Решение № 2367 от 08.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2367 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100500022 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Минолби“ ЕООД, чрез процесуалния представител – адв. К. Т., срещу решение № 19984 от 05.11.2025г., постановено по гр.д. № 62536/2024 г. по описа на СРС, 68 -и състав, с което е отхвърлен предявеният от „Минолби“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника срещу „А1 България“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 11,07 лв., платена при начална липса на основание, съгласно фактура ***, с период на фактуриране от 21.11.2021г. до 20.12.2021 г. за мобилна услуга по Дофовор № 503554975 и Приложение № 1/03.12.2021г., ведно с със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.07.2024г.

Със същото решение, ищецът е осъден да заплати на ответната страна сума в размер на 50 лв., представляваща сторените в производството разноски.

С въззивната жалба се сочат доводи за неправилност на формираните от първоинстанционния съд изводи по съществото на спора. Сочи, се, че ответникът направил признание за наличието на заплащане на претендираната от ищеца сума. Поддържа се, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, кое лице е задължено по съответната фактура, от което се формирал извод, че именно „Минолби“ ЕООД е задължен за заплащане на сумите. Оспорва се представеният от насрещната страна документ „кредитно известие“ с доводи, че според записания начин за плащане, можело да се създаде съмнение, че имало и друг, различен начин на плащане.

1

Сочи, че е ирелевантно обстоятелството, кое лице е извършило фактическо плащане по фактурата, след като същото е сторено за погасяване задълженията на дружеството ищец, респ. плащането е извършено от негово име. Оспорва, че собразно организационната си структура – на микропредприятие, ищецът подлежи на потребителска защита, с оглед постановките, залегнали в Директива /ЕС/ 2018/1972г. С тези съображения претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което ответникът да бъде осъден. Претендира да му бъдат присъдени разноските, сторени и в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия ответник по исковата молба - „А1 България“ ЕАД. С отговора се претендира, че оспорваният съдебен акт е правилен и обоснован. Поддържа, че за основателността на предявеният иск е необходимо ищецът да докаже, че претендира връщането на нещо, което е дадено на ответника. Претендира, че в случая не се доказало да е налице обедняване на имуществото на ищеца, тъй като задължението не било погасено от за сметка на неговия патримониум, тъй като не се установило именно ищецът да е заплатил процесната сума. С тези доводи претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но по същество, същият е неправилен, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 11,07 лв., представляваща сбор от платени без основание такси, едностранно начислени от ответника „А1 България“ ЕАД такси по фактура № 0441640605 за мобилна услуга № **********, с период на фактуриране 21.11.2021г. – 20.12.2021г.

Ищецът – „Минолби“ ЕООД, твърди, че е потребител на мобилни услуги, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответното дружество „А1 България“ ЕАД. За периода на потребление от 21.11.2021 г. до 20.12.2021 г. ответникът е издал фактура № 0441640605, като е начислил за потребените услуги за мобилен номер ********** сумата в размер на 22,28 лв. без ДДС

Твърди сече част от общата сума по фактурата, а именно – 9,23 лв., без ДДС /11,07лв. с ДДС/, е начислена при начална липса на основание, доколкото не отговаря на договорената цена за ползването на мобилни услуги съгласно договора, както следва: за МАТ услуги 6,51 лв. без ДДС, с включена отстъпка, с добавена допълнителна екстра, мобилен интернет 10 ГБ на цена 6 лв. без 2

ДДС, с включена отстъпка или общо дължима месечна сума 12,51 лв без ДДС.

По тези причини, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 11,70 лв., с ДДС, която е платена при начална липса на основание, поради което ищцовото дружество е ощетено, а ответното се е обогатило неправомерно.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество не оспорва, че между него и ищеца е налице сключен договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и обстоятелсвото, че претендираната от ищеца сума в размер на 11,07 лв. е заплатена по Фактура № 441640605 за мобилни услуги към номер **********. Поддържа се, че заплатената сума представлява разлика поради предоговаряне на тарифния план и услугите, поради което всички суми по фактурата са начислени правилно.

На следващо място, изрично оспорва твърдението, че именно ищцовото дружество е заплатило цената по процесната фактура, а сочи, че същата е заплатена в брой от лице, което няма отношения с „Минолби“ ЕООД, поради което ответното дружество по никакъв начин не се обогатило за сметка на ищеца.

За да постанови своето отхвърлително решение, първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника относно субектът, платил задължението е основателно, тъй като ищецът не доказал по безспорен и категоричен начин активната си материално-правна легитимация /фактическото даване на имуществени блага/.

С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 55, ал 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на: предаване и съответно получаване на даденото /процесната сума/, при начална липса на основание. При този иск в тежест на ищеца е да установи единствено факта на предаването и получаването на исковата сума от ответника, а ответника от своя страна, ако твърди, че е получил даденото на някакво правно основание, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване /че между страните е налице облигационно правоотношение, с цена в размер на сумата по фактура № 441640605.

Между страните не се оспорва, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни услуги, ползвани за мобилен номер **********, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, както и че за периода от 21.11.2021г. до 20.12.2021 г. ответникът е начислил за потребените услуги за мобилен номер ********** сумата в размер на 22,28 лв. без ДДС, за което е издадена фактура № 441640605, задължението по която е платено в полза на „А1 България“ ЕАД.

В проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на, ответника „А1 България“ ЕАД, сочи, че не оспорва твърденията, изложени в молба становище от 16.09.2025г., депозирана от ищеца, релевантни от които за настоящото производство се явяват твърденията за издаването на кредитно известие № 652945780 и дебитно известие 652966831 към процесната фактура за надвзета сума в размер на 9,31 лв. без ДДС, поради което като безспорно между страните, въззивният съд приема, че сумата по процесната фактура е с 11,07лв. с ДДС в повече от дължимата от страна на абоната месечна абонаментна такса за ползваните услуги по посочените мобилни номера.

3

Съобразно нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, кредитно известие следва да бъде издадено във връзка с намаляване на задължението, за което е издадена фактура, поради което настоящият състав приема, че ответникът е признал, че същата не се дължи.

По тези причини, този състав на въззивния съд приема, че процесната сума в размер на 11,07лв, ДДС по фактура № 441640605 е платена в полза на „А1 България“ ЕАД, при начална липса на основание.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице обедняване на ищеца, в контекста на оспорването, че лице, различно от ищеца е заплатило задължението.

Страните не спорят, че именно ищецът „Минолби“ ЕООД е задължено лице по Фактура № 441640605, издадена по сключения между страните Договор № 503554975.

Съгласно чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от лице, различно от задълженото дори против волята на кредитора, освен в случаите, когато той има интерес от личното изпълнение от длъжника. Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина.

Длъжникът може да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника и изпълнява като негов представител. Допустимо е третото лице да изпълни чужд дълг по своя инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението.

В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора, поради това, че същият е удовлетворен, но изпълнението не погасява задължението на длъжника по отношение на третото, изпълнило неговия дълг лице. Това трето лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но тъй като го изпълнява на същото основание, същият има правото да репарира обратно всичко, с което се е обеднило. Това право на регрес на това трето лице разполага с обратния иск за връщане на платеното чрез иска за неоснователно обогатяване. Имуществото, с което третото лице е престирало вместо този длъжника е намалило патримониума му, докато това на длъжника е останало непроменено, т. е. налице е обогатяване под формата на намаляване на пасиви, които той е спестил чрез частичното плащане на дълга му от третото лице, без да е налице основание за това погасяване, т.е. при тази хипотеза в полза на третото лице, а не длъжника, се поражда право да предяви искове за настъпило неоснователно обогатяване / в този смисъл и Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о./.

Институтът на неоснователното обогатяване цели да възстанови действително настъпило неоснователно имуществено разместване, като необходимо условие за уважаване на кондикционния иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е доказване намаляване на имуществото на длъжника.

Въззивният съд намира за недоказано твърдението на ответника, че не ищецът, а трето за спора лице е платило процесната сума. Задължен по 4 фактура № 441640605 е бил именно ищецът, като доколкото безспорно сумата по фактурата е платена, с оглед формалната житейска логика презумптивно сумата е погасена със средства на задълженото лице. Оспорването на ответника е абсолютно бланкетно и не е скрепено с конкретни фактически твърдения – не е посочено кое точно лице е погасило сумата и по каква причина, съответно липсват и всякакви доказателства в тази връзка.