Решение № 8369 от 22.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8369 гр. С., 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110173282 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Д. Д. Х., ЕГН **********, и М. Д. Х., ЕГН **********, като законен наследник на починалия в хода на процеса ответник К. Д. Х., ЕГН **********, че дължат на ищеца разделно при квоти както следва: за Д. Х. – ¾, за М. Х. – ¼, сумата от 252,64 лв. главница за топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за изпълнение - 09.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 39,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,76 лв. главница за дялово разпределение от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за изпълнение - 09.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,21 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61806/2020 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение, възникнало въз основа чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, по силата на закона е клиент на ТЕ. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., р-н Кр.с.о, ул. „П.о“ №, вх, ет. и 10, аап. чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължиат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори по чл. 131 ГПК, с които оспорват предявените искове като недопустими и като неоснователни. Оспорват вземанията като погасени по давност. Оспорват наличието на облигационни отношения. Навеждат твърдения, че обвързването в облигационна връзка с ищеца по силата на ОУ е в противоречие с общностното право. Оспорват заповедта за изпълнение като нищожна – издадена въз основа на отменени образци, в противоречие 1 на закона и добрите нрави, липса на компетентност, за неиндивидуализирана родово определена вещ, каквато е топлинната енергия, без да е издадено разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и за нищожни вземания. Оспорват претенцията за дялово разпределение като дължима към трето лице. Оспорват обема на доставеното в имота количество топлинна енергия. Правят възражение, че сумите са завишени и не отговарят на реалното потребление и представляват непоискана доставка. Правят искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.

Молят съда да отхвърли предявените искове, претендират присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 17-20) се установя, че процесния недвижим имот е придобит в режим на СИО от Д. Х. Х. и К. Д. Х.. От приложеното по делото удостоверение за наследници (л. 76) се установява, че К. Д. Х. е починала на 11.01.2022 г. и е оставила за свои законни наследници М. Д. Х. (син) и Д. Х. Х. (съпруг).

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответниците 2

М. Д. Х. и Д. Х. Х. са собственици на процесния имот, при квоти, както следва: Д. Х.

– ¾, за М. Х. – ¼, следователно имат качеството потребители на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация С..“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.

3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в условията на разделна отговорност, при квоти от 1/3 всеки от тях, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От приетите по дело Договор от 07.05.2014 г., така и от Протокола от проведено ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с топлопреносното дружество за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети 3 по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца, който е извършвал и дяловото разпределение. През процесния период в имота е имало 5 бр. отоплителни тела, съответно са монтирани 5 бр. топлоразпределители и щранг лира за отопление в банята и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период „Топлофикация С.“, като ФДР е отчитала водомерите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. В процесното жилище е запечатано отоплението и не е начиславана ТЕ за отопление на имота. В имота има два водомера за топла вода. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.