Решение № 8398 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8398 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110163031 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. В. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Н. В., АК – София, със съдебен адрес в ... против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление до БНБ за получаване на справка относно неговата кредитна задлъжнялост. В отговор на заявлението е получил справка, че има задължение към ответното дружество в размер на 5 769 лв. И. К. твърди, че не е имал договорни правоотношения с „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В случай, че дружеството е придобило вземането от друго лице, прехвърлянето на вземането не е съобщавано на ищеца.

И. К. сочи, че дори и да е възникнало негово задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, същото е погасено по давност.

Като излага горните фактически твърдения, ищецът моли да бъде призната за установена недължимостта на задължението към ответното дружество в размер на сумата от 5 769 лв. (пет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева).

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на И. К. поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения отрицателен установителен иск като неоснователен. Твърди се в отговора, че паричното задължение, което ищецът иска да бъде съдебно отречено е възникнало на основание договор за издаване на кредитна карта, сключен на 08.10.2004 г. между „Обединена Българска банка“ АД и И. В. К.. Поради неизпълнение на задълженията на ищеца, Банката се е снабдила с изпълнителен лист по частно гражданско дело № 56209 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 34-ти състав. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на „ОББ“ АД е образувано изпълнително дело № 911 по описа за 2010 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд. След започване на изпълнителното производство, „ОББ“ АД е прехвърлило вземането си против И. К. на ответното дружество – с договор от 06.12.2013 г. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано 1 като взискател по изпълнителното дело. Въз основа на договора за цесия, ответникът се легитимира като носител на отричаното от ищеца парично вземане. Оспорва твърденията на ищеца, че не е уведомен за цедирането на вземането, тъй като на 19.02.2014 г. между И. К. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подписано извънсъдебно споразумение.

Процесуалният представител на ответника излага факти и съображения, обуславящи твърдението му, че процесното парично задължение не е погасено по давност. На първо място, ответникът твърди, че приложимият давностен срок е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ГПК. На следващо място сочи, действията по принудително изпълнение и извънсъдебното признание на задължението и датите на извършването им, с които претендира, че е прекъснат давностния срок. На последно място навежда доводи, че давностният срок е спрян, съгласно нормата на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

С отговора ответникът ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание пълномощникът на „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа възраженията в отговора. Не прави нови доказателствени искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 21.12.2009 г. по частно гражданско дело № 56209 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 34-ти състав, ищецът е осъден да заплати на „Обединена Българска банка“ АД следните суми, дължими въз основа на договор за издаване на кредитна карта, сключен на 08.10.2004 г. между „Обединена Българска банка“ АД и И. В. К.: 3 028,83 лева - главница, 797,92 лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2006 г. до 16.12.2009 г., 891,81 лв. – наказателна лихва за периода от 20.11.2006 г. до 16.12.2009 г., както и разноски в размер на 94,37 лв. – държавна такса и 337,87 лв. – адвокатско възнаграждение.

С договор за цесия, сключен на 06.12.2013 г. „Обединена българска банка“ АД е прехвърлила вземането си против И. К. на ищцовото дружество.

На 19.02.2014 г. е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение № 191 между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и И. К.. Според съдържанието на споразумението, страните се съгласяват, че ищецът има задължения към ответника в общ размер на 8 999,70 лв., произтичащи от договори за кредит от 01.10.2004 г. и от 16.11.2005 г., сключени между И. К. и „Обединена Българска банка“ АД. Според клаузите на споразумението, част от задължението е разсрочено на 12 вноски, падежът на последната от които е на 30.01.2015 г.

Няма данни по делото ищецът да е погасявал задължението си съобразно уговореното в посоченото споразумение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по частно гражданско дело № 56209 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 34 – ти състав и по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 20.02.2018 г. е образувано изпълнително дело № 662 по описа за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд.

На 05.03.2018 г. е получено запорно съобщение от „Първа инвестиционна банка“ АД, в отговор на което е посочено, че длъжникът И. К. няма наличности по сметката.

На 02.03.2018 г. е получено запорно съобщение от „Юробанк България“ АД, но липсват данни дали ищецът има парични авоари в тази банка и дали на същите реално е наложен запор.

На същата дата – 02.03.2018 г. е получено запорно съобщение и от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в отговор на което банката е посочила, че длъжникът няма наличности.

Във връзка с получено запорно съобщение с изх. № 23219 от 28.02.2018 г., 2

„Инвестбанк“ АД е наложило запор върху паричните авоари на И. К. по банкова сметка в банката, видно от съдържанието на писмо с изх. № ЗС – 69761 от 09.03.2018 г.

На 03.08.2018 г. е получено запорно съобщение от работодателя на ищеца „Линеа Арте“ ЕООД, в отговор на което е посочено, че получаваното трудово възнаграждение е в размер на 250 лв., поради което няма секвестируем доход.

На 25.09.2019 г. е получено запорно съобщение от Банка Пиреос АД, в отговор на което е наложен запор върху наличните в банката парични средства на И. К..

На 05.08.2021 г. представител на „Юробанк България“ АД е отговорил на съдебния изпълнител, във връзка със запорно съобщение от 29.07.2021 г., че длъжникът няма налични парични авоари в банката.

На 17.11.2021 г. е получен отговор от „Изипей“ АД, във връзка с изпратено запорно съобщение, че по микросметката на И. К. в дружеството няма налични парични средства.

На 04.08.2023 г. е получено запорно съобщение от „Общинска банка“ АД, в отговор на което представител на банката е посочил, че длъжникът не е клиент на банката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим, а по същество – основателен, предвид следните съображения:

Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от отричането на процесното задължение. Правният интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск е обусловен от снабдяването на праводателя на ответното дружество с изпълнителен титул и образуването на изпълнително производство.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Паричното вземане, което ищецът иска да бъде съдебно признато, че е погасено по давност, поради което недължимо, е установено със заповед за незабавно изпълнение. Ето защо и на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД по отношение на него е приложим петгодишния давностен срок. След като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която се ползва със стабилитет, аналогичен на влязло в сила съдебно решение, новият давностен срок, който започва да тече след прекъсване, е винаги петгодишен съгласно чл.

117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение № 1910 от 2023 г. на ВКС; Определение № 1764 от 2024 г. на ВКС; Определение № 2542 от 2023 г. на ВКС/. За процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години независимо от характера им, след като в случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо - влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/. Поради това, по отношение на процесното вземане е приложим петгодишният давностен срок.

Посоченият давностен срок е започнал да тече от момента на издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист – 21.12.2009 г. Погасителната давност е прекъсната със сключването извън съдебно споразумение на 19.02.2014 г. между ищеца и ответното дружество. Съдържанието на посоченото споразумение установя, че И. К. е признал вземането по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (т.е. е уведомен, че именно ответникът е носител на процесното парично вземане). Следователно на основание чл. 116 б.

„а“ от ЗЗД, давностният срок е прекъснат на 19.02.2014 г. и от този момент е започнал да тече нов петгодишен срок. Той е прекъснат с депозирането на молба от ответното дружество за образуване на изпълнително производство на 20.02.2018 г., в която са отправени и искания за извършване на конкретни изпълнителни действия. Съдът счита, че в хода на 3 изпълнително дело № 662 по описа за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд, е извършено само едно действие по принудително изпълнение, което прекъсва погасителната давност, а именно налагането на запор на банкови сметки на длъжника И. К. в „Инвестбанк“ АД на 09.03.2018 г. В хода на изпълнителното производство многократно са изпращани запорни съобщения до различни банки и финансови институции, както и до работодателя на длъжника, но извън посоченото запорно съобщение, по всички останали не е налице парична наличност или секвестируем доход и реално не е наложен запор на вземания на длъжника. Ето защо, съдът приема, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор, съответстващо на задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е единствено запорът на сметки на И. К. в „Инвестбанк“ АД, извършен на 09.03.2018 г. След тази дата не са извършвани действия, попадащи в приложнотополе на чл. 116 от ЗЗД, с които да е прекъсната погасителната давност.

Следователно към момента на подаването на исковата молба, инициирала настоящето производство – 24.10.2024 г., петгодишния давностен срок е изтекъл, отчитайки и дните, през които давност не е текла съгласно разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът и същите следва да му бъдат присъдени в размер от 1 135,76 лв.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска, предявен от И. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Т.И.В.

(правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********), ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество поради изтекла погасителна давност сумите, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.12.2009 г. по частно гражданско дело № 56209 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 34-ти състав, а именно: 3 028,83 лева (три хиляди двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки) с еврова равностойност от 1 548,62 € (хиляда петстотин четиридесет и осем евро и шестдесет и два евроцента) - главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, 797,92 лв.