Определение № 500 от 17.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Плевен, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200464 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 и сл. НПК, вр. чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Образувано е по молба на осъдения А. М. С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на двадесет и пет години по НОХД № 92/2010 г. на Окръжен съд – Търговище.

В отрицателното становище на началника на Затвора – Плевен и в предложението на ИСДВР е прието, че първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК е изпълнена, но осъденият не е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Посочено е, че актуалната оценка на риска от рецидив е 50 точки и остава в средните стойности, а рискът от сериозни вреди е нисък за затвора и среден за обществото. Като дефицитни са отчетени зоните „отношение към правонарушението“, „трудова заетост“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Изтъкнати са наложеното през ноември 2025 г. дисциплинарно наказание, липсата на текуща трудова заетост и незавършената последователност, предвидена в плана на присъдата – приключване на специализирана програма, трудово включване и преместване в затворническо общежитие от открит тип.

По делото е приложен и доклад за пробационен надзор от 30.06.2026 г., който съдържа актуалната оценка на риска и данни за ресурсите и дефицитите 1 на осъдения.

В проведените съдебни заседания осъденият поддържа молбата си. Той заявява, че приема наказанието като заслужено, изпитва срам и съжаление за отнетия живот и за последиците за пострадалия, неговото семейство и собствените си близки. Представителят на Затвора – Плевен - инспектор В., поддържа отрицателното писмено становище.

Прокурорът счита, че молбата е основателна и осъденият е доказал предпоставките за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, като обсъди молбата, становищата на участниците и всички писмени и гласни доказателства, включително данните от затворническото досие, плановете и препланиранията на присъдата, оценките на риска, свидетелските показания и заключението на съдебно-психологичната експертиза, прие следното:

Относно предмета на производството

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване, когато осъденият е изтърпял фактически не помалко от една втора от наложеното наказание и е дал доказателства за своето поправяне. Предпоставките са кумулативни, но втората от тях не се свежда до формално изискване за липса на всякакви дефицити или до достигане на определен цифров праг в специализирана оценка на риска.

Чл. 439а, ал. 1 НПК определя като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви. По силата на ал. 2 тези обстоятелства се установяват не само от оценката по чл.

155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по чл. 156 ЗИНЗС, а и от всички други източници на информация за поведението на осъдения. Алинея 3 изрично не допуска неучастието в недостъпни дейности, неприлагането на поощрения или размерът на остатъка да бъдат превръщани сами по себе си в основания за отказ без цялостно изследване на поведението.

В Определение № 181 от 28.05.2020 г. по н. д. № 967/2019 г. ВКС подчертава връзката на условното предсрочно освобождаване с принципа на 2 прогресивната система и с Препоръка Rec(2003)22 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която го определя като едно от най-ефективните средства за предотвратяване на рецидива и за планирана, подпомагана и контролирана реинтеграция. Когато поправянето е постигнато преди изтичането на целия срок, продължаването на изпълнението на остатъка се явява нецелесъобразно – Постановление № 7/1975 г. на Пленума на Върховния съд.

Следователно съдът извършва самостоятелна, цялостна и динамична оценка. Становището на затворническата администрация и числовата оценка на риска са важни специализирани доказателствени източници, но не обвързват съда и не заместват правния извод за поправяне. Не съществува и отделна законова предпоставка осъденият непременно да е преминал през всички последователни режими или да е бил преместен в общежитие от открит тип. Тези обстоятелства са относими, но значението им се преценява заедно с всички останали данни.

Относно изтърпяната част от наказанието

С влязла в сила Присъда № 34 от 01.06.2010 г. по НОХД № 92/2010 г. на Окръжен съд – Търговище А. М. С. е признат за виновен за грабеж на дванадесет крави, придружен с убийството на З. Й., както и за незаконно държане на огнестрелно оръжие, и му е определено общо наказание двадесет и пет години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена от Апелативен съд – Варна, а с решение от 24.01.2011 г. ВКС е определил първоначален строг режим.

Съгласно актуалната справка на Затвора – Плевен към 17.08.2026 г. изминалият период е 15 години, 5 месеца и 29 дни; зачетеното предварително задържане е 1 година, 2 месеца и 11 дни; фактически изтърпяното е 16 години, 8 месеца и 10 дни; от работа са зачетени 4 години, 5 месеца и 17 дни; общо изтърпяното е 21 години, 1 месец и 27 дни, а остатъкът е 3 години, 10 месеца и 3 дни. Към предвидената дата на изпълнение 25.08.2026 г. остатъкът е 3 години, 9 месеца и 25 дни.

Осъденият е изтърпял фактически значително повече от изискуемата една втора, а с приспадането на труда – повече от четири пети от цялото наказание. Първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК е безспорно изпълнена.

3

Относно доказателствата за поправянето

За да оцени действителната промяна, съдът отчита естеството на престъплението само дотолкова, доколкото то е необходимо за правилно разбиране на първоначалните дефицити и тяхната последваща динамика.

Фактите за умишленото умъртвяване с користна цел, действията по укриване на трупа и разпореждането с имуществото на пострадалия са установени с влязлата в сила присъда и не могат да бъдат преразглеждани в настоящото производство. Съдът не възприема версията на осъдения пред част от свидетелите за чисто импулсивна реакция след обида или заплаха. Това несъответствие е неблагоприятно обстоятелство, което потвърждава извода на експерта, че интегрирането на собствените мотиви остава непълно. Тежестта и квалифициращите обстоятелства на престъплението обаче вече са отчетени при индивидуализацията на наказанието и не могат отново да действат като самостоятелна пречка за условно предсрочно освобождаване.

Началото на наказанието е 18.02.2011 г., при зачетено задържане от 07.12.2009 г. Първоначалният строг режим е заменен с общ със Заповед № Л2093/02.12.2019 г. В мотивите за промяната администрацията е приела, че С. е дисциплиниран, поведението му е съобразено с изискванията на ЗИНЗС, коректен е към администрацията, активно участва в изпълнението на плана, трудолюбив и отговорен е, признава вината си, изказва съжаление и осъзнава причинената вреда. Тази официална оценка има особено значение, защото е формирана след близо девет години непосредствено наблюдение и е послужила за реално облекчаване на режима.

Трудовата линия е продължителна и устойчива. С. е работил в затворническата кухня от 16.08.2011 г. до 31.08.2012 г. и от 20.12.2015 г. до 06.01.2025 г. – общо близо десет години. За положения труд са му зачетени 4 години, 5 месеца и 17 дни. Документите и показанията на ИСДВР установяват придобити и съхранени трудови навици, отговорност, инициативност и способност продължително да изпълнява поставени задачи. Прекратяването на работата през януари 2025 г. е поради съкращаване на щата, а не поради дисциплинарно нарушение или отказ от труд.

Не се потвърждава категоричното твърдение в актуалния доклад, че след преместването във втора група осъденият не е проявявал желание за труд и дейности. В заседанието са представени и прочетени молба от 18.06.2025 г. за 4 включване в каквато и да е работа, молби за групови дейности и обучение, както и искане за работа като библиотекар. Свидетелят Н. поема случая едва през ноември 2025 г. и обективно не е могъл лично да проследи всички предходни заявления. Липсата на назначаване при съкратен щат или на допускане до желан курс не може да се превърне в отрицателна характеристика на мотивацията.

Осъденият е преминал обучения по умения за мислене, асертивно поведение, готварство и други практически и творчески дейности. В продължение на години е участвал в културно-масовия живот, бил е председател на самодейните затворнически органи и на общността на осъдените, подпомагал е организирането на мероприятия и е давал предложения за подобряване на общите условия. Публикувал е художествени произведения, участвал е в литературни конкурси, дарявал е книги и средства за благотворителни инициативи, включително за деца на лишени от свобода.

Тези прояви не са достатъчни сами по себе си, но представляват именно общественополезната активност, посочена в чл. 439а, ал. 1 НПК, и показват трайно изместване на личната идентичност към социално приемливи цели.

С. е награждаван многократно за дисциплинираност, труд и участие в културни дейности, включително с писмени похвали и удължени свиждания.

Официалните оценки от 2017 г., 2019 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. наред с отбелязаните личностни дефицити последователно съдържат данни за отговорно изпълнение на трудовите задачи, избягване на конфликти, авторитет сред общността, лоялност към служителите, липса на агресивна предразположеност и умения за овладяване на гневните импулси.

Съдът не пренебрегва дисциплинарната история. През 2012 г. и 2017 г. са налагани писмени предупреждения за нерегламентирани отношения и нарушение при разпределяне на хляб. През 2024 г. е установена нерегламентирана размяна, за която след отчитане на цялостното поведение не е наложена санкция. Със Заповед № 2926/10.11.2025 г. е наложено действащо дисциплинарно наказание за уговорено предоставяне и връщане на цигари, кафе и принадлежности за пушене между лишени от свобода. Повтаряемостта в тази тясна област показва остатъчен дефицит при приемането на формалните граници и не позволява поведението да бъде идеализирано.

Едновременно с това нарушенията са разделени от продължителни периоди, 5 не са свързани с насилие, заплаха, забранени вещества или подготовка на престъпление и не опровергават общата положителна линия. Самият ИСДВР Н. изрично заявява, че С. не е системен нарушител, не е агресивен, няма конфликти с надзорния състав и е доказал, че може продължително да работи и да изпълнява целите на наказанието.

Актуалната оценка на риска също следва да се преценява в развитие.

Първоначалният риск от рецидив е 53 точки. В по-късен етап е снижен до границата между среден и нисък риск – 40/41 точки, а в последната оценка е завишен до 50 точки. Завишаването е обяснено главно с липса на труд, нерегламентираното взаимоотношение и оценката за непълно осмисляне на деянието. Първата причина не отчита съкращаването на щата и подадените молби за работа; втората е реална, но с ограничен предмет; третата е проверена чрез независима психологична експертиза и се оказва понюансирана от административната квалификация за регрес. Рискът за затвора е оценен като нисък, а рискът за обществото – среден, при изрично позоваване и на естеството на деянието, което е статичен и непроменим фактор. Средната стойност не е тъждествена на липса на поправяне и законът не установява цифров праг, под който единствено е допустимо освобождаване.

Неизпълнението на целия формален път от завършване на текущата програма, ново трудово назначаване и преместване в общежитие от открит тип не е достатъчно за отказ. Осъденият участва в започналата през 2026 г. индивидуална програма. Част от следващите стъпки зависят от административни решения и налични места, а не само от неговото поведение.