Определение № 20000 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20000 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508693 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от М. П. В. частна въззивна жалба срещу разпореждане от 30.04.2024г., постановено по гр.д. № 34922/2024г. по описа на СРС, Г О , 3 5 състав, с което е върната подадената искова молба и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че указанията на районния съд за отстраняване нередовности на исковата молба са незаконосъобразни. Сочи, че фактическите твърдения по предявените осъдителни искове са били изложени безпротиворечиво, а именно – обезвреда за причинените имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на ухапване от куче на територията на хладилна складова база, собственост на дружеството-ответник. Излага, че дружеството като юридическо лице реализира своята дейност чрез своя законен представител - Н.П., който е управител и едноличен собственик на капитала. Именно чрез него търговското дружество проявява търпение, отглежда и се грижи за бездомните кучета, които се намират на територията на собствения му имот, включително и за това, което е ухапало ищцата. По тези съображение прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Насрещната страна – „ГЕРМА 95“ ЕООД оспорва частната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита, че въпреки многократно дадените указания, исковата молба е нередовна, като ищцата не е обосновала наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенция срещу ответното дружество.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. П. В. срещу „ГЕРМА 95“ ЕООД с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3 396, 23 лева – обезщетение за имуществени вреди. Ищцата е изложила фактически твърдения, че е ухапана от куче, което се е намирало на територията на складова база в с. Герман, собственост на ответното дружество. СРС е констатирал, че исковата молба е нередовна и с разпореждане от 19.06.2024г. е указал на ищцата да отстрани същите, като обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу „ГЕРМА 95“ ЕООД, доколкото излага, че собственик на кучето е Н.П. и да посочи основанието за ангажиране на отговорността на дружеството. Указано е още да конкретизира претенцията си за имуществени вреди, като посочи техния вид и дали същите представляват сторени разходи или пропуснати ползи.

С молба от 28.06.2024г. ищцата е уточнила, че предявява исковете срещу „ГЕРМА 95“ ЕООД, а не срещу управителя на същото – Н.П.. Изпълнени са и указанията относно претендираните имуществени вреди.

С разпореждане от 08.07.2024г. първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба и е дал последна възможност на ищцата да обоснове правен интерес от предявяване на исковете срещу всеки от ответниците. С молба от 10.09.2024г. М. В. отново е посочила, че ответник в производството е единствено търговското дружество „ГЕРМА 95“ ЕООД.

След постъпване на отговор на исковата молба, с разпореждане от 10.02.2025г. първоинстанционният съд отново е дал указания на ищцата да 2 посочи кое лице твърди да е собственик на кучето, което я е ухапало, или да посочи лицето, под чийто надзор се намира. С молба от 17.02.2025г. жалбоподателката е изложила, че следва да се ангажира имуществената отговорност на дружеството, тъй като е собственик на складовата база, на територията на която е настъпил инцидентът. Посочено е още, че „ГЕРМА 95“ ЕООД в продължение на години търпи и поддържа на територията на своя имот бездомни кучета, които се движат свободно и без контрол, а това поведение сочи на пълна безотговорност от страна на дружеството-ответник.

Първоинстанционният съд отново е приел, че указанията не са изпълнени в цялост, поради което с разпореждане от 23.10.2025г. е дал възможност да се посочи основанието, на което ищцата претендира ангажиране на отговорността на дружество – на договорно или на деликтно основание, както и да посочи ясно и точно размерът на имуществените вреди.

На 30.10.2025г. е постъпила уточнителна молба, с която ищцата е заявила, че претендира ангажиране на деликтната отговорност на ответното дружество. Посочено е още, че „ГЕРМА 95“ ЕООД търпи и обгрижва не само кучето, която я е ухапало, но и други кучета на територията на собствената си складова база. Направено е и уточнение на претенцията за имуществени вреди, като е заявено искане за конституиране на нов ответник – Столична община като солидарно отговорен за вреди, причинени от безстопанствени кучета.

Първоинстанционният съд отново е приел, че исковата молба е нередовна и с разпореждане от 10.03.2026г. е указал на ищцата да заяви дали поддържа исковата претенция и срещу Столична община. По делото е постъпила на 18.03.2026г. молба, с която М. В. е уточнила, че не поддържа искане за конституиране на нов ответник – Столична община.

С обжалваното определение СРС е счел исковата молба за недопустима и е прекратил производството по делото. В мотивите на акта е посочено, че при наведените от ищцата в уточнителните молби твърдения, същите не могат да породят защитимо от закона право, което да бъде подведено под някой от фактическите състави на деликтната отговорност за ангажиране отговорността на ответника „Герма 95“ ЕООД. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че неколкократно се твърди, че кучето, ухапало ищцата, е бездомно, но поради това че се намирало на територия собственост на 3 ответника, следвало да бъде ангажирана неговата отговорност. Посочено е, че така наведените твърдения са вътрешно противоречиви и не позволяват подвеждането им под някой от фактическите състави, уредени в позитивното право. Направен е извод, че доколкото изложените от ищцата фактически твърдения не могат да обосноват възникване на претендираното от ищцата право, искът е недопустим, поради което исковата молба подлежи на връщане (така определение № 207 от 3.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 113/2019 г., I т. о., ТК). За пълнота на изложението е посочено, че с всяка следваща молба ищцата въвежда нови факти като основание на претенцията си, част от които сочещи на интерес от ангажиране отговорност на друг ответник, но все с твърдения, че отговорно е дружеството „Герма 95“ ЕООД.

Анализът на така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Правният спор, предмет на съдебното производство, се очертава с наведените фактически твърдения, обосноваващи предявените искове /основанието на исковата молба/ и отправеното до съда искане /петитум на исковата молба/, като съдът е длъжен на основание чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 2 ГПК да се произнесе само по отношение на търсения от ищеца обем на защита на накърнените материални права. Настоящият съдебен състав приема, че изложените в исковата молба обстоятелства и направените в молбите от 17.02.2025г. и от 30.10.2025г. уточнения, от които произтича нарушеното субективно право, са били индивидуализирани в необходимата за това степен, с оглед осъществяване на правомощието на съда да квалифицира спора. Процесуалната легитимация на двете страни по делото следва от правното твърдение на ищеца, обусловена е от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право към патримониума му, от претендираното или отричано от ищеца право. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.

4

В случая ищцата е поддържала безпротиворечиво, че претендира ангажиране на деликтната имуществена отговорност на дружеството-ответник в качеството му на лице, под чийто надзор се намира кучето, причинило вреди на пострадалата. Макар заявените фактически твърдения в този смисъл да не са били достатъчно прецизно формулирани, от същите може да се обоснове този извод. Ищцата е посочила, че кучето се е намирало на територията на складовата база, собственост на „ГЕРМА 95“ ЕООД, както и че това дружество в продължение на години търпи и поддържа на територията на своя имот бездомни кучета, които се движат свободно /молба-уточнение от 17.10.2025г./. Изрично в молбата си 30.10.2025г. тя е навела твърдения, че ответното дружество обгрижва не само кучето, която я е ухапало, но и други кучета на територията на собствената си складова база. Такива обстоятелства се излагат и в частната въззивна жалба, в която отново е посочено, че дружеството отглежда кучето, причинило процесните вреди. Съгласно трайната съдебна практика определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствата част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. В конкретния случай въведените твърдения - че кучето е живеело в собствения на ответника имот, отглеждано е и обгрижвано от него, водят до извод, че претенцията на ищцата за репариране на причинените й вреди следва да се квалифицира по чл. 50, изр. 1-во, предл.

2-ро от ЗЗД. Направено е искане за ангажиране на деликтната отговорност на ответното дружество в качеството му на лице, под чийто надзор се намира кучето.

Друг извод не следва от изложеното в уточнителната молба от 18.03.2026г. досежно искането за привличане на нов ответник – работодателят на ищцата. Със същата не са заявени нови или различни фактически твърдения по отношение претенцията срещу първоначалния ответник „ГЕРМА 95“ ЕООД. След връщане на делото в СРС, първоинстанционният съд следва да се произнесе по заявеното искане за конституиране на нов ответник, наред с първоначалния такъв.

Въпросът за пасивната материална легитимация на ответника, а именно дали същият е лице, под чийто надзор се намира кучето, ухапало ищцата, е от значение за решаване на спора по същество, но не касае допустимостта на предявените искове. И това е така, тъй като процесуалната легитимация на 5 двете страни следва от правното твърдение на ищеца, обусловена е от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В аспекта на изложеното преценката дали ответното дружество „ГЕРМА 95“ ЕООД е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове по чл. 50, изр. 1во, предл. 2-ро от ЗЗД следва да се извърши с акта по същество на спора.

Отричайки процесуалната легитимация на ищеца да претендира защита на твърдяно от него накърнено /при заявените осъдителни искове/ субективно материално право, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. След отмяната на обжалваното разпореждане делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.