Решение № 5548 от 02.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4860/2023
- Вид
- Решение № 5548
- Подписан
- 02.09.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.120в · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.156а · Кодекс на труда
- чл.173, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.173, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.177 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2, предл.2 · Кодекс на труда
- чл.66, ал.1, 7, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл.66, ал.1, т.7, предл.2 · Кодекс на труда
- чл.66,ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5548 гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели Маринова
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100504860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20034509/09.05.2022 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 35870/2020 г. е осъдил „РАПИД КБ" ООД да заплати на Е. В. Д. следните суми: 3 558,60 лв., представляващи дължимия на основание чл.66, ал.1, т.7, предл.2 КТ вр. с чл.66,ал.2 КТ съгласно чл.1 от допълнителното трудово споразумение № 6/17.04.2019 г. между страните великденски бонус за 2020 г., пропорционално на отработения период през 2020 г. от ищцата в ответното дружество и 90,94 лв., представляващи мораторната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.66, ал.1,т.7, предл.2 КТ във връзка с чл.66, ал.2 КТ върху великденския бонус за периода от 04.05.2020 г. до 05.08.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба-06.08.2020 г. до окончателното плащане и е отхвърлил в останалата му част иска по чл.66, ал.1, т.7, предл.2 КТ вр. с чл.66,ал.2 КТ за великденски бонус за 2020 г. до пълния предявен размер от 7 117,20 лв., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.66, ал.1,т.7, предл.2 КТ вр. с чл.66,ал.2 КТ за мораторни лихви върху великденския бонус до пълния предявен размер от 187,82 лв., както и изцяло предявените от Е. В.
Д. срещу „РАПИД КБ“ ООД обективно съединени искове по чл.128, т.2 КТ за неплатената част в размер на 1 498,36 лв. от дължимото съгласно трудов договор № 225/17.04.2019 г. между страните трудово възнаграждение за периода 01-31.12.2019 г.; по чл.86,ал.1 ЗЗД вр. с чл.128, т.2 КТ за мораторна 1 лихва върху това възнаграждение за периода от 20.12.2019 г. до 06.08.2020 г. в размер на 96,14 лв.; по чл.66, ал.1, т.7, предл.2 КТ вр. с чл.66, ал.2 КТ за неплатената част в размер на 2 965,50 лв. от дължимия съгласно чл.2 от допълнителното трудово споразумение № 6/17.04.2019 г. между страните коледен бонус за 2019 г.; по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.66, ал.1, т.7, предл.2 КТ вр. с чл.66, ал.2 КТ за мораторната лихва върху коледния бонус за периода от 20.12.2019 г. до 06.08.2020 г. в размер на 190,29 лв.; по чл.66, ал.1,т.7, предл.2 КТ вр. с чл.66, ал.2 КТ за дължимия съгласно чл.3 от допълнителното трудово споразумение № 6/17.04.2019г. между страните годишен бонус за периода от 27.05.2019 г. до 30.06.2020 г. в размер на 7 117,20 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД вр. вр. чл.66, ал.1, т.7 КТ вр. с чл.66, ал.2 КТ за мораторната лихва върху годишния бонус за периода от 15.07.2020 г. до 06.08.2020 г. в размер на 45,47 лв.С решението е допуснато предварително изпълнение на същото в частта, с която на ищцата е присъдено възнаграждение, представляващо великденски бонус в размер на 3 558,60 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. В. Д. в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно като постановено при грубо нарушение на процесуалния и материалния закон.Въззивницата излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е допуснал поисканите от нея доказателства и неправилно е преценил, че великденския и коледния бонус й се дължат съобразно отработеното от нея време.Излага доводи, че в нарушение на чл.20 ЗЗД първоинстанционният съд тълкува и доразвива в полза на въззивника изричните и недвусмислени текстове на т.1 и т.2 от допълнителното споразумение № 1/17.04.2019 г., което не е оспорено от ответника.Поддържа становище, че обстоятелството, че работодателят не е направил оценка на работата на ищцата, не го освобождава от неговото задължение и че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.Твърди, че неправилно работодателят е изчислил обезщетението й за неизползван платен годишен отпуск на база 20 дни, а не на база 24 дни.Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Рапид КБ" ООД оспорва същата.Твърди, че претендираните бонуси не са част от трудовото възнаграждение и разпоредбите на КТ са неотносими към спора.Изразява становище, че липсва нормативно задължение за работодателя да определя предварително и по някакъв ред начина на заплащане на бонуси и при какви критерии да се случва това, както и че относимо към спора е само 2 договореното от страните в допълнителното споразумение, в което липсва ясна дефиниция кога се дължи бонус и при какви условия.Твърди, че е изплатил на ищцата цялото трудово възнаграждение за м.12.2019 г.Счита за необосновано оплакването за неправилно изчислено обезщетение за неползван годишен отпуск, което не е доказано и не е спорно.Твърди, че е издал заповед за увеличаване на размера на платения годишен отпуск за 2019 г. на всички служители с 4 работни дни и едновременното им ползване от всички служители за периода 23.12.2019 г.-31.12.2019 г. вкл. на основание чл.173, ал.4 КТ.Поддържа, че коледният бонус е изчислен и платен на ищцата пропорционално на отработеното време и неоснователно се претендира такъв за бъдещ период.По отношение на годишния бонус поддържа, че заплащането му се дължи само от преценката на управителя на дружеството съгласно чл.3 от допълнително споразумение № 6/17.04.2019 г.Твърди, че липсва основание да се дължи бонус за исковия период, тъй като такъв начин на определянето му не е предвиден в споразумението и че годишното представяне на фирмата и постигнатите резултати не се определят от периода, през който ищцата е била на работа в дружеството.Съгласно ЗСч счетоводните баланси се изготвят за календарна година-от 01.01. до 31.12. на съответната година и това е основа за преценка на финансовите резултати на дружеството, за да може те да се свържат с приноса на отделен работник или служител за тяхното постигане.Ищцата не е работила пълна година в дружеството, за да се съобрази нейният принос за съответната година.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част.Претендира разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от ответника-„Рапид КБ" ООД в частта, с която са уважени исковете с оплаквания, че в посочената част същото е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.Твърди, че в КТ не е предвидено задължение работодателят да определя предварително и по някакъв ред начина на заплащане на бонуси и при какви критерии да става това.Твърди, че относимо към спора е единствено договореното между страните допълнително споразумение № 6/17.04.2019 г., в което не е записано, че с него се променя трудовото възнаграждение и че се дължи допълнително такова, а че се прави само допълнение към трудовия договор, като са предвидени конкретни бонуси.В споразумението страните не са дефинирали ясно, изчерпателно и точно кога се дължи бонус и при какви условия.Твърди, че ищцата не е ангажирала доказателства, с които да оспори 3 това обстоятелство и че представената кореспонденция по електронната поща е неотносима към спора, тъй като предмет не е дали ищцата е работила, кога и колко и дали е изпълнявала задълженията си в съответствие със сключения трудов договор, за което е получила трудово възнаграждение.Същите не доказват и основание за получаване на бонус в неясен размер, който може да бъде определен само по преценка на работодателя.Твърди, че представените с молбата от 09.07.2021 г. доказателства са преклудирани.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил с възраженията му, че великденски бонус не е платен поради извънредната ситуация в страната във връзка с пандемията COVID-19 и настъпилите икономически затруднения в дружеството поради рязкото намаляване на приходите от търговската и сервизна дейност.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Е. В. Д. оспорва същата.Твърди, че липсва заповед по чл.120в КТ за преустановяване работата на предприятието и че заповедта на здравния министър за обявяване на извънредно положение не обхваща дейността на ответника.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.66, ал.1, т.7, предл.2 КТ вр. чл.66, ал.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищцата- Е. В.
Д. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „ръководител направление финансово-счетоводна дейност“ за периода 27.05.2019 г.-30.06.2020 г. с размер на брутното трудовото възнаграждение от 7 117,20 лв. на основание трудов договор № 225/17.04.2019 г., прекратен на 30.06.2020 г. със заповед № 39-ЧР/30.06.2020 г.Твърди, че ответникът не й е заплатил трудовото възнаграждение за м.12.2019 г. в пълен размер.Твърди, че са й начислени 4 дни платен годишен отпуск, а тя не е ползвала такъв.Излага твърдения, че страните са сключили допълнително споразумение /ДС/ № 6/17.04.2019 г., по силата на което е постигнато съгласие за изплащане на три вида бонуси: великденски бонус в размер на 1 брутна месечна работна заплата, включваща основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, дължима със заплатата за месеца, през който се празнува Великден в съответната година, като за 2020 г. това е април; коледен бонус в размер на 1 брутна месечна работна заплата, включваща основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, дължим със заплатата за месец декември за съответната 4 година; годишен бонус в размер на до 1 брутна месечна работна заплата, включваща основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като конкретният размер на годишния бонус се определя от управителя на „Рапид КБ“ ООД по следните критерии: 3.1. годишно представяне на фирмата; 3.2. годишно представяне на служителя, което се оценява по утвърдена система за оценка и атестация на персонала.Размерът на годишния бонус се определя в зависимост от годишната оценка на представянето му, както следва: при годишна оценка от 55% до 65% вкл., размерът на бонуса е ½ от месечната брутна заплата; при годишна оценка от 66% до 75% вкл., размерът на бонуса е 80% от месечната брутна заплата; при годишна оценка от 76% до 85% вкл., размерът на бонуса е 100% от месечната брутна заплата; при годишна оценка от 86% и повече, по преценка на работодателя размерът на бонуса може да надхвърли 1 месечна брутна заплата.Твърди, че оценяване по утвърдена система за оценка и атестация на персонала в „Рапид КБ“ ООД не й е проведена.Ищцата излага твърдения, че коледният бонус не й е заплатен в цялост, а други два бонуса изобщо не са й заплатени.Начисленият й коледен бонус е в размер на 4 151,70 лв. вместо 7 117,20 лв. съгласно ДС, като разликата от 2 965,50 лв. не й е заплатена.Дължимият й великденски бонус също е в размер на 7 117,20 лв.Твърди, че й се дължи и годишен бонус, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят твърди, че дейността е оптимизирана, което означава, че е създала необходимите процеси, за да отпадне необходимостта на нейната функция, а обосноваването на съкращаването на щата с намаляване на разходите не кореспондира с действителността, поради което годишното й представяне е над 76% и й се дължи годишен бонус в размер на 100%.Ищцата е поканила ответника да й заплати дължимите бонуси, но ответникът не е извършил плащане.Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1 498,36 лв.-остатък от трудовото възнаграждение за м.декември 2019 г., остатък от коледен бонус за 2019 г. в размер на 2 965,50 лв., великденски бонус в размер на 7 117,20 лв., годишен бонус в размер на 7 117,20 лв. за периода 27.05.2019 г.-30.06.2020 г. със законната лихва за забава върху остатъка от трудово възнаграждение за положен труд през м.12.2019 г. от 20.12.2019 г. до 06.08.2020 г. в размер на 96,14 лв., законна лихва за забава върху остатъка от коледен бонус за 2019 г. от 20.12.2020 г. до 06.08.2020 г. в размер на 190,29 лв., законна лихва за забава върху великденски бонус за 2020 г. от 04.05.2020 г. до 06.08.2020 г. в размер на 187,82 лв. и законна лихва за забава върху годишния бонус от 15.07.2020 г. до 06.08.2020 г. в размер на 45,47 лв. със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.