Решение № 4309 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4309 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330108326 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. С. П., ЕГН: **********, от

************************, чрез адв. К. Д., против О. Б., ЕГН: **********, от ************************ и П. Г. И., ЕГН: **********, от ************************, за солидарното им осъждане да й заплатят следните суми: сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в постоянен психически тормоз, причинен от непрестанен и ежедневен шум, извършен от първия ответник като наемател, подпомаган от втория ответник като собственик, в резултат на което са причинени болки, страдания и продължително разстройство на здравето на ищцата; сумата от 58 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на ищцата по фактура от 25.04.2023 г.; сумата от общо 2 119, 13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за нощувки за периода 07.01.2023 г.- 06.02.2023 г.; сумата от 4 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт за материали и труд по поставяне на шумоизолация по протежението на преграждащата стена между двете съседни жилища; сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за демонтаж и монтаж на два боря климатици във връзка с поставената шумоизолация, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от предявяване на иска- 07.06.2023 г. до окончателното им плащане.

1

В исковата молба е посочено, че ищцата била собственик на имот с адрес:

************************, където живеела със семейството си след ремонт от м. август 2022 г. В съседния имот- ап. 53, под наем живеел първият ответник, а иначе имотът бил собственост на втората ответница. Съседът им бил доста шумен, като на няколко пъти съпругът на ищцата провеждал разговори с него, защото вътре говорели на висок тон, особено през нощта, а това смущавало съня и спокойствието на ищцата. През последната седмица на 2022 г. шумът станал непоносим и интензивен и жилището на ищцата станало невъзможно за обитаване. На 30.12.2022 г. първият ответник си поканил гости, които били там повече от една седмица и много вдигали шум. Веднага сигнализирали на собственичката на имота, като й обяснили за тормоза, на който са подложени и тя обещала да проведе разговор. На следващия ден съпругът на ищцата случайно се засякъл на стълбището с ответника и го помолил да се съобразява с останалите живущи. Съседът обаче се държал особено агресивно, отправил закани и заплахи, които ги изплашили и притеснили.

Ответницата през първите дни на новата 2023 г. поставила шумоизолация, но тя била некачествена и не можела да спре шума, а единствено можела да предотврати кънтенето в помещението. Страхът и тормозът от наемателите продължил, дори съседите станали поагресивни- блъскали по стената, викали силно, целта им било да тормозят. След няколко такива денонощия ищцата изпаднала в безпомощно състояние и решили да се изнесат от апартамента си. Тя изпаднала в нервна криза и тежко паническо разстройство, съпругът й я закарал в болница и там след преглед в спешно отделение й дали силни успокоителни.

Препоръчали за период от 14 дни да смени обстановката, за да се стабилизира. Така през следващите две седмици семейството й обикаляло по различни хотели в или около гр.

**********, а ищцата посещавала психиатър, който й изписал антидепресанти за период от шест месеца. До момента жената нямала никакви подобни проблеми и лекарите били категорични, че проблемите й се дължат на тормоза, на който тя била подложена. За периода 07.- 18.01.2023 г. се настанили в различни хотели. Междувременно решили да сложат качествена шумоизолация по общата стена между двата апартамента. Ангажирали професионална помощ, като за материали и труд платили 4 400 лева, както и допълнително сумата от още 200 лева- за демонтаж на климатици и последствие монтирането им на ремонтираната стена. В разговор между съпруга на ищцата и ответника, в който последният пак бил помолен да не вдига шум, той завил, че бил войник в ********** и не се страхувал от полиция. Като човек го определя като такъв, който се чувства над закона и няма намерение да спазва правила и норми, което още повече я плашело. За периода 21.01.06.02.2023 г. също били изнесени от дома си и нощували в хотели, като след ремонта по поставяне на новата им шумоизолация се върнали. Тя имала ефект, въпреки че пак периодично се чували викове и крясъци от съседите. На 10.02.2023 г. при среща между ответника и съпруга на ищцата, спрямо последния отново били отправени закани и заплахи, като дори и съсед се намесил. По този повод били сигнализирани съда и прокуратурата, а съпругът й бил много изплашен и се наложило да посети кардиолог. Опитвали се да организират и среща с втората ответница, като ангажирали по случая и адвокат. На 21.02.2023 г. в кантората на адв. Ч. такава среща се състояла и там от собственичката било 2 поискано да прекрати наемния договор с проблемния съсед. На място тя не дала отговор, а в последствие се обадила на адвокатката да я уведоми, че няма да предприеме такива действия, защото разговаряла с ответника и вярвала на него. Тя била през цялото време в течение на проблема, но отказала да направи необходимото, за да прекрати тормоза срещу семейството на ищцата. Животът им се превърнал в кошмар, а всичко се отразявало неблагоприятно на крехката психика на ищцата. С останалите съседи в кооперацията направили вайбър група, в която имало и оплаквания от други живущи от поведението на ответника. Провело се и ОС на ЕС, на което се взело решение за изваждане на лицето от апартамента, поради системно нарушение на добрите нрави. Изпратено му било и предупреждение с писмо, което обаче не било потърсено. Съпругът на ответницата заявил, че ще атакува това решение на ЕС, с което поведение отново се демонстрирало бездействие по решаване на проблема. Налице била обща воля (мнозинство) на всички живущи, с която те отказвали да се съобразят. Твърди се, че в резултат на действията на ответниците на ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравословното й състояние и причиняване на психиатрично разстройство, като в случая била налице и съответната причинно- следствена връзка. Били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в разходи по настаняване в хотели, както и разходи за ремонт и лечение. Ответниците били солидарно отговорни- основната вина била на наемателя, а собственикът бил съпричинил вредоносния резултат, защото въпреки че бил уведомен, не предприел действия по решаване на проблема и открито подкрепял наемателя. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 5 000 лева, а за имуществени- в общ размер на 6 777, 13 лева. Моли и за разноските в процеса. В съдебно заседание страната се явява лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор подава първият ответник, който признава, че е наемател на въпросния апартамент, чийто собственик била втората ответница. Твърди, че с поведението си не бил нарушил нормативи, свързани с допустимите нива на шум в жилищна среда и не бил допринесъл за настъпване на вредите. Жилището ползвал за семейни нужди, като вътре гледали телевизия, играели с детето, смеели се, говорили, но не били вдигали шум над допустимите нива. Срещу него не бил подаван сигнал за нарушаване на обществения ред, адресът никога не бил посещаван от полиция, нямал издаден дори предупредителен протокол, нито пък бил санкциониран от етажната собственост.

Претендираните имуществени вреди представлявали разходи за резервация и престой в хотели или разходи за подобрения, които не подлежали на репариране от ответника и нямали причинна връзка с вредите. Решението на ОС на ЕС било незаконосъобразно и страдало от редица пороци, поради което не можело да произведе правно действие.

Сигналът до прокуратурата бил неотносим по делото, защото той следвало да установи дали има извършено престъпление, но към момента дори нямало образувано ДП. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски. В съдебно заседание страната се явява лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.

В срока за отговор такъв се подава и от втората ответница, като и тя признава 3 обстоятелствата, че е собственик на имота, а неин наемател е другият ответник. Твърди, че с поведението си тя не била допринесла за настъпване на вредите. За шума разбрала от обаждане от ищцата, като веднага разговаряла с наемателите и те категорично отрекли обвиненията. Обяснили им, че оплакванията имали само от семейството на ищцата, но не и от съседите от другата страна, което можело да се дължи и на по- тънките преградни стени между апартаментите. В тази връзка ответницата закупила и монтирала на мястото шумоизолационни панели. Въпреки това обаче претенциите на ищцата продължили, те ангажирали и адвокат по случая, имало срещи между страните, но не могло да се постигне разбирателство. Също се посочва, че претендираните имуществени вреди представлявали разходи за резервация и престой в хотели или разходи за подобрения, които не подлежали на репариране от ответника и нямали причинна връзка с вредите. Втората ответница не живеела в съседство с ищците и тя не можела да има съпричиняване с шума, за който те се оплаквали. Тя положила усилия, за да разреши конфликта, но не можела да отговаря само, защото отказвала да прекрати договора за наем. По отношение на взетото решение на ОС на ЕС за изваждане на наемателя, тя го обжалвала и пред съда вече било висящо гр. дело № 10026/ 2023 г. на ПРС, X гр. с-в. Тези действия предприела в защита на правата си, а не да усложнява допълнително ситуацията. Също моли за отхвърляне на исковете и на свой ред претендира разноски. В съдебно заседание страната се явява лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № ********, том **, рег. том **, дело № ********/ 02.03.2022 г. на Нотариус ****** *****, рег. № ********, ищцата и съпругът й- В.С.П., са собственици на следния недвижим имот с адрес: ************************.

Представено е и удостоверение за сключен граждански брак между лицата В. С. П., ЕГН: ********** и В.С.П., ЕГН: **********.

С нотариален акт № ********, том **, рег. № ********, дело № ********/ 31.05.2007 г. ответницата П. Г. И. е придобила правото на строеж върху следния имот с адрес:

************************. Със споразумение от 22.12.2008 г. отлагателното условие за придобиване на правото на строеж (заплащане на последната вноска по договор за строителство) се е осъществило и вещните права са преминали в ответницата.

Служебно съдът е изготвил справка за адрес и фамилия на втората ответница.

Като писмени доказателства са приети медицински документи за паническо разстройство на ищцата- лист за преглед на пациент, два амбулаторни листа, два броя епикризи, удостоверяващи проведено лечение с пациента.

Представена е извадка от интернет сайт за Акустична пирамида Екопол, използвана за звукопоглъщане.

Прието е и извлечение от вайбър кореспонденция.

Образувано е ДП за проверка дали е отправена закана с убийство от страна на първия 4 ответник спрямо съпруга на ищцата на 10.02.2023 г. и дали това е възбудило основателен страх у него.

Представени са платежни документи (фактура, ПКО) за платени от ищцата и съпруга й нощувки в хотели, както и история на резервации и поръчки в интернет сайт.

Приети са още граждански договор от 20.01.2023 г., сключен от ищцата с трето лице за поставяне на звукоизолация, приемо- предавателен протокол и две разписки за платени по договора суми в общ размер на 4 400 лева.