Решение № 168 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300503313 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. С. С.- Т. против решение № 4349/31.10.2023г. по гр.д.№ 9340/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове против Кметство- с.*****, за признаване за незаконна и отмяната на Заповед № 52/13.06.2023г. на Кмета на Кметство- с.***** за наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа през период от шест месеца след уволнението в размер от 8370 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че РС безкритично е възприел показанията на свидетелката С. Б. и като цяло е тълкувал събраните доказателства превратно и не в тяхната пълнота. Твърди се също така, че от жалбоподателката не е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение и доколкото въобще е възникнала някаква конфликтна ситуация тя не носи вина за нея, като дори да е налице някакво виновно поведение, то не е с такава тежест, че да обосновава налагането на наказание дисциплинарно уволнение.

От въззиваемата страна Кметство- с.***** е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства и закона. Развити са подробни доводи в подкрепа на изводите на РС. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 9340/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова молба от М. С. С.- Т. против Кметство- с.*****, с която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ за това да се признае за незаконна и като такава да бъде отменена Заповед № 52/13.06.2023г. на Кмета на ответното Кметство, ищцата да бъде възстановена на 1 заеманата преди уволнението длъжност "*****" към БД Кметска администрация - Звено 207.1 в Кметство- с.*****, както и да й бъде присъдено обезщетение за оставането без работа поради уволнението за шест месеца, считано от 14.06.2023г., в размер от 8370 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. В исковата молба се твърди, че в мотивната част на горепосочената заповед са преразказани твърденията в подадена от Т. Г. жалба, с оплакване от отказ да бъде обслужена от ищцата и от грубо и унизително отношение от нейна страна. В действителност обаче още при влизане на 02.05.2023г. в помещението в кметството, в което работела ищцата, г- жа Г. се нахвърлила върху нея и започнала да я обижда. В подадената от Т. Г. жалба тя изрично признавала, че се ядосала и избухнала.

Целта на посещението била промяна на нейната и на дъщеря й на малолетната й дъщеря адресна регистрация. Т. Г. обаче не била представила съдебно решение за прекратяване на брака й, а и в НБД“Население“ фигурирала като омъжена. Съобщението за прекратяване на гражданския брак постъпило в служба „ГРАО“ при Община- гр.***** на 03.05.2023г..

Твърди се, че за служителите в общинската администрация не съществува задължение да попълват формулярите по образец за исканите от гражданите административни услуги.

Ищцата- жалбоподател в настоящето въззивно производство, заемала длъжността "*****" от месец септември 2016г. и винаги стрикто изпълнявала служебните си задължения. Дори на 02.05.2023г. тя да била допуснала някакво нарушение на трудовата дисциплина, то същото не било с такава тежест, че да обосновава наличието на основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание.

С подадения от Кметство- с. ***** отговор на исковата молба предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди се, че Заповед № 52/13.06.2023г. е подробно мотивирана, като детайлно е описано извършеното от М. С.- Т. дисциплинарно нарушение.

Тя и Т. Г. от дълги години били в близки отношения. Ищцата била кръстница на двете деца на г- жа Г.. Тя знаела за постановения от съда развод и следвало да се съобрази с този факт, но вместо това отказала да промени адресната регистрация на малолетното дете, като в резултат от действията й то останало регистрирано на адреса на своя баща. Детето било инвалидизирано на 100% с решение на ТЕЛК и за да се ползва от полагащите му се социални услуги следвало да бъде адресно регистрирано на адреса на своята майка. При посещението си в кметството на 02.05.2023г. Т. Г. носела бракоразводното решение, но ищцата не го изискала. Дори обаче да нямало данни за прекратяване на гражданския брак между родителите, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, при промяна на адреса на майката малолетните деца следвало да бъдат регистрирани на нейния адрес. М.

С.- Т. проявила грубо отношение към посетителката, като и подхвърлила бланкитеформуляри, отказала й съдействие при попълването, въвела я в заблуждение, като променила нейния и на детето настоящ адрес, както и постоянния адрес на майката, но не и на детето. Освен това тя направила запис на телефона си на разговора с г- жа Г., без нейно знание и съгласие.

В подадената на 05.05.2023г. жалба от Т. Г. до Кмета на Община- гр.***** и до Кмета на с.***** е записано, че на 02.05.2023г. тя е посетила Кметство- с.***** с цел промяна на нейната и на дъщеря й С. М. адресна регистрация, с оглед прекратяванто на гражданския брак с бащата на детето. Отишла при М. С.- Т., която била кръстница и на двете й деца. Обяснила й за какво е дошла. Служителката й подхвърлила грубо три документа и й казала да ги попълни сама. Г- жа Г. погрешно започнала да попълва формулярите, както ибили един върху друг. Като разбрала, че е сгрешила, М. С.- Т. й се развикала и отказала да и даде нови формуляри, защото били входирани. После й подхвърлила нови документи. Г- жа Г. потърсила помощ за попълване на формулярите от друга служителка в помещението. М. С.- Т. не й поискала бракоразводното решение, от което било видно, че родителските права са предоставени на нея. Изпратила я при служителката Й. Д., за да плати 30 лева- такса. На тази служителка й направил впечатление размера на таксата и я попитала на кого са предоставени родителските права, като й обяснила, че таксата от 30 лева е само за промяна на настоящ адрес. Г- жа Г. казала, че родителските права са предоставени за упражняване на нея. Тогава Й. Д. отишла при М. С.Т. и я попитала, защо не е направила постоянния адрес на С. М. при майка й.

2

Жалбоподателката отговорила, че постоянният адрес трябва да остане при баща й. Д. й обяснила, че има постановен от съда развод и родителските права са предоставени на майката, на чийто постоянен адрес следва да бъде регистрирано и детето. В този момент гжа Г. се ядосала и избухнала, защото разбрала, че действията на М. С.- Т. са на лично основа. Заявила й, че не може така да злоупотребява със служебното си положение и настояла документите й да бъдат обработени по- бързо, защото трябва да се връща на работа. По искане от Кмета на с.*****, на 31.05.2023г. жалбоподателката е подала две писмени обяснения / отговори/. В първия отговор се твърди, че е обслужила г- жа Г. като всеки друг гражданин, как подобава. Във втория се сочи, че не й е било представено бракоразводно решение, извършила е справка в НБД“Население“ и се установило, че Т. Г. се води омъжена. Оспора да се е държала грубо или некоректно с посетителката. Твърди, че записът на разговора е направила случайно, тъй като преди г- жа Г. да влезе в помещението, разговаряла със съпруга си и забравила да затвори телефона.

На 02.06.2023г. е дадено обяснение и от заемащата в кметството длъжност „*****е“ С. Б.. В обясненията се сочи, че Т. Г. е посетила служба „ГРАО“ в кметството на 02.05.2023г. и е поискала да смени четири адресни регистрации- своите и на малолетната си дъщеря постоянен и настоящ адрес. Служителката, която я обслужвала / има се предвид жалбоподателката/ й поискала нотариален акт за жилището на адреса, на който иска да се регистрира, и документ за платени данъци за текущата година. Посетителката отишла, платила си данъка и донесла на М. С.- Т. съответния документ. Последната й подала адресните карти, без да й обясни как да ги попълни и без да й каже, че са индигирани.

Посетителката направила грешка при попълването и поискала нови формуляри. М. С.- Т. й казала да задраска сгрешеното, което било недопустимо, и да продължи да пише. Отказала да й даде нови формуляри, защото били номерирани, което не било вярно. След това направила забележка на г-жа Г., че пише на адресните карти една върху друга, при което текстът се отбелязва на долните бланки. Посетителката се ядосала и поискала нови бланки.

След това се обърнала за помощ от С. Б.. Била видимо притеснена. Забравила името на улицата, на която желае да промени адресните регистрации. Затруднила се при попълване на номера на акта за раждане на детето. М. С.- Т. не й оказала никакво съдействие. С. Б. не била в помощението през цялото време, но видяното и чутото я озадачили. Чудела се, защо колежката й проявява такова негативно лично отношение към посетителката. След като гжа Г. била готова с попълването на адресните карти, жалбоподателката я изпратила при счетоводителката да плати такса за промяна на три адресни регистрации. Счетоводителката се учудила и попитала, къде оставя детето, при положение, че до навършване на 18 години то трябва да живее при нея. Г- жа Г. се ядосала и казала, че носи съдебно решение за родителските права спрямо детето, но никой не й го е поискал. На въпроса, защо е решила, че адресната регистрация на детето по постоянен адрес трябва да остане на адреса на бащата, М. С.- Т. заявила, че не знаела.

На 02.06.2023г. е дадено писмено обяснение и от Й. Д., на длъжност „*****“. В тях се сочи, че на 02.05.2023г. в стаята на финансовата служба влязла г- жа Т. Г., като обяснила, че е изпратена от служителката в служба ГРАО, да си плати данъците. След известно време се върнала да плати такса за експресна поръчка- смяна на нейните постоянен и настоящ адрес и настоящия адрес на малолетното й дете. Й. Д. я попитала, защо не е поискала промяна и на постоянни адрес на детето, като имала предвид, че при промяна на постоянния адрес на майката следва да бъде променен и постоянния адрес на детето. Т. Г. била видимо разстроена и се оплакала от отношението на служителката в служба ГРАО, като споделила, че тя и подхвърлила адресните карти, което за нея било груба и обидно и поради това възнамерявала да подаде жалба. След това Д. задала същия въпрос и на М. С.- Т.. Тя отговорила, че не знае, защо Т. Г. не е поискала промяна на постоянния адрес и на малолетната си дъщеря.

В становище от Кмета на с.***** до Кмета на община- гр.***** от 02.06.2023г. се сочи, че в хода на събиране на информация по изложените в жалбата от Т. Г. оплаквания се установило, че М. С.- Т. е направила запис, който пуснала на кмета и екипа му. С оглед на 3 този факт, от посочената служителка били изискани нови обяснения. Писмено обяснение от 12.06.2023г. относно записа на телефона на жалбоподателката е дадено и от С. Б. и П. Н., на длъжност *****, като в ъсощото се сочи, че на 31.05.2023г. в стаята, в която работят М. С.Т. и С. Б., влязла г-жа В. П., Кмет на Кметство- с.*****. В нейно присъствие и в присъствието служителките, дали обяснението, жалбоподателката пуснала на телефона си записа на комуникацията между нея и Т. Г. на 02.05.2023г..

По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите И. Т. / без родство с жалбоподателката/ и С. Б.. Свидетелят Т. сочи, че през 2016г. е бил Кмет на с.***** и той назначил жалбоподателката на работа в кметството. Тя стриктно изпълнявала служебните си задължения. Известно му било, че тя е уволнена дисциплинарно. Гражданка била отишла в служба ГРАО и поискала от М. С.- Т. извършването на услуга. Гражданката на име Т. се държала предизвикателно и поради това възникнал конфликт. Двете били в близки отношения, но поради развода на Т. отношенията им се влошили. Свидетелката Б. сочи, че на 02.05.2023г. е била на работа. Към 13,30 часа в служебната стая влязла Т. Г.. Била във видимо добро настроение. Насочила се към свидетелката, защото работната й място било срещу вратата. Обяснила, че иска да промени своята и на дъщеря си адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес. Свидетелката я насочила към жалбоподателката, която завеждала служба ГРАО. М. С.- Т. подала на Т. Г. адресни карти и поискала от нея да представи нотариален акт за жилището, на адреса на който иска да се регистрира, както и бележка за платен данък за този имот, каквато бележка не била необходима за извършване на промяна на адресната регистрация. Г- жа Г. отишла да плати данъка за текущата година, след което се върнала и започнала да попълва предоставените й бланки. При попълването допуснала грешка и поискала от жалбоподателката нови формуляри. М. С.- Т. отказал под предтекст, че бланките са прономеровани, а това не било вярно. Жалбоподателката казала на посетителката да продължи да попълва, като добре знаела, че в адресните карти е недопустимо да има зачертавания и поправки. Т. Г. се затруднила с попълване на името на улицата, тъй като в нотариалния й акт било записано старото име. Жалбоподателката й отказала съдействие. Относно попълването на картите също отказала да й помогне, като й казала, че е грамотна и може да чете. Дала и нови формуляри, едва след като забелязала, че бланките, които попълва г- жа Г. са една върху друга и тъй като са индигирани, текстът се отбелязва на тези, които са отдолу. Направила й забележка за това, как може да пише така, че е унищожила документите. Посетителката се притеснила. След като приключила с попълването, тя отишла в счетоводството, за да заплати дължимата такса за услугата. Там се оказало, че жалбоподателката й е дала само три адресни карти, поради което не е попълнена адресна карта за промяна на постоянния адрес на малолетната дъщеря на г- жа Г..