Решение № 1394 от 27.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110114390 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П. В. срещу Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, * с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 795.37 лв., представляваща дължима главница за периода от 09.01.2020 г. до 10.01.2022 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 11.02.2020 г. до 11.01.2022 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, * ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 86.63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2022 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д. № 1480 по описа на ВРС за 2022 год. е издадена Заповед № 764/09.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в настоящото производство.

В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е 1 инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 1480/2022 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение № 764/09.02.2022 г.

Ответникът – Е. Н. Д., чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на потребител на лицето, както и доставката на фактурираното количество ВиК услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се и присъждане на извършените разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1480/2022 г. на ВРС.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по която е изправна страна, т. е. доставил е посочените количества вода и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за 2 експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В настоящата хипотеза, установява се приобщената справка от АВ, обстоятелството че Е. Н. Д. е собственик на ап. № *, находящ се в гр. Варна, *. Същевременно, от данните по делото (справка за недобора на частен абонат, справка за облога и плащанията) се установява наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида. Не се спори относно факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги.

За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и представител на ВиК оператора, като се посочват три имена и адрес на свидетеля. Съгласно последното изречение на чл. 23, ал. 4 ОУ – този ред за отчитане на водомерите не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

В случая, видно от приобщените карнетни листи, приложима е 3 регламентацията за дистанционното отчитане, която изключва необходимостта от подпис на потребителя или негов представител. Ето защо, и в предвид липсата на изрични възражения относно изправността на СТИ, налага се извода, че за ВиК оператора e възникнало правото да получи стойността на отчетените посредством дистанционно техническо устройство.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 86.63 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2022 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, поради което и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното производство, определени съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените за водене на настоящото производство разноски, в размер на 475.00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, *, дължи на ищеца „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумите от: 795.37 (седемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) лева, представляваща дължима главница за периода от 09.01.2020 г. до 10.01.2022 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 11.02.2020 г. до 11.01.2022 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, * ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 86.63 (осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2022 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.

№ 1480 по описа на ВРС за 2022 год. е издадена Заповед № 764/09.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

4

ОСЪЖДА Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, *, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, *, да заплати на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 475.00 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5