Решение № 109 от 09.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Враца, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20221420200794 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. С., гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №61/21.04.2022 г., издадено от началник сектор ОП при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обвинението не е доказано, както и е немотивирано по отношение размера на наложената глоба. При това се прави искане за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Н. Д..

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 02.04.2022 г., около 01:10 часа, в гр. Враца, по повод възникнал скандал и подаден сигнал, св. Н. Д. – ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, посетил ул. Иван Цветко, до №20, където установил, че е възникнал скандал между жалбоподателя и други лица. При пристигането си на място, св. Н. Д.

1 разпоредил на лицата да преустановят скандала, но жалбоподателят не се подчинил и продължил да се разправя с едно от лицата и да отправя обиди.

По повод на това, същият бил задържан на 24 часа по ЗМвР и му бил съставен АУАН, в който е отразено, че „в явно нетрезво състояние съзнателно и противозаконно пречи на полицеиски орган да изпълнява функциите си по охрана на обществения ред, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред и грубото си и арогантно поведение към полицията“. С това е посочено, че е извършено нарушение по чл.264, ал.1 ЗМвР. АУАН бил връчен на жалбоподателя и същият отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с подпис на свидетел.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние, на 21.04.2022 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1 ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Н. Д., както и от приложените по делото писмени материали.

От разказаното от свидетеля Н. Д. се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е бил в скандални отношения с други лица и въпреки посещаването на мястото от полицейски екип, скандалът не е преустановен веднага. Установява се и това кога, къде и за какво е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на св. Н. Д.. Кредитира и събрани по делото писмени доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти. Доколкото обаче не са налице съществени противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност, съдът намира поподробното й обсъждане за ненужно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:

Видно е, че в наказателно постановление правната квалификация на нарушението е по чл.264, ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава 2 задължение за гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.

Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание „в явно нетрезво състояние съзнателно и противозаконно пречи на полицеиски орган да изпълнява функциите си по охрана на обществения ред, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред и грубото си и арогантно поведение към полицията” е всъщност една комплексна формулировка на използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМвР нормотворческа терминология. Доколкото изпълнителното деяние на нарушението по чл.264, ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно пречене на полицейски орган да изпълнява функциите, наказващият орган е следвало да изложи описание както на това с какви действия жалбоподателят е пречел на полицейските органи да изпълнят функциите си, така и описание на това кои функции на полицейските органи са били възпрепятствани от поведението на жалбоподателя. В процесния случай това не е сторено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви действия извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия действително са пречели на полицейския орган да изпълни задълженията си.

Отделно от това, св. Н. Д. установява, че преченето се изразява в незпълнение на дадено полицейско разпореждане, което е бездействие, съставомерно по чл.64 ЗМвР, а не активно действие по смисъла на чл.264 ЗМвР. Това, заедно с липсата на описанието в АУАН и в НП, представляваща липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя, съдът приема, че е основание за отмяна на атакуваното НП.

Предвид констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания случай/ винаги нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така, тъй като с излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху 3 законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Ето защо значението на изискването за мотиви в административно-наказателното производство е такова, че тяхното неизлагане в НП съставлява съществено нарушение на закона, невъзможно е да бъде санирано в хода на въззивната проверка и винаги е основание за отмяна на акта.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №61/21.04.2022 г., издадено от началник сектор ОП при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на А. А. С., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 500,00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4