Решение № 80 от 07.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Враца, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500021 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ОБЩИНА ВРАЦА, с Булстат ***, представлявана от К. К. - кмет против решение № 720/05.12.2023 г. по гр. д. № 2282/2023 г. на Районен съд – Враца, с което е отменена заповед № 1261 от 16.08.2023 г. на Заместник Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение със З. В. Й., с ЕГН ********** и е признато уволнението на последната за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Възстановена е З. В. Й. на предишната й длъжност "***" в Община Враца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Община Враца да заплати по сметка на Районен съд – Враца държавни такси в общ размер на 160,00 лева. Със същото решение е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Враца да заплати на З. В. Й., сторените от последната деловодни разноски в размер на 800,00 лева. Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. В хода на първоинстанционното производство били събрани доказателства, свързани с отношенията между Община Враца - като работодател и доставчик на лична помощ, и З. В.

Й., в качеството й на работник/служител като ***. Съдът неправилно възприел определени факти и се позовал напълно произволно на определени факти, а други игнорирал (без да 1 посочи аргументи защо), в резултат на което постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Трудовото правоотношение между Община Враца и З. В. Й. възникнало въз основа на сключено тристранно споразумение и в съответствие с нормативните изисквания за личната помощ, регламентирани от Закона за личната помощ (ЗЛП) и Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ (Наредбата). Личната помощ била механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения. Предоставянето на лична помощ се основавало на принципите, предвидени в Закона за хората с увреждания, ефективност и ефикасност на предоставянето на помощта и зачитане на личното пространство, достойнството, самостоятелността и независимостта на ползвателите на лична помощ. З. В. Й., като лице, което отговаря на изискванията за предоставяне на механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ, кандидатствала за ***, с което била одобрена и включена в списъка за кандидатите за асистенти, който списък се поддържал от доставчика на личната помощ, съгласно чл. 21, ал. 2, т. 7 от ЗЛП. На основание този списък, доставчикът на лична помощ предлагал кандидат-асистенти на ползвателя от актуален списък на кандидатите за асистенти, които се избират от ползвателя.

Правоотношенията между доставчика на личната помощ и ползвателя възниквали на основание подадено заявление за предоставяне на лична помощ от ползвателя, придружено с направление, издадено от териториалната дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). С направленията от ДСП се правела индивидуална оценка на потребностите на лицето по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания и се установяват броя часове месечно и се определял срокът на валидност на направлението, в който лицето с увреждане може да се ползва с права по Закона за личната помощ. Лицата, които желаят да им бъде предоставена лична помощ, подавали лично или чрез упълномощено от тях лице заявление - декларация по образец за предоставяне на лична помощ. В заявлението лицето декларирало, че не получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности и посочвало асистент. В процесния случай, със заявление от 30.01.2020 г. и с Направление № 20001266/21.01.2020 г., Ж. Й. Л., чрез неговата сестра и пълномощник Е. Й. П., бил включен в механизма лична помощ за предоставяне на помощ от личен, домашен и/или социален характер. Съгласно ЗЛП и Наредбата за механизма лична помощ, потребителят имал право да избира личния асистент на основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата, като посочи конкретно лице в заявлението за включване в механизма на личната помощ. В случай че не посочил конкретно лице, на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата, кметът предлагал *** от списъка с кандидати.

Предоставянето и ползването на лична помощ се осъществявали въз основа на споразумение между ползвателя, избрания асистент и доставчика на лична помощ съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ. Споразумението уреждало реда и срока за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните, на основание определения срок и определените часове в направлението, издадено по реда на Закона за хората с увреждания. На 04.02.2020 г. бил подписан протокол за съгласие между ползвател и асистент за подписване на тристранно споразумение. Два дни по-късно - 06.02.2020 г., било 2 подписано тристранно споразумение № 286 между Община Враца, чрез кмета на общината, З. В. Й. и Ж. Й. Л.. Споразумението било сключено за срок, започващ от 1-во число на месеца, следващ месеца на сключване на споразумението, до срока, определен в направлението за предоставяне на лична помощ от съответната дирекция "Социално подпомагане". На основание Наредбата, тристранното споразумение с № 286 от 06.02.2020 г. било със срок от 01.03.2020 г. до 21.01.2025 г. В споразумението били регламентирани и броят на часовете месечно за предоставяне и ползване на личната помощ, а именно - 125 часа на месец. На основание чл. 3а от Наредбата в 7-дневен срок от сключването на споразумението, бил сключен трудов договор *** от 13.02.2020 г. със З. В. Й., назначена като *** на Ж. Й. Л.. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда. Съгласно Приложение № 3 към чл. 3, ал. 8 от Наредбата, трудовият договор със З. Й. бил сключен по образец и то след като възникне правоотношение между асистент, ползвател и доставчик, на основание подписано тристранно споразумение. Без да е подписано тристранно споразумение, нямало как да възникне и трудовото правоотношение между асистент и доставчик. Трудовите правоотношения между З. В. Й. и Община Враца възниквали на основание сключен трудов договор *** от 13.02.2020 г., след подписано тристранно споразумение № 286 от 06.02.2020 г. Трудовият договор бил срочен, съгласно Наредбата. Процесният трудов договор бил срочен до завършване на определена работа, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 67, ал.

1, т. 2 от Кодекса на труда. На това основание, договорът бил регистриран в НАП чрез уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ към НАП - трудовия договор бил регистриран с код 03.

Съгласно Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, код 03 е трудов договор по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а именно до завършване на определена работа. Неправилно съдът възприел, че трудовият договор е сключен за определен срок. Срокът, посочен в трудовия договор, бил срокът на направлението, издадено от ДСП, който срок указвал времетраенето на правото на ползвателя да използва услугите на *** съгласно Закона за личната помощ. Със заявление № 9400-0-10940 от 11.08.2023 г. ползвателят на личната помощ, чрез своя пълномощник, поискал смяна на асистента и прекратяване на тристранното споразумение между него, З. В.

Й. и Община Враца. В изпълнение на своите задължения, доставчикът на лична помощ прекратил тристранно споразумение № 286 от 06.02.2020 г., с изрична Заповед за прекратяване на правоотношенията между трите страни. В първоинстанционното решение били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 3а, ал. 8 от Наредбата, изменението или прекратяването на споразумението по чл. 3, ал. 3 било основание съответният трудов договор да бъде изменен или прекратен. На основание горецитираната разпоредба и Заповед № 1275 от 16.08.2023 г. за прекратяване на тристранното споразумение, била издадена Заповед № 1246 от 16.08.2023 г. за прекратяване на трудовия договор между З. В. Й. и Община Враца. От тълкуването на Закона за личната помощ и Наредбата, можело да се обоснове извод, че с прекратяване на споразумението, на основанията на чл. 9 от него, работата трябва да се смята за завършена, поради невъзможен предмет. Независимо от посочените срокове, които са за целите на предлаганата лична 3 помощ, то не можело да се обоснове с извода, че по време на този срок една от страните по тристранното споразумение не може да го прекрати. В духа на Закона за личната помощ ползвателят избира личния си асистент и има право да прекрати тристранното споразумение, без предизвестие, на основание подадено заявление до доставчика на лична помощ. Целта на Закона за личната помощ била да се създаде обществена среда, в която хората с увреждания да бъдат подпомагани от асистенти, с които се чувстват спокойни и да могат да се интегрират в обществото. В тази връзка, законодателят дал възможност на потребителя свободно да избира асистентите си. С прекратяване на тристранното споразумение, работата се смята за завършена, което е и основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Съдът не взел под внимание и не преценил събраните по делото доказателства, приложени към исковата молба, че З. В. Й., по време на трудовото си правоотношение, за дълги периоди от време излизала в годишен платен отпуск и в отпуск за временна неработоспособност, като за тези периоди от време на ползвателя били предложени други асистенти от списъка, които да заместват титуляря по основното трудово правоотношение. Също така съдът не взел под внимание и доказателствата, че има подадено заявление от ползвателя за прекратяване на тристранното споразумение съгласно нормативните изисквания на

ЗЛП и

Наредбата.

Първоинстанционният съд не обсъдил и посоченото писмено пояснение от пълномощника и настойника на ползвателя защо се стигнало до прекратяване на отношенията между ползвателя и асистента. Съдът, в хода на събраните доказателства, взел предвид гласни доказателства от двама свидетели, които са предоставили информация, че ползвателят се чувствал добре в компанията на асистента и че З. В. Й. се грижела добре за него. Също така взел под внимание, че на 16.08.2023 г. З. Й. била забелязана в присъствието на Ж. Й. Л.. По делото не се спори, че З. В. Й. полагала необходимите грижи от личен, домашен и социален характер, в съответствие с трудовия й договор. По делото също не е спорно, че на 16.08.2023 г., г-жа Й. извела ползвателя на разходка, но без да уведоми заместващия я асистент или пълномощника на ползвателя. Поради тази своя постъпка, Е. П. - сестра и пълномощник на ползвателя, силно се разтревожила, тъй като З. Й. не си вдигала телефона, и след многократни обаждания и писмени съобщения по електронен път се установило, че З. Й. е извела неправомерно Ж. Л. от жилището му. Първоинстанционният съд формирал своето вътрешно убеждение на основание доказателства, сочещи, че З. В. Й. е полагала необходимите грижи за ползвателя, за което не се спори, но тристранното споразумение може да се прекрати от ползвателя, без изрични мотиви. Правото на ползвателя за избор на *** може да се упражни и по време на сключено тристранно споразумение с вече нает асистент. Ако се изхожда от мотивите на съда, то дори и при полагане на труда, ползвателят няма право да смени своя ***, което ще противоречи на Закона за личната помощ. Съгласно чл. 9, ал. 5 от тристранното споразумение, то се прекратява при алтернативно дадени хипотези — смърт, искане на ползвателя или неговия пълномощник, с изтичане на срока на направлението. Не е необходимо да настъпят кумулативно две или повече предпоставки. От чл. 9, ал. 5 може да се тълкува, че тристранното споразумение, включително трудовият договор, може да се прекратят и преди да е изтекъл срокът по направлението, въз основа на 4 което се сключват тристранното споразумение и трудовият договор. Също така, съдът неправилно възприел факта, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана. Работата се смята за завършена при прекратяване на тристранното споразумение. Тристранното споразумение се прекратява на основание чл. 9 от същото, и З.