Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 275 от 08.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3886/2021
Вид
Определение № 275
Подписан
08.02.2022
В сила
08.02.2022
Състав
Иван Иванов, Камелия Първанова, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. София, 03.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20211000503886 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3640//1253/8.10.2021г от И. Н. М., представляван от адв.Л. Г. от АК-Монтана, срещу определение № 171/20.09.2021г по ч.гр.д.

№ 261/2021г по описа на МОС, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане № 262812/23.06.2021г по ч.гр.д.№ 1459/2018г на Ломски районен съд и е осъден да заплати разноски в полза на „Банка ДСК” АД, с доводи, че е незаконосъобразно. Възразява срещу приетото за това, че ЧСИ не е знаел, че вече са били изпратени и връчени на длъжника покана за доброволно изпълнение и заповед по чл.417 ГПК, тъй като е било приложено прекратително постановление от 9.02.2021г на ДСИ при Ломски районен съд, постановено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в което е посочено, че заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1459/2018г на ЛРС и разпореждане от 10.07.2018г по ч.гр.д.№ 1459/2018г на ЛРС и покана за доброволно изпълнение не са връчени на длъжника.

За същото вземане „ОТП Факторинг България” ЕАД е образувало изп. дело № 706/2021 г по описа на ЧСИ М.И. и е конституиран на основание чл.429 ГПК на мястото на предишния взискател „Банка ДСК” ЕАД. Били са му връчени покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист-копие с разпореждане на ДСИ-СИС ЛРС, писмо във връзка с договор за цесия между „Банка ДСК” АД и „ОТП Факторинг България” ЕАД, постановление по изп. дело № 301/2018г от 9.02.2021г на ДСИ –СИС ЛРС, съобщение по изп. дело № 301/2018г. Въз основа на получените документи, разпореждането и постановлението за прекратяване е депозирал възражението по чл.414 ГПК.

Поддържа, че неправилно са присъдени разноски на „Банка ДСК” АД, тъй като не е страна по изпълнителното дело, а взискател по същото от момента на образуване на 1 изпълнителното дело е „ОТП Факторинг България” ЕАД.

Ответната страна-„Банка ДСК” АД, представлявана от юрисконсулт Л.Л., е оспорила частната жалба като неоснователна. Сочи, че при последващо образуване на ново изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение е в нарушение на чл.428, ал.1 ГПК и не води до нова възможност длъжникът да възрази. Редовното връчване на заповедта за изпълнение не зависи от преценката на съдебния изпълнител, а подлежи на самостоятелна преценка от съда.

По отношение на присъдените разноски се сочи, че същите са присъдени в производството по обжалване на разпореждането, с което възражението е просрочено, като в него страна е „Банка ДСК” ЕАД, като заявител в заповедното производство, поради което е правно ирелевантно кой е взискател по образуваното изпълнително дело.

Претендира да се остави без уважение частната жалба и да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е недопустима, тъй като постановеното определение от ОС-Монтана е необжалваемо. Съгласно т.8 от ТР №4/2013г. по т.д.№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК на ВКС се приема, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване на касационно обжалване постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.

Поради това частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3640//1253/8.10.2021г от И. Н.

М., представляван от адв.Л. Г. от АК-Монтана, срещу определение № 171/20.09.2021г по ч.гр.д.№ 261/2021г по описа на МОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2