Решение № 261 от 13.07.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Козлодуй, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440100684 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Й. М. Р., ЕГН **********, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752.

Предявени са обективно съединени искове:

Конститутивен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) – за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 40022630392.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 197.06 евро (равностойност на 385.41 лева), представляваща надплатена сума по нищожния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40022630392, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева.

В договора е уговорено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност 879.84 лева.

Общото задължение по договора, включващо главница и допълнителни услуги, възлиза на 2088.84 лева.

Безспорно е, а и се признава от ответника в отговора на исковата молба, че ищецът е изплатил по договора общо сумата от 1385.41 лева, с което е 1 надплатил предоставената му главница от 1000 лева със сумата от 385.41 лева (197.06 евро).

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК : Искът е основателен.

За да бъде сключен договор за потребителски кредит, страните трябва да имат съответните качества – кредитор и потребител. В случая ответникът е финансова институция, предоставяща кредити по занятие, а ищецът е физическо лице, действащо извън своята търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Основният спорен въпрос е дали уговорените такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват реален разход за допълнителна услуга или са прикрит разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите (ГПР).

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Услугите „Фаст“ (приоритетно разглеждане) и „Флекси“ (възможност за промяна на погасителния план) по своята същност представляват именно такива дейности, присъщи на обичайната търговска практика на кредитора по администриране на заема. Поради това уговорките за тяхното заплащане са нищожни като противоречащи на императивна законова норма.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), общият разход по кредита включва всички разходи, които потребителят трябва да заплати, включително и тези за допълнителни услуги, когато те са задължително условие за получаване на кредита или представляват конструкция за прикриване на действителните му разходи. В свое Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, СЕС изрично приема, че разходи за услуги, даващи приоритет при разглеждане или възможност за отлагане на вноски, попадат в обхвата на „общи разходи по кредита“, когато представляват конструкция за прикриване на действителните разходи.

В настоящия случай стойността на тези „услуги“ (879.84 лева) е почти равна на отпуснатата главница (1000 лева), което сочи, че те не са реална допълнителна престация, а механизъм за заобикаляне на закона. Като такива, те е следвало да бъдат включени в изчисляването на ГПР. Невключването им води до невярно и неточно посочване на ГПР в договора, което е в нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно трайната съдебна практика, неточното посочване на ГПР се приравнява на неговата липса. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Тази санкция е специална и изключва приложението на общия принцип за частична нищожност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Следователно, целият договор за потребителски кредит № 40022630392 е нищожен.

Предвид изложеното, предявеният иск за прогласяване на нищожността на договора е основателен и следва да бъде уважен.

2

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: Искът е основателен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай ищецът е получил главница в размер на 1000 лева.

Установено е, че е извършил плащания в общ размер на 1385.41 лева.

Следователно, сумата от 385.41 лева (равностойността на 197.06 евро) е платена от ищеца и получена от ответника без правно основание, тъй като договорът, по който е извършено плащането, е нищожен. Налице е първоначална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 197.06 евро (385.41 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2026 г., до окончателното изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

От представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства се установяват разноски в общ размер на 648.75 лева, от които 50 лева държавна такса, 12 лева такса за удостоверение и 586.75 лева (300 евро) адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за двата съединени иска (неоценяем и оценяем) е общо 1400 лева. Претендираното възнаграждение от 586.75 лева е значително под този минимум и не може да се приеме за прекомерно.

Тъй като исковете са изцяло уважени, ответникът няма право на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, сключения между Й. М. Р., ЕГН **********, и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, договор за потребителски кредит № 40022630392.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Й. М. Р., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 197.06 евро (сто деветдесет и седем евро и шест цента), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 40022630392, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на Й. М. Р., ЕГН **********, сумата от 648.75 лева (шестстотин четиридесет и 3 осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4