Решение № 606 от 12.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502839 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 129/30.07.2025г., постановено по гр.д.№ 89/2024г по описа на Окръжен съд-Благоевград, са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. Т. Т., с ЕГН ********** срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, за заплащане на сумата от 200 000лв, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му К. Т. Т. в резултат на ПТП от 14.06.2020г, ведно със законната лихва от 18.06.2020г до окончателното изплащане на сумата. Осъден е Д. Т. Т., да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 300лв.

Решението е обжалвано от Д. Т. Т., чрез адв.С.Н., с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че от свидетелските показания не са установени отношения между ищеца и неговия брат, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество, надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията, обичайно търпени при загубата на брат.

Поддържа, че не е съобразено, че с неговия брат са били изключително близки, били са неразделни и са имали силна емоционална връзка, живеели са заедно в едно домакинство заедно със своите родители. За ищеца брат му е бил пример за подражание, стожер и опора, разчитал на него за всичко, бил е най-близкият му човек, постоянно са били заедно. След смъртта на своя брат се е променил изключително много, затворил се е в себе си и се е депресирал, изолирал се е от своите близки, не желаел да говори за случилото се, отдръпвал се да плаче. Започнал да пие, посещавал психолог, бягал от спомена за трагедията, не можел да преработи травмата, ходел на гробища сам, станал раздразнителен и нервен, качвал постоянно снимки на брат си в социалните мрежи.

1

Претендира да се отмени решението и да се уважи исковата претенция.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответното дружество-„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, представлявано от юриск.К., е оспорило въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че от ангажираните по делото свидетелски показания не се установяват търпени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, разяснени в ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Ищецът по делото Д. Т. Т. е посочил в исковата молба, че на 14.06.2020г около 16ч по пътя Рибник III-108, посока Петрич, управлявайки мотоциклет „Хонда 600РР“ с ДК№ ********“ неговият брат - К. Т. – се е ударил в л.а. „Форд Фиеста“ с ДК№********, управляван от Ф.К., който предприел маневра обратен завой, без да пропусне попътно движещия се мотоциклетист, в разрез с чл.38, ал.3 от ЗДвП.

По спешност мотоциклетистът е бил закаран в УМБАЛ „С. мед“ в клиниката по неврохирургия в много тежко състояние, където въпреки проведеното лечение на 12.08.20г починал.

В резултат на така настъпилата неочаквана смърт на своя брат е претърпял неимуществени вреди, увредила се е психиката му, приемал е успокоителни, посещавал е психолог. Същите са произтекли от това, че двамата са били много близки, неразделни, опора един за друг и ежедневно общували, споделяли всичко, живеели заедно и били едно домакинство. Не можел да приеме липсата му.

Посочил е, че претърпените вреди следва да бъдат компенсирани от ответното дружество, тъй като по време на ПТП за л.а. „Форд Фиеста“ собственикът му е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Претендирал е на основание чл.432, ал.1 КЗ да бъде осъден застрахователят да му заплати сумата в размер на 200 000лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат му, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020г, до окончателното изплащане на цялата сума, ведно с разноските по делото.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, представлявано от юриск.К., е оспорил исковете по основание и размер. Възразил е, че не са представени доказателства за създадени изключителни отношения между двамата братя, за да се дължи обезщетение.

При евентуалност е ангажирал доводи, че исковата претенция е завишена и несъответстваща на принципа за справедливост, при отчитане и на вече присъдените размери в полза на родителите на починалия с цитираните съдебни производства, приключили с влезли в сила съдебни актове.

По отношение на акцесорната претенция за лихва, е направил възражение за погасяването й по давност, съгл. чл.111,б.“в“ ЗЗД. Изложил е доводи, че не е изпаднал в забава, понеже ищецът не е изпълнил задължението си по чл.380 КЗ, че началната дата не е съобразена с чл.497, ал.1, т.2, вр. с чл.496, ал.1 КЗ.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ, като е прието, че ищецът не е търпял неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията, обичайно търпени при загубата на брат, а са присъщи на обичайните такива.

По делото е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, по който 2 застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък 2. този близък на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка „Гражданска отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищците да са претърпели неимуществени вреди.

Не се спори пред въззивната инстанция за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” относно управляваното от Ф.К.

МПС към датата на ПТП - 14.06.2020г; причинено виновно от него, че при ПТП на 14.06.2020г. е настъпила смъртта на К.Т. на 12.08.2020г., че ищецът Д.Т. е брат на починалия в процесното ПТП К.Т., което се установява и от удостоверение за родствени връзки с изх.

№454/02.12.2022г, издадено от Община Кресна.

По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.К., първи братовчед на ищеца, който е дал показания, че ищецът Д.Т. и починалият му брат К.Т. били много близки. Свидетелят бил постоянно с тях на село, като тримата отраснали заедно. Д. ходел по стъпките на К., като разчитал за всичко на своя брат. Преди процесното ПТП двамата имали приятелки, но не били семейни и живеели при своите родители. Д. угаждал на брат си, който му служил за пример и му подражавал. Винаги били заедно. След смъртта на брат си ищецът се променил много. След случилото се отдръпнал от свидетеля и дори от майка си, не искал да се говори за случилото се, а като се заговорело започвал да плаче.

Започнал да пие повече, като това продължило около 5-6 месеца. Посещавал 2-3 пъти психолог, но се отказал, защото не искал да си спомня за случилото се, искал да забрави всичко. Ищецът станал потаен, качвал постоянно снимки във „Фейсбук“ с брат си, не идвал на семейни сбирки и поводи, защото изпадал в депресивни състояния. Станал по-нервен и раздразнителен.

Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в 3

ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

От ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът и брат му са имали обичайно добри отношения, характерни за такава родствена връзка. Не се установява наличието на изключителни житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, като обстоятелството, че двамата са живеели в общо домакинство с родителите си, не може да обоснове такъв извод. Привързаността между двамата брата е традиционна в българските семейни отношения между братя, като част от най-близкия родствен и семеен кръг и са били нормални взаимната обич, подкрепа, емоционална близост. Промяната в ищеца след смъртта на брат му-установените от свидетеля социална изолация, злоупотреба с алкохол, нервност и раздразнителност, плач, е нормална житейска реакция при загубата на член от семейството. Не е установено, че ищецът е употребявал медикаменти по предписание на лекар.

Поради това следва извод, че не се установяват отношения на емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.

Поради изложените съображения следва да се отхвърли исковата претенция с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, предявена от Д. Т. Т. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, за заплащане на сумата от 200 000лв, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му К. Т. Т. в резултат на ПТП от 14.06.2020г, ведно със законната лихва от 18.06.2020г до окончателното изплащане на сумата.