Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 138 от 23.03.2022, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 147/2022
Вид
Определение № 138
Подписан
23.03.2022
В сила
23.03.2022
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.104, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Поморие, 23.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100147 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано по изпратено по подсъдност гражданско дело № 83/2022 г., по описа на ОС – Бургас, образувано по искова молба от Тутхон-20“ ЕООД гр.Поморие, със съдебен адресат в гр.Бургас адв.Д. П., против Ц. Н. Я., М. Щ. Д. и М. Т. Д., тримата от гр.Поморие.

С определение № 370/18.02.2022 г., по горепосоченото гр.дело № 83/2022 г., ОС – Бургас е приел, че с исковата молба са предявени вещни искове с правно основание чл.108 ЗС, за установяване по отношение на тримата ответници, че ищцовото дружество е собственик на посочените в исковата молба два недвижими имота и за осъждане на втория и третия ответник да предадат на ищеца владението върху тези имоти.

Тъй като данъчните оценки на процесните имоти са под 50 000 лв., с оглед разпоредбата на чл.104, т.3 ГПК, на основание чл.118 ГПК, ОС – Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Поморие.

РС – Поморие намира, че не е надлежен съд по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ГПК, поради което и следва да повдигне спор за подсъдност, който да се изпрати за неговото разрешаване на по-горния по степен съд по отношение на ПРС и БОС – Апелативен съд гр.Бургас поради следното.

Съгласно задължителната и константна практика на касационната инстанция определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд, като за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита – Решение № 199/23.10.2015 г. по гр. д. № 369/2015 г., III г. о., ГК на ВКС и посочената в него съдебна практика.

Изхождайки от изложените в исковата молба фактически твърдения и от заявеното искане за 1 защита, настоящият съдебен състав намира, че в случая са предявени съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договори за покупко – продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160/04.11.2015 г., нод.дело № 343/2015 г., на нотариус Христо Ройдев, сключени между ищеца и първата ответница, както и искове със същото правно основание, за прогласяване нищожността на договори за покупко – продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41/27.11.2017 г., нод.дело № 931/2017 г., на нотариус Гергана Недина, сключени между първата ответница и втория и третия ответник. Предявен е и съединен иск с правно основание чл.108 ЗС, за установяване по отношение на ответниците собствеността на ищеца по отношение на процесните имоти и за осъждане на втория и третия ответник да му предадат владението върху същите.

Цената на исковете по чл.26 ЗЗД, които не са за собственост или друго вещно право, следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр.с т.2 ГПК и същата е в размери съответно 31 652.80 лв. и 23 134.90 лв., установени от представените по делото данъчни оценки на процесните имоти.

Приложима в случая относно родовата подсъдност е разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК и тъй като един от предявените съединени искове е с цена над 25 000 лв., то същият следва да бъде разгледан от окръжен съд като първа инстанция, а на основание чл.104, т.6 ГПК, окръжният съд следва да разгледа и останалите съединени искове.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 147/2022 г. по описа на РС – Поморие.

ОТКАЗВА да приеме изпратеното му за разглеждане гр.д. № 83/2022 г., по описа на ОС – Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност с ОС – Бургас.

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Бургас за разрешаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

2