Решение № 3208 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3208 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря М. Д. Димитрова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110106379 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. В. Й. срещу Община Аксаково, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 14653.501.*** по КККР на с.

Генерал Кантарджиево, с площ от 1735 кв. м., находящ се в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид озеленени площи и граници на имота ПИ с идентификатори ***.

В исковата молба се поддържа, че на 07.10.1942 г. между С. С. Я. и бащата на ищцата – В. К. С.ов, бил сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот, изповядан пред околийски съдия, съгласно който баща й закупил „едно дворно място, находящо се в с. Генерал Кантарджиево от 1800 кв. м., заедно с пълния каменен материал, намиращ се в него, при съседи от двете страни вади, от една страна селско шосе“, като купувачът влиза във фактическо владение от датата на заверката на договора. При спазване на Закона за собствеността на гражданите от 30.03.1973 г., през 1975 г. бащата на ищцата се снабдил с нотариален акт за собственост само за 1000 кв. м. от имота, като е признат за собственик на имота, находящ се в с. Генерал Кантарджиево, местност „Край селото“, с площ от 1000 кв. м. и граници: А.

М., А. П., дере и път. Така описаният имот през 1975 г. с последващ договор за дарение бил дарен на ищцата. Въпреки тази сделка, имотът, придобит през 1942 г., продължил да бъде владян и стопанисван от бащата на молителката до 1999 г. /неговата смърт/ при първоначалните граници и площ от 1800 кв. м. като отглеждал царевица, а по - късно зеленчуци. След 1999 г. ищцата и 1 съпругът й продължили да обработват имота с площ от 1800 кв. м., като той не е разделян и държавата не е предприемала действия по отнемане на 800 кв. м.

Сочи, че имотът от 1800 кв. м. има ограда от бетонни колове и мрежа към пътя и съседните два имота и естествена граница към дерето. Твърди, че до момента съпругът й с помощта на внучките й почистват и обработват имота, включително отглеждат сезонни зеленчуци.

Сочи, че след проверка в архивите на Община Аксаково е установила, че за процесния имот със заповед № 1872/02.12.1986 г. на председателя на ИК на ОНС Варна за изменение на регулационния план на кв. 33 от с. Генерал Кантарджиево е отреден парцел XXII – за озеленяване. Излага, че такъв план не е прилаган и не е осъществено соченото мероприятие.

Посочва, че за имота имало издаден акт за общинска собственост № 7359/19.06.2023 г., като съгласно КККР на с. Г. Кантарджиево имотът с площ от 1735 кв. м. е с идентификатор 14653.501.***.

При изложеното моли за уважаване на предявения иск.

С депозирания от ответника отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК оспорва предявения иск. Поддържа, че искът е неоснователен и ответникът е собственик на процесния имот съгласно акт за публична общинска собственост № 7359/19.06.2023 г., съставен на основание чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 56, ал. 1 ЗОС, пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 61, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ и Заповед РД – 18 - 112/01.07.2022 г. на ИД на АГКК. Излага, че със заповед № 1350/06.06.1961 г. на зам. - председателя на ОНС – Варна е одобрен общият регулационен и застроителен план на с. Генерал Кантарджиево, съгласно предвижданията на който процесният имот няма конкретно отреждане, а е представлявал част от дере. През 1986 г., поради необходимост от нанасяне на възстановен имот /пл. номер 484/ се провежда процедура по ППЗТСУ за изменение на регулационния план на населеното място, в частта му за кв. 33, одобрено със заповед 1872/02.12.1986 г. на председателя на ИК на ОНС - Варна, като се образуват нови парцели XXV - 140, XXIII - 484, XXIV 484, XXV - 484, а теренът около дерето е отреден като нов XXII „озеленяване“. С това изменение УПИ XXII „за озеленяване“ представлява част от ПИ с пл. номер 140, който е вписан в разписния лист на името на Т. Й.

Т.ов, посочен за съсед на имота от ищцата. Сочи, че в полза на ищцата не би могла да тече придобивна давност, с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС /ред.

1951 г. до 1996 г./, пар. 1 от ЗД на ЗС /в сила от 01.06.2006/ и пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС в сила до 08.06.2022 г. Счита, че по делото липсват доказателства ищцата да е противопоставила владение на общината. Излага, че намерение на ищцата за своене на имота е достигнало до ответника едва с подаване на заявление № 9400 - 1758/09.11.2023 г.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. С., поддържа, че по делото е безспорно установено, че имотът е бил владян от нея. Счита, че липсват данни за отчуждаване на имота. Намира, че общината не е придобила същия. Сочи, че включително в неодобрения план от 1986 г. ищцата е записана в регистъра като собственик на имота. Излага, че имотът, за да бъде придобит от общината, следва да е изготвена заповед за отчуждаване, като такава по делото липсва. Посочва, че имотът се намира в края на селото, което не се оспорва от страните. Счита, че по делото е установено това, че местността „край село“ съществува, като това е 2 удостоверено и в два нотариални акта от 1975 г. Намира, че ищцата е доказала това, че е собственик на имота, който е индивидуализиран с поне три граници, доколкото площта не е от съществено значение за това. Претендира присъждане на сторените разноски.

Адв. Г. – процесуален представител на ищцата, се придържа към изложеното от адв. С.. В писмена защита развива подробни съображения в подкрепа на вече заявеното. Позовава се на събраните по делото доказателства, както и на изслушаните и приети заключения по назначените експертизи, като намира, че предявеният иск е основателен и моли да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

Процесуалният представител на ответника – юрисконсулт Ю., моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Поддържа, че ищцата не е доказала в условията на главно и пълно доказване фактите, въз основа на които претендира своето право, включително имотът да е придобит по давност.

Счита, че от назначената СТЕ се установява това, че още с първия одобрен план за територията процесният имот е бил с отреждане за друг вид озеленена площ. С оглед на това счита, че имотът е публична собственост, като е изключена възможността същият да бъде придобит чрез давностно владение.

Съответно счита, че праводателят на ищцата не е могъл да придобие по давност процесния имот, както и да го прехвърли на ищцата. Намира, че не е доказано с категоричност и това, че имотът е бил владян от ищцата. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за покупко – продажба на недвижим имот от 07.10.1942 г., изповядан пред околийски съдия, се установява, че на посочената дата С. С. Я. е продал на В. К. С.ов недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Генерал Кантарджиево, с площ 1800 кв. м., заедно с целия каменен материал, намиращ се върху него, при съседи: от двете страни вади и от едната страна селското шосе, като мястото има триъгълна форма.

С нотариален акт от № 90, том V, дело № 2362/1975 г., на нотариус при ВРС, на 21.03.1975 г. В. К. С.ов е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Генерал Кантарджиево, представляващ празно място с площ от 1000 кв. м. в местността „Край селото“, при граници: А. М., А. П., дере и път. С нотариален акт № 182, том XIII, дело № 4369/1975 г. на нотариус при ВРС, на 22.05.1975 г. В. К. С.ов дарил на дъщеря си М. В. Й. недвижим имот, представляващ празно дворно място, с площ от 1000 кв. м., находящо се в с. Генерал Кантарджиево, в местността „Край селото“, при граници: А. М., А. П., дере и път.

Установява се, че Община Аксаково е издала акт за публична общинска собственост № 7459/19.06.2023 г. за имот с идентификатор 14653.501.*** по КККР на с. Г. Кантарджиево. В него са посочени следните правни основания, въз основа на които е издаден: чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 56, ал. 1 ЗОС, пар. 7, ал. 1, т.

4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 61, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и Заповед № РД – 18 – 3

112/01.07.2022 г. на ИД на АГКК.

По делото е изслушано и прието заключение по назначена съдебнотехническа експертиза, от което се установява следното:

По първи въпрос:

Между процесния имот (780) по КККР и имота по Договора от 1942 г. не може да се установи идентичност, тъй като вторият от тях е с неустановено местоположение.

Между процесния имот (780) с площ 1735 кв. м. по КККР и имота с площ 1000 кв. м. по НА № 182/22.05.1975 г. има съществена разлика в площта по титулите, но и приблизително равни площи по измерване от плана (1735 кв. м. и 1763 кв. м.), както и съвпадение по граници/съседи (шосе, А. М., дере и А. П.). Т.е, може да се приеме, че именно между тези два имота е налице идентичност.

По втори въпрос:

В РП/1961 г. от комбинирана скица № 1 се установява, че по отразяването в РП/1961 г. - граници/съседи на този имот (780) са: селското шосе; парцел XXVI, отреден за имот № 140 на Т. Й.; дере и парцели XXIII и ХХVII (през тупикова отсечка), отредени за имот № 484 на А. И..

В ИРП/1986 г. от комбинирана скица № 2 се установява, че по отразяването в ИРП/1986 г. - граници/съседи на този имот (780) са: селското шосе; нов парцел XXVI, отреден за имот № 140 на Т. Й.; дере и парцел XXIII, отреден за имот № 484 на А. И..

В КП/1998г. – неодобрен, от комбинирана скица № 3 се установява, че по отразяването в КП/1998 г. - граници/съседи на този имот (780) са: селското шосе; част от имот № 401 (на М. В.) и дере.

В КККР/2022 г. от комбинирана скица № 4 се установява, че по отразяването в КККР/2022 г. - граници/съседи на този имот (780) са: селското шосе; имот № 501.779 с неустановен собственик; имот № 19.56 представляващ дере; имот № 501.781 с неустановен собственик и имот №501.951, представляващ тупикова отсечка.

В КККР (към настоящия момент) от комбинирана скица № 5 се установява, че по отразяването в КККР - граници/съседи на този имот (780) са: селското шосе; имот № 501.1009 с неустановен собственик; имот № 19.56, представляващ дере; имот № 501.781 с неустановен собственик и имот № 501.951, представляващ тупикова отсечка.

По трети въпрос:

При извършен оглед на място ищцата е посочила границите на имота, който стопанисва. На комбинирана скица № 7 към експертизата е обозначена земята, стопанисвана от ищцата. Изложено е, че тя се ситуира във фигурата между точки 101 - 118, при граници/съседи: селското шосе (откъм югозапад); имот № 1009 ( откъм северозапад); и дере (откъм североизток и югоизток).

Констатирано е, че понастоящем земята, стопанисвана от ищцата е оградена в участъка между точки 101 - 105 с телена мрежа, която е закрепена на бетонни колове. Телената мрежа на някои места е наклонена и дори пропаднала, което позволява безпрепятствено навлизане в стопанисваната земя. Посочено е, че преграденото в участъка между точки 101 – 102 (откъм 4 северозапад) представлява подпорна стена от каменна зидария с монтирана върху нея телена мрежа, закрепена на бетонни колове. Покрай дерето от страната на стопанисваната земя няма изпълнени огради, тъй като там съществува естествено преграждение от дървесна растителност, саморасли храсти и саморасли треви. Прегражденията от каменна зидария, телена мрежа и бетонни колове имат вид на отдавнашни, но не може да се определи кога точно назад във времето са изпълнени/монтирани.

Посочено е, че площта на стопанисваната земя по измерване от плана е 1310 кв. м., очертана на комбинирана скица № 7 към настоящата експертиза.

Стопанисваната земя е почистена от саморасли храсти, изкосена е тревната растителност и земята е в добро/поддържано състояние. Изложено е, че стопанисваната земя понастоящем не се ползва, каквото е било положението и 2 - 3 години назад във времето.