Решение № 24 от 16.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Русе, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201990 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ПроКредит Банк (България)" ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26, чрез адв. Д. Й. от АК – София, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 18-2300076/27.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 414, ал.

3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, поради издаването му при съществено противоречие на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Процесуалните нарушения се изразявали в несъобразяване на административнонаказващия орган със сроковете, предвидени в ЗАНН, уреждащи правния институт на споразумението в административнонаказателното производство. Издаването на НП преди да са изтекли сроковете за постигане на споразумение, представляващо съществено процесуално нарушение, тъй като в този период

1 административнонаказващият орган следвало да прецени конкретните факти и обстоятелства по случая. Налице са били смекчаващи обстоятелства, тъй като правоотношението е било обявено за трудово още преди преписката да бъде изпратена за решаване на административнонаказващия орган. Това било налице, независимо от факта, че чл. 58г, ал. 15 ЗАНН предписвал, че при ненаправено предложение за споразумение не е налице съществено процесуално нарушение, но тя би намерила приложение в случай че не е било направено предложение за споразумение и НП е било издадено след изтичане на всички срокове за отправяне на предложение за споразумение, които текли последователно – за дружеството, а впоследствие за АНО. Законодателят целял с тази възможност да постигне процесуална икономия, като спести развитието на производството пред съда и да увеличи събираемостта, а в замяна на това на нарушителя да бъде наложена санкция в по-нисък размер.

Тези разпоредби били съобразени изцяло с разпоредбите, уреждащи споразумението в КТ, като според чл. 415г, ал. 1 КТ споразумение между страните можело да бъде сключено не по-късно от 30 дни от съставяне на АУАН, т.е. преди изтичането на всички срокове и изчерпване на всички възможности за сключване на споразумение. Неспазвайки тези правила наказващият орган е ограничил възможността на дружеството да получи поблагоприятно третиране с налагане на по-ниска по размер санкция. Налице била непропорционалност на наложената санкция спрямо нарушението.

Отношенията между дружеството и сключилото договора лице били изцяло прозрачни, възнаграждението на лицето се заплащало по банков път. Не била взета предвид конкретната тежест, която водела до малозначителност на нарушението. Дружеството жалбоподател не било укрило правоотношението си с лицето, като от тази операция не били настъпили никакви вредоносни последици. Лицето е било наясно със своите права и задължения и е било писмено информирано за тях. Не било налице укриване на правоотношение или избягване на плащането на държавни вземания върху изплащаното възнаграждение. Поради това такава санкция в размер на 2 000 лв. се явявала нито съразмерна, нито възпираща и справедлива. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за намаляване на имуществената санкция до 1 050 лв. с оглед разпоредбата на чл. 58г, ал. 8 ЗАНН. При малозначителност на нарушението следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН и административното наказание следвало да бъде заменено с 2 предупреждение.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се явява и не се представлява. Защитникът депозира становище, с което поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. В хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на издаденото наказателно постановление. В тежест на административнонаказващия орган било да установи всички обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение и същото да бъде безспорно доказано. В конкретния случай това не било сторено. Не били изследвани съществени индивидуализиращи елементи на твърдяното нарушение, поради което било налице непълнота на обвинението. Не били изследвани редица въпроси от взаимоотношението между служителя и банката, дали взаимоотношенията са били уредени в писмен договор, заплащано ли е било възнаграждение, дали възнаграждението е било изплащано по банков път, дали престирането на труд било свързано с постигане на определен резултат или не. В теорията се приемало, че основна характеристика на трудовия договор била престирането на трудова сила, без да се изисква постигането на конкретен трудов резултат.

В случая били налице данни, че действията на лицето били свързани именно с постигането на определен резултат, в частност попълването на определен брой финансови отчети и лицето само определяло дните и часовете си на работа. Заключенията на наказващия орган се основавали единствено на информацията, предоставена от лицето И., без да са били събрани доказателства и да е било провеждано самостоятелно разследване на фактите.

НП не съдържало реквизит съобразно чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН – всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на наказанието. Наказващият орган лаконично само посочил, че бил налице превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, без да ги посочва, и това съставлявало съществено процесуално нарушение. Това поставяло съда в невъзможност да извърши контрол на тези обстоятелства и да направи обоснована преценка за спазване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

Представителят на административнонаказващия орган юрк. С.-Й.а излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъдат присъдени разноски в полза на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставяне на работна сила, 3 каквито били установени, се уреждали само като трудови правоотношения, обуславящи необходимостта от сключване на трудов договор в предписаната от закона форма. Съществен белег, отличаващ трудовото правоотношение от гражданския договор, било, че дължимата престация е работната сила, а не резултатът, като характерни биват подчиненост и зависимост на работника от работодателя и многократност и продължителност на изпълнение на работата.

Тези белези били налице в настоящия случай, поради което работодателят допуснал лице в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, за който вид нарушения законодателят е изключил маловажността по чл. 415в, ал. 2 КТ. Те били нарушения с висока степен на обществена опасност и носели вредни последици за лицето, полагало труд, без да има сключен договор.

Контролните органи били обявили съществуването на трудовото правоотношение съобразно правомощията си по чл. 405а, ал. 1 КТ, като този акт не бил обжалван и влязъл в законна сила, а според чл. 416, ал. 1 КТ нарушенията по трудовото законодателство се установявали с актове, които имали доказателствена сила до установяване на противното. Нарушението се доказвало от обективна страна и се подкрепяло от събраните по делото доказателства. Относно сключването на споразумение, то било само една допълнителна възможност, която административнонаказващият орган нямал задължение и не считал за нужно да отправя предложения. Жалбоподателят, при желание, могъл сам да отправи искане за сключването на споразумение, каквото нямало депозирано, поради което след изтичането на срока за споразумение било издадено и наказателното постановление.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 17.10.2023 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 03.10.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2300076/27.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 09.08.2023 г., около 15,30 ч, при извършване на проверка на "ПроКредит Банк (България)" ЕАД, ЕИК 130598160, в обект на контрол: офис на банката в ***, било 4 констатирано, че И. Н. И., ЕГН: **********, полагала труд в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя "ПроКредит Банк (България)" ЕАД. При извършване на проверката И. И. декларирала, че работела по финансови отчети. От представените от дружеството жалбоподател документи се установявало, че лицето И. е полагало труд при дружеството от 20.06.2023 г. и нарушението се явявало извършено от 20.06.2023 г.

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

През 2023 г. "ПроКредит Банк (България)" ЕАД обявила стажантска програма, насочена към студенти от различни университети, специалност и курсове, владеещи английски език, с която се предлагало да бъде сключен договор за платен стаж и да проведат практическо обучение под ръководството на ментор, като се давало възможност след приключване на програмата стажантите да започнат работа на постоянен трудов договор.

На 19.06.2023 г. жалбоподателят сключил Договор за платен стаж № 206/19.06.2023 г. с И. Н. И., с предмет приемането на И. на стаж с цел обучение в клон Русе на дружеството за периода от 20.06.2023 г. до 30.11.2023 г. С договора И. И. се задължавала да бъде на разположение в офиса на банката в ***, в рамките на работния ден от 08,30 ч до 17,30 ч, да спазва вътрешните правила на банката, да пази служебната тайна по времето на действие на договора и след неговото прекратяване и други свързани с конфиденциалността на информацията задължения, както и да полага всички необходими усилия за усвояване на знанията и уменията по време на обучението. Уговорена била стипендия в размер на 1 100 лв. месечно при условията на 8-часова заетост, платимо по банков път на стажанта, като ще бъдат правени удръжки по чл. 44а ЗДДФЛ. Стипендията щяла да се заплаща на база на действителния брой часове и дни, в които стажантът е участвал в обучението. Била предвидена възможност за прекратяване с предизвестие със срок от един ден. На И. И. бил проведен бил проведен първоначален и периодичен инструктаж. Бил утвърден и график на работа на стажанта. За периода 20.06.2023 г. – 30.06.2023 г. стажантът И. имал преминати 68 часове обучение, което се равнява на 8 осемчасови дни и един 4-часов ден ангажираност във връзка с обучението. За периода 01.07.2023 г. – 31.07.2023 5 г., от общо 21 работни дни, И. била ангажирана 18 дни с 8-часово присъствие в офиса на жалбоподателя и един ден – с 4-часово присъствие, за което е било изплатена съответната стипендия.

На 09.08.2023 г. служителите при ДИТ – Русе св. С. М. Л. и св. П. Е. П. извършили проверка в офиса на дружеството жалбоподател, находящ се в ***, при което установили, че И. И. полагала труд в обекта на контрол, без сключен писмен договор с жалбоподателя. Последната декларирала, че получава възнаграждение и има работно време, както и че работното време било съобразено с натовареността в университета, идвала, когато не била ангажирана и определяла сама часовете на присъствието си за седмицата. Към момента на проверката разглеждала финансови отчети и ги попълвала в системата на банката. Органите на ДИТ – Русе преценили, че извършваната от И. И. дейност следва да бъде такава по трудово правоотношение, поради което с Постановление обявили съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и И. И.. На 18.08.2023 г. жалбоподателят изпратил до НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен трудов, като посочил дата на сключване 20.06.2023 г.