Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 13.04.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 483/2021
Вид
Решение № 115
Подписан
13.04.2022
Състав
Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000483 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на ДЖ. ЕТ. ЯШ. от с.Воднянци, община Добрич, ГЮЛХ. С. С. от с.Воднянци, община Добрич, СВ. СВ. Ф. от с.Подслон, община Добрич и ДЖ. ЕТ. ЯШ. от с.Воднянци, община Добрич срещу решение № 260040 от 24.03.2021г. по търг.дело № 19/20г. по описа на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителните му части както следва: от ДЖ. ЕТ. ЯШ. в частите на решението, с които са отхвърлени предявените от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 150 000лв. до 180 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря му А Д.Е. в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, както и иска за разликата над 50 000лв. до 80 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на преждевременно роденото дете на дъщеря му А Д.Е., починало в резултат на 1

ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ10, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“; както и по отношение на началната дата на дължимото обезщетение; от ГЮЛХ. С. С. в частите на решението, с които са отхвърлени предявените от нея срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 150 000лв. до 180 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря и А Д.Е. в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, както и иска за разликата над 50 000лв. до 80 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на преждевременно роденото дете на дъщеря и А Д.Е., починало в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ10, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“; както и по отношение на началната дата на дължимото обезщетение; от СВ. СВ. Ф. в частите на решението, с които са отхвърлени предявените от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ до размера на сумата 180 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на А Д.Е., с която е бил във фактическо съпружеско съжителство, в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, както и иска до размера на сумата 180 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на преждевременно роденото негово дете от А Д.Е., починало в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ10, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“; от ДЖ. ЕТ. ЯШ. в частите на решението, с които са отхвърлени 2 предявените от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ до размера на сумата 5 000лв., предявен като частичен от 50 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на А Д.Е., негова племенница, в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, както и иска до размера на сумата 5 000лв., предявен като частичен от 50 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на преждевременно роденото дете на неговата племенница А Д.Е., починало в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ10, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“; и по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ДЖ. ЕТ. ЯШ. и Г А Ю обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на преждевременно роденото дете на дъщеря им А Д.Е., починало в резултат на ПТП на 25.07.2018г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 380 ЦДИ“ с рег.№ ТХ 9158 ХТ10, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба на ДЖ. ЕТ. ЯШ., ГЮЛХ. С. С., СВ. СВ. Ф. и ДЖ.

ЕТ. ЯШ. се твърди че решението в обжалваните от тях отхвърлителни части е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

По исковите претенции на С.Ф.:

Оспорва извода на съда, че по делото не е доказан по безспорен начин фактът на фактическо съжителство между него и А Е, както и че той е баща на преждевременно роденото им и починало дете. Твърди че съдът е достигнал до този извод без да обсъди събраните по делото доказателства.

Сочи че Ф. попада в кръга на лицата, които право на обезщетение за претърпени от тях вреди от смъртта на А Е и преждевременно роденото им дете. Твърди че се е намирал във фактическо съпружеско съжителство с починалата, семейството е съжителствало под един покрив и изключително 3 близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа.

Твърди че показанията на разпитаните по делото свидетели Д и А очаквали дете. Сочат, че след инцидента Ф., както и цялото семейство е бил съкрушен от трагедията и е понесъл тежко загубата на починалите. Твърди че представените по делото удостоверение за постоянен и настоящ адрес, както и за родствени връзки и семейно положение на Ф. не следва да се кредитират като неотносими към предмета на спора. Твърди че фактът че са живели заедно в дома на родителите на Е в очакване на първото си дете е установен от гласните доказателства. Излага че неотносимо към спора е дали след трагедията Ф. е създал друго семейство. Твърди че по делото е установено съществуването на дълбока емоционална връзка, а болките и страданията претърпени от него са с изключително висок интензитет.

По исковите претенции на Д.Я. и Г.С.:

Оспорват определения от първата инстанция размер на обезщетенията за смъртта на тяхната единствена дъщеря и внуче, като твърдят че определеното обезщетение е крайно недостатъчно да репарира претърпените от тях неимуществени вреди. Твърдят че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД. Твърдят че показанията на разпитаните по делото свидетели установяват че починалата е живяла в един дом със своите родители, имала е прекрасни отношения с тях и е била много добра дъщеря. Била е единствено дете, семейството е било сплотено и задружно. Твърдят че съдът не е отчел болките и страданията, които те са понесли от смъртта на единственото им дете и загубата на тяхното внуче.

По исковите претенции на Д.Я.:

Оспорва извода на съда че по делото не е доказано наличието на изключителна близост между него и починалата Е, негова племенница, която се установява според него в събраните по делото гласни доказателства.

По отношение на законната лихва върху присъденото обезщетение твърдят че законната лихва следва да бъде присъдена от датата на деликта – 25.07.2019г., поради което и претенцията им за законна лихва за периода от 25.07.2018г. до 15.01.2020г. – датата на изтичане на срока от петнадесет работни дни от подаване на заявлението пред застрахователя, е основателна.

Молят съда да отмени решението на съда в обжалваните от тях части и 4 исковете им за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени до размерите, предмет на въззивно обжалване. Претендират направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищците отхвърлителни части.

В насрещната жалба на застрахователното дружество твърди че първоинстанционното решение в обжалваните от него осъдителни части е неправилно.

Твърди че съдът при постановяването му не е взел предвид, че правоспособността на субекта възниква от момента на раждането му, при условие че е роден жив и жизнеспособен. Твърди че исковите претенции за обезщетения за вреди от смъртта на плода на детето на А Е са неоснователни.

На следващо място твърди че не са налице посочените от тълкувателно решение № 1/2016г. предпоставки за материалната легитимация на двамата ищци с оглед липсата на доказана изключително близка връзка, която да надхвърля обичайната родствена връзка между баба и дядо и внук. Твърди че те дори не са придобили качеството дядо и баба, доколкото в случая става въпрос за мъртво роден плод на дете, което не е било способно да живее.

Поддържат и направеното от тях в първата инстанция възражение за съпричиняване от страна на починалата Е, а именно че тя е знаела, че водачът на автомобила А Е Я. е употребил значително количество алкохол, което възражение не е разгледано от първата инстанция.

В отношение на евентуалност, оспорва размера на обезщетението като прекомерно завишено с оглед причинените болки и страдания и принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.

Моли съда до отмени решението в обжалваните от него осъдителни части и да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба ДЖ. ЕТ. ЯШ. и ГЮЛХ. С. С., и двамата от с.Воднянци, община Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, оспорват насрещната въззивна жалба и молят съда да 5 потвърди решението в обжалваните от застрахователя части.

Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на ДЖ.

ЕТ. ЯШ., ГЮЛХ. С. С., СВ. СВ. Ф. и ДЖ. ЕТ. ЯШ. срещу определение № 260210 от 27.04.2021г. по търг.дело № 19/20г. по описа на Окръжен съд – Добрич постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частите му, с които е оставил без уважение молбите на ДЖ. ЕТ. ЯШ. и ГЮЛХ. С. С. за изменение на решението в частта му за разноските и присъждане на процесуалния им представител по реда на чл.38 от ЗА на адвокатско възнаграждение в размер на 11 366лв., съответно по 3 918лв. и по 1 765лв. за всеки от двамата по отделните искове; на Д.Я. за присъждане на направените от него разноски в размер на 2 647.50лв.; да намали размера на присъдените разноски дължими от С.Ф. и Д.Я. в полза на застрахователното дружество до размера на сумата 1 150лв., и в частта, с която Д.Я. е осъден да заплати държавна такса в размер на 1 800лв. по сметка на ДОС.

Въззивниците ДЖ. ЕТ. ЯШ., ГЮЛХ. С. С., СВ. СВ. Ф. и ДЖ. ЕТ. ЯШ., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържат своите жалби и молят съда да уважи предявените от тях искове до размера, предмет на въззивно обжалване и да остави без уважение жалбата на застрахователя.

Претендират направените по делото разноски.

Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата на ищците и моли съда да потвърди решението в обжалваните от тях части. Поддържа своята жалба и моли съда да я уважи.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: