Определение № 3349 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3349 гр. София, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000500733 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от Н. Г. М. чрез неговия процесуален представител, за изменение на въззивното решение в частта на разноските, тъй като такива не са му присъдени за въззивното производство. Излага, че с дадените указания по реда на чл.101 от ГПК е продължен и срокът за представяне на доказателства за разноски . До момента на легитимиране на процесуалния представител не е съществувала възможност за това. Сочи се, че ответникът е юрист и има право на безплатна правна помощ.

Затова моли съда да допълни решението си в частта за разноските като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

И. С. чрез назначения й особен представител е депозирала отговор на подадената молба в срока по чл.248, ал.2 от ГПК. В него е посочено, че в проведеното съдебно заседание не е направено искане за разноски, поради липса на представителна власт. Поддържа, че молбата не следва да бъде уважавана.

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок и от легитимирана страна. В случая се иска допълване на въззивното решение в частта му за разноските, поради което не е необходимо страната да е представила списък за разноските по реда на чл.80 1 от ГПК като условие за нейната допустимост.

На разглеждане подлежи въпросът за това дали искането за разноски от страна на Н. М. е направено своевременно. Претенцията за присъждането им съставлява такава, която е свързана със спорния предмет и която също като него следва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция- т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното открито съдебно заседание се е явил пълномощник на ответника, който не е имал редовно учредена представителна власт за настоящата инстанция. Това обуславя нередовно извършване на процесуалното действие по подаване на отговорите на въззивните жалби. С оглед правомощията си по чл.7 и чл.101 от ГПК, да следи служебно за валидността на извършените процесуални действия, съдът е дал указания на ответника във връзка с липсата на представителна власт на явилия се в съдебното заседание адвокат. Поради това той не е могъл да заяви своевременно искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Затова волеизявление за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., направено с молбата, с която страната потвърждава действията на процесуалния си представител, следва да се счита за своевременно направено до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях. Ищецът има право на разноски за един адвокат, респективно и ответникът. С въззивното решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който искът е отхвърлен изцяло по отношение на ответника М.. Поради това му се дължат разноски за въззивното производство съобразно резултатът от обжалването, респективно адвокатско възнаграждение на пълномощника му по чл.38 от ЗАдв. В молбата от 07.11.2025г., с която Н. М. е потвърдил действията на пълномощника си, няма направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за производството пред САС. Към нея е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е договорена безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ,т.3 от ЗАдв. Това не може да се приеме за направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител. То трябва да е изрично. Няма искане в този 2 смисъл и в депозираните отговори по въззивните жалби.

Поради изложеното на пълномощника на ответника по жалбата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. М. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3