Решение № 47 от 17.03.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 60/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 17.03.2022
- В сила
- 17.03.2022
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Николай Енчев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.1 т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Ямбол, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500060 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на П.Г.Я. чрез пълномощника му адв.З., САК против решение № 416/17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 3526/2021 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на малолетното дете Г.П.Я. с ЕГН ********** представлявано от неговата майка и законен представител Д.И.И.,с ЕГН ********** от гр.*****, ж.к.******, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН П.Г.Я., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *******, ж.к.************ с адрес за призоваване: гр.*******, бул****** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното си дете Г.П.Я. с ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА на П.Г.Я., с посочени данни да приближава жилището в което живее малолетното дете Г.П.Я. в гр.*****, ж.к.****** и местата за социални контакти и отдих на Г.П.Я. на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от шест месеца.
НАЛАГА на П.Г.Я. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на двеста лева, както и да се издаде заповед за защита в полза на Д.И.И. с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г.П.Я. срещу П.Г.Я..
Решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в пълно противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон, при неправилно ценене на доказателствения материал самостоятелно и в цялост и в разрез с интереса на 1 детето, поради което се желае да бъде отменено, а издадената срещу въззивника заповед за незабавна защита обезсилена изцяло.
Според въззивника по делото безспорно е доказано, че не е извършил твърдения акт на насилие; били установени редица несъответствия и противоречия в показанията на свидетелите на молителката, но съдът неправилно е ценил и кредитирал същите изцяло; били приети доказателства, които неправилно били напълно кредитирани, въпреки пороците в тях и факта, че представляват частни документи, които нямат придаваната им доказателствена сила и тежест. Представеното съдебно-медицинско удостоверение не сочи давност на закрепените наранявания и начин на осъществяване, което е същностно в настоящия процес. Снета е анамнеза от майката. Закрепените наранявания не кореспондират с изнесеното от молителя в молбата и декларацията, включително и по вид и местонахождение по тялото. С оглед на всичко това, същото не е следвало да се цени от съда като годно доказателство, но е било анализирано и кредитирано. В декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН са налице празноти, които водят до пълна нередовност на същата, но я кредитира. Съдът е кредитирал представени психологически изследвания, които са недопустими и не е следвало да бъдат приемани.
В законоустановения срок молителката Д.И.И. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г.П.Я., сега въззиваема е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, като е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт след безспорно установена фактическа обстановка. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото доказателства.
Пред въззивния съд страните са редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват, а чрез своите процесуални представители поддържат становищата по въззивната жалба и отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана молба от Д.И.И. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г.П.Я., с която се желае съдът да наложи на ответника П.Г.Я., баща на детето мерки за закрила от домашно насилие, извършено от бащата по отношение на детето. Твърденията са за това, че в периода 5.11.2021 г. – 7.11.2021 г., когато бащата е упражнявал личните си контакти с детето е проявил физическа агресия срещу него, изразяваща се в установени от лекар кръвонасядания по дясна ключична ямка и кръвонасядания по лявата предмишница. С оглед така получените травми и след посещение по този повод при психолог е установено също, че детето Г. се страхува от баща си, тревожен е, неспокоен и непрекъснато търси контакт с майка си. Страхува се от баща си най-вече заради това, че смята, че то отново ще му посегне. Молителката е провеждала 2 разговори с бившия си съпруг затова, че на детето трябва да се осигурява спокойствие, но въпреки това той осъществява насилнически актове по отношение на него, които след процесния случай явно имат и физическо изражение.
Становището на ответника П.Я. пред районният съд, а и пред въззивната инстанция е, че не е извършвал какъвто и да е акт на домашно насилие по отношение на детето си не само на твърдените дати, но и никога не му е посягал, нито се е държал грубо с него.
Ответникът излага други обстоятелства в обяснение на случилото се в периода, когато е осъществявал личните си контакти с детето 5.11.-7.11.2021 г. След като са пристигнали в гр.
С., той както винаги първо е започнал със смяната на дрехите на детето и тогава заедно със сестра си забелязали две бледочервеникави наранявания по кожата му около ключицата от дясната страна, както и синини на лявата ръка над лакътя в меката част, на близко разстояние една от друга като от ръка. След като видели тези наранявания по детето, баща му и неговата сестра го попитали какво е това, но детето отговорило „нищо, не ме боли“ Съмненията на Я. са за това, че майката е наранила детето, защото то не веднъж е споделяло, че е бито от майка си и от мъж, с когото съжителства тя - Д..
В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН молителката И. е представила декларация, с която декларира, че П.Г.Я. е осъществил акт на домашно насилие над детето Г. в периода 5.11.-7.11.2021 г., изразяващ се в следното: физическа агресия, причинила болки и страдания на детето, изразяваща се в удари по тялото и лицето на детето, причинили кръвонасядания по дясна ключична ямка, кръвонасядания по лявата предмишница, както и емоционално психологическо насилие. Представени са доказателства за това, че страните са родители на страните Г., което не е спорно – удостоверение за раждане от 24.09.2015 г.; решението, с което по гр.дело № 877/2019 г. на Пазарджишки районен съд е допуснат развод между страните, а родителските права са предоставени за упражняване на майката и е определен режим за контакти на бащата с детето, както и удостоверение за настоящ адрес на детето Г.Я. в гр. Ямбол.
В подкрепа на твърденията за извършено домашно насилие, молителката е представила съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 50-III/2021 г., по което д-р П. - специалист съдебен лекар, на 08.11.2021 г. е извършил преглед на детето Г. по предварителни сведения от майката, че при връщане на детето от баща му на 07.11.2021 г. е забелязала следи от насилие по него. Самото дете твърдяло, че баща му го е дърпал и стискал по лявата ръка и му е ударил няколко шамара. Заключението на съдебния лекар е, че установил по детето Г. кръвонасядане по дясна ключична ямка и кръвонасядания по лявата предмишница, които травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при захват и притискане на левия крайник и при тангенционално преминаване на твърд предмет по ключичната ямка. Тези травматични увреждания са причинили болка и страдания.
От същата дата 08.11.2021 г. са представените резултати от психологическо изследване на детето Г., изготвено от психолог В.. Психологът е провел кратък тест, за да 3 установи истинността на твърденията и чрез този тест се е разкрило, че детето се е отдръпнало от баща си, страхува се от него, емоционално е превъзбудено и докато говори за случилото се не може да седне на едно място. Психологът е установил още, че двамата родители отправят противоречиви и нееднозначни послания към детето си, което често води до затруднение в развитието му, а заключението е, че над детето е упражнено физическо насилие и е пренебрегвано от баща си. Представени са още от резултати от психологическо изследване от същия психолог на детето Г. след завръщане от пребиваване в дома на баща му, като от 28.12.2020 г. до 22.02.2021 г. са били проведени поредица терапевтични сесии, вследствие на които Г. е спрял да лъже и говори обиди по адрес на майка си.
Пред първата инстанция са събрани гасни доказателства, като са били разпитани по двама свидетели, посочени от молителката и ответника. Свид. Д. Г. е мъжът, с когото Д.И. живее на съпружески начела и който има впечатления за отношенията на бащата и детето.
Свид.Г. потвърждава, че на 07.11.2021 г., когато бащата върнал детето, то първоначално нищо не споделило, но в последствие майка му видяла, че има белези по тялото, които видял и свидетелят. Белезите били по ръчичката – лявата направо като синини, но по-силни, а от другата страна по-скоро към ключицата синините били доста видими. За да конкретизира в протокола е посочено, че свидетелят е посочил мястото над китката на лявата си ръка, като с дясната ръка е показал, че е имало три пръста отпечатък. Майката попитала детето от къде са тези синини и тогава детето казало, че баща му ги е направил, разказал случката – че отишли на гости при братовчедите му, Г. ударил братовчед си с топка и баща му се скарал, хванал го много силно с ръката, дръпнал го и му ударил няколко шамара. Г. бил много уплашен и вече го било страх да отиде при баща си. Другият свидетел посочен от молителката е нейния брат – С.Д., който е присъствал в дома на сестра си, когато бащата е върнал Г.. Когато детето се съблякло имало синина на лявата ръка, все едно стиснато от ръка с три-четири черти пръста. Свидетелят показал лявата ръка от китката до лакътя и отделно горе в дясно към ключицата също имало синьо. Детето нищо не обяснило тогава, нищо не искало да каже, било в шок и разстроено. След като се успокоило, споделило, че баща му го е стиснал, ударил го е, но свидетелят не помни какво конкретно е обяснило детето за това как се е случило. За друг път детето е споделяло на свидетеля, че баща му е лош и го бие с шамари, стискал го е и го е заболявало, но защо го биел, свидетелят не може да каже.
Свид. Д.П., посочена от ответника е негова сестра и твърди, че в периода 5.11.7.11.2021 г., когато детето е било при тях, Г. се е радвал, че го вземат и че ги вижда, но в същото време бил леко тихичък и смутен. Когато с брат й започнали да го обличат, защото майка му никога не му праща дрехи и му съблекли блузката видели, че на дясната ключица има червено-розови точици, както и горе на лявата ръка над лакътя, като свидетелката е посочила горната част на лявата страна на ръката от лакътя нагоре. Бащата попитал детето какво е това, но то отговорило „нищо не ме боли, мама каза да не казвам“. Свидетелката и брат й се притеснили, но детето така или иначе нищо не споделило, а друг път е имало случаи да казва „мама ме бие по дупето и Дичето по врата“. Самата свидетелка нито един ден не е видяла насилие над детето от брат си, включително и по отношение на тези дати, 4 когато е присъствала през цялото време. Другият свидетел на ответника е неговият зет – С.
П., който също е бил на процесните дати, заедно със съпругата си и техните деца – братовчедите на Г.. Децата си играли, нищо не се е случвало помежду им, не са се карали за играчки. Бащата никакво насилие не е извършвал над детето никога и детето няма страх от баща си, а напротив обратно детето силно обича баща си и е много привързан към него.
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/461139f8-00e7-4e25-8659-9e53a551dd90