Решение № 435 от 06.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500222 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82768/30.11.2022г . от С. В. Д.

ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р.Ж., против решение № 3649/24.11.2022г. по гр.д. № 5755/2022г. на ВРС, 41-ви състав, в частта, в която е отхвърлен иска й, насочен срещу Общинско предприятие „***“, ЕИК ***, ***, да бъде осъдено да й плати обезщетение за забава върху главницата от 2177.52лв. за горницата над 24.29 лева до пълния претендиран размер от 225.63 лева и за периода от 01.05.2021г. до 29.03.2022г., на осн. чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен и в частта, в която са й присъдени по тази причина разноски в размер на само 494.76лв. с ДДС, вместо претендираните 540.00лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Счита първоинстанционното решение в тази част за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Мотивите на съда да отхвърли частично иска противоречат на разпоредбата на чл. 228, ал.

3 от КТ. Трудовото правоотношение е прекратено на 01.03.2021г. Срокът, в който работодателят е следвало да плати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е изтекъл на 30.04.2021г. От 01.05.2021г. обезщетението е изискуемо.

Моли да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната си част на иска по чл. 86 от ЗЗД и същият уважен за разликата над 24.29лв. до претендираните 225.63лв. и за периода от 01.05.2021г. до 08.05.2022г., ведно с разноските в пълен размер за двете инстанции.

1

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Общинско предприятие „***“, ЕИК ***, ***, чрез юк Св.Ц., в който оспорва въззивната жалба на С. В. Д.. Решението на ВРС в тази част е правилно и законосъобразно. Позовава се на приетото с ТР № 3/19.03.1996г. на ОСГК по гр.д. № 3/95г. Така е прието и в определение № 901/10.08.2010г. по гр.д. № 376/2010г. на ВКС-Трето ГО. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Постъпила е и въззивна жалба № 86096/13.12.2022г. от Общинско предприятие „***“, ЕИК ***, ***, чрез юк Св.Ц., против решение № 3649/24.11.2022г. по гр.д. № 5755/2022г. на ВРС, 41-ви състав, в частта, в която Общинско предприятие „***“, е осъдено да заплати на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2177.52 лв., представляваща незаплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на прослужени последни десет години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба - 09.05.2022г. до окончателното изплащане на главницата, в частта, в която Общинско предприятие

„

*

*

* осъдено да заплати на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 24.29 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2022г. до 08.05.2022г. върху дължимото обезщетение в размер на 2177.52 лева, в частта в която Общинско предприятие „***“, ЕИК ***, *** е осъдено да заплати на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 494.76 лв., представляваща направени по първоинстанционното дело разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК и в частта в която Общинско предприятие „***“, ЕИК ***, *** е осъдено да заплати по банкова сметка на Варненски районен съд сумата от 137.10 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение. Неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ и прехвърляне на дейността на едно предприятие в другото, включително прехвърляне на материалните активи, като е приел, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Изискването на закона, за непрекъснат трудов стаж за възникване на правото по чл. 222, ал. 3 от КТ, означава работникът или служителят да е работил при същия работодател и придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат.

Още в отговора на исковата молба е наведено , че не е спорно обстоятелството, че се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Спори се относно размера. ВРС не е съобразил в решението приложението на чл. 1, ал.

1 от ПМС № 31/1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ, като е допуснал нарушение на 2 материалния закон. Допуснал е нарушение на материалния закон, като е приел, че е налице универсално правоприемство между „***" ЕАД /предходния работодател на ищцата/ и ОП „КДХ" при Община Варна /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/. Трудовото правоотношение между „***“ ИАД и ищцата е било прекратено на 01.02.2013г. Възникнало е ново трудово правоотношение с ОП „КХД“ при Община Варна, считано от 01.02.2013г. ПМС № 31/11.02.19994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е взето под внимание и обстоятелството, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация Търговско дружество „***". Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на Общината която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от ТД.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. В. Д., чрез адв. Р. Ж., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба С. В. Д. ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р.Ж., се моли да бъде осъден ответника О. П. /ОП/ „***“, при

Община Варна, ЕИК ***, гр. Варна, ***, представлявано от д-р Д.К. да й заплати сумата 2177.52лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на исковата молба в съда- 09.05.2021 г., до окончателното изплащане и сумата от 225.63лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2021г. до 08.05.2022 г., на основание чл.86 ЗЗД. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Изложила е, че в периода от 01.02.2013г. е работила в ОП „***“ към Община Варна на длъжност „кухненски работник“ с място на работа „Детска кухня 1“, за кратко през 2013г. в Разливочен пункт „Ив.К.“, № 3, от 01.08.2013г. до 04.02.2015г. в „Детска кухня 5“, от 04.02.2015г. до

3

01.01.2019г. в „Детска кухня 1“, от 01.01.2019г. до 08.07.2019г. в “Детска кухня 5“, а след 08.07.2019г. в „Детска кухня 1“, като за м.март 2021г. е получила БТВ от 544.38лв. Според последното й допълнително споразумение от 04.01.2021г. за 4-часов работен ден получавала БТВ от 219.38лв. Твърди, че преди това от 01.11.2010г. до 01.02.2013г. работила в „***“ ЕАД-Варна, като „работник кухня“ в „Детска кухня 5“. Търговското дружество било изцяло с капитал на Община Варна. Трудовото й правоотношение със „***“ ЕАД-Варна, било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ със заповед № 62/30.01.2013г. на Ликвидатора на дружеството, считано от 01.02.2013г., поради закриване на предприятието.

И в двете предприятия работела на една и съща длъжност, на едно и също работно място. Трудовият й стаж не бил прекъсван, като след прекратяването на трудовото правоотношение с търговското дружество, същият ден започнала работа в ОП. Променил се фиктивно, „на хартия“ работодателят й.

Със заповед № 7/01.03.2021г. на Директора на ОП трудовото й правоотношение било прекратено, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ-поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подаденото от нея заявление. В тази заповед било посочено да й се изплати обезщетение в размер на 1088.76лв. или за два месеца, при БТВ в размер 544.38лв., на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ. Смята, че й се дължи БТВ в посочения размер, но за период от шест месеца, защото е работила при същия работодател през последните 10 години, с приложение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, при което се запазва трудовото правоотношение, или още сумата от 2177.52лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ОП „***“ при Община Варна, представлявано от д-р Д.К., чрез гл.юк Св.Ц. оспорва исковата претенция, като неоснователна.

Не е спорно, че в периода от

01.11.2010г. до 01.02.2013г. къде е работила С. В. Д., каква позиция е заемала, какво е било работното й място и какъв размерът на получаваното от нея БТВ

Не е спорно също така ,че ищцата е работила в ОП „***“, след сключване на трудов договор, считано от 01.02.2013г.

До датата на пенсиониране ищцата не e придобила при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж, през последните 20 години и затова й и определено обезщетение в размер на две месечни БТВ, а не на шест. Не се спори изобщо за това, че на ищцата й се 4 дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Спорът е за дължимия размер на обезщетение за разликата над 2 до 6 БТВ. Ищцата не е работила при един и същ работодател в продължение на 10 години.

Позовава се на чл. 1 от ПМС № 31/1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, като е прието, че на работниците или служителите от организациите и звената на бюджетна издръжка, които са придобили право на пенсия поради прослужено време и старост, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се изплаща увеличен на 6 БТВ размер на обезщетението, като независимо от осъществяваните преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните 10 години в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на държавна издръжка. Причините да не е работил работника или служителя е обективна и независеща от волята му. Аналогична е целта на разрешението по чл. 1, ал. 2 от ПМС. Имат се предвид педагогическите и медицински кадри, артистичния и художественотворчески персонал при работа в организации и звена на бюджетна издръжка.

Правилно е прието от Общинско предприятие „КДХ“ при Община Варна, че на ищцата й се дължат 2 БТВ, като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Не е имала един и същ работодател в продължение на 10 години и не е налице универсално правоприемство по чл. 123 от КТ. Освен в организация на бюджетна издръжка, тя е работила и в „***“ ЕАД, който е търговец по смисъла на ТЗ. „***“ ЕАД не е на бюджетна издръжка и не е бюджетна организация. Смята, че не е налице разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ.

„***“ ЕАД е ликвидирано и трудовото правоотношение с дружеството прекратено. След това, считано от 01.02.2013г. е възникнало ново трудово правоотношение.

Моли се за отхвърляне на иска за обезщетение в размер на сумата от 2177.52лв., представляваща още 4 БТВ. Изказва съображения и за недължимостта на претендираната мораторна лихва

За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, но се установява и от представения трудов договор № 33/28.10.2010г., че ищцата С. В. Д. е работила по трудово правоотношение от 01.11.2010г., до 01.02.2013г. с работодател „***” ЕАД гр.

Варна, като е изпълнявала длъжнистта „Кухненски работник”, в Детска кухня” № 5.

Според представената заповед № 80/30.01.2013г., подписана от ликвидатора на „***-в ликвидация“ ЕАД, трудовото правоотношение с дружеството е прекратено, считано от 01.02.2013г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 1 от КТ, поради „закриване на предприятието”.