчаното оперативно лечение на дясното ходило, което е допринесло за удължаване на оздравителния период и търпените от него болки и страдания.

При приемането на експертизата в съдебно заседание В.л. Б. е заявил, че проблеми с кръста и с гръбначния стълб на ищеца не могат да се приемат като последици от ПТП, доколкото в проверената документация по повод катастрофата не са отразени травми от такъв тип. Ето защо съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за понесени от ПТП вреди в резултат на увреждания като артрити, посттравматична артроза на ставите, ставни болки, нарушение на плътността и структурата на костите, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждания на лумбално-сакралните коренчета.

В.л. Ст.М. с приетата комплексна експертиза установява следния механизъм на настъпване на ПТП: водачът Г. управлявал мотоциклет „Сузуки“ по дясната /южна/ лента на платното за движение на пътя с.К. – с.И. в посока от запад на изток. През това време водачът С. С. управлявал „Опел Зафира“ по източната отбивка на **** намираща се вляво, северно от платното. Когато мотоциклета се е намирал в зоната на западната отбивка на ханчето на около 207 м, лекият автомобил е навлязъл на платното за движение, преминал е през лявата северна лента и е навлязъл в дясната южна лента, като е продължил движението си в посока от запад на изток пред мотоциклета. Водачът Г. поради движението си с по-висока скорост от тази на лекия автомобил го е настигнал, при което решил да го изпревари. Поради насрещно движещ се автомобил обаче Г. не е предприел изпреварване, но през това време е настигнал автомобила на С. и за да не се удари в задната му част се е отклонил надясно, при което е напуснал платното за движение, преминал е покрай дясната страна на „Опел Зафира“ и по направление на оставената следа се е ударил в пътен знак. Според експертизата причините за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: от една страна това, че Г. Г. не е реагирал своевременно /а е имал техническа възможност/ на движещия се пред него автомобил с отнемане на газта, за да намали скоростта си или с комфортно или плавно спиране, а е продължил движението си с намерение да извърши изпреварване, от която маневра сам се е отказал поради насрещно движещ се автомобил и така сам се е поставил в ситуация да се наложи да напусне платното за движение отдясно, за да избегне удар в задната част на лекия автомобил; от друга страна водачът на „Опел Зафира“ е 5 имал техническа възможност да отложи навлизането си на платното за движение пред мотоциклета.

Свидетелката Л.Г., чиято д. живее с ищеца на семейни начала установява, че след катастрофата Г. често се оплаква от болки в кръста, накуцва и не може да стъпва стабилно; ползвал инвалидна количка; макар да е възстановен физически, продължавал за има психични травми. Свидетелката М.Г., която живее с ищеца установява, че след изписването му от болницата дълго време се възстановявал – сменяли му превръзките, не можел да се придвижва и ползвал количка, за да излиза на двора; след това 2-3 месеца ходил с патерици; пръста на ръката му бил син, жълт, а после почернял; постоянно приемал обезболяващи лекарства, не можел да спи и да се обслужва сам. Сега се оплаква от болки в кръста; променил се е, защото не излиза като по-рано с приятели, отскоро прави опити да кара пак мотора.

Така събраните доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП е виновно причинено както от водача на застрахования автомобил - С. С., която е нарушил правилата за движение по пътищата и затова е понесъл административно наказание, така и от ищеца, който е имал техническа възможност да избегне настъпването на произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране, но вместо това е продължил да се движи със същата скорост и е предприел опасна маневра, довела до настъпване на телесните му увреждания. Вината е на двамата в еднаква степен, тъй като всеки от тях поотделно е могъл да предотврати произшествието. Съответно в причинно-следствена връзка с действията на всеки от тях е настъпил вредоносния резултат. Ето защо съдът приема за основателно и доказаното възражението на ответника за съпричиняване.