Определение № 20990 от 27.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20990 гр. София, 27.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231100509587 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 121268/02.05.2023 г. на Е. Д. М. срещу Определение № 13353/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 2614/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Жалбоподателят излага, че с постановяването на обжалваното определение са нарушени правата му по чл. 6, ал. 1, чл.

13,14,17 и 18 ЕКЗПЧОС; по чл. 20, 21, 47, 53, 54 ХОПЕС. Счита, че СРС неправилно не е уважил искането му за предоставяне на правна помощ. С оглед на изложеното, се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да му бъде допусната правна помощ.

Съдът, след като разгледа частната жалба и съобрази представените документи по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 2614/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по предявен иск от Е. Д. М., наречен жалба, срещу Софийски градски съд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №15230/2019г. по описа на СГС, висящо към момента. Тази своя претенция ищецът основава на твърдения, че в горепосочените жалби е изложил съображения, че е осъден и незаконно задържан по непредявени обвинения. В Решение 5637 от 10.04.2023 г. се посочва, че представения заверен препис от гр.д. №15230/2019г. по описа на СГС е установявено, че същото е образувано на 20.11.2019г. по искова молба на Е. М. срещу ВКС, с която е претендирал обезщетение за вреди от 100000лв., настъпили в пряка и непосредствена връзка с непроизнасяне на ВКС по искане на ищеца за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“. В периода до края на 2019г. са били постановени 7 отвода. На 9.1.2020г. е постановено разпореждане за отстраняване на 1 нередовности на исковата молба. С молба от 29.1.2020г. ищецът е изпълнил указанията.

С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил без уважение искането на ищеца, направено в открито съдебно заседание на 04.04.2023 г. за предоставяне на правна помощ.

Въззивният съд намира за правилно обжалваното определение.

Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правна помощ е възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства (в този смисъл Определение № 455/04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285/2017 г. на ВКС, III ГО). Ето защо искането на ищеца за допускане на правна помощ следва да бъде оставено без уважение.

Така освен, че със сезирането на гражданските и административните съдилища с хиляди дела, се създават условия за затруднения на същите да изпълняват пълноценно възложените им по Конституция правораздавателни функции поради ангажиране само с една страна, същевременно тази страна фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, с оглед полаганите усилия от съдилищата да гарантират правото на тази страна на справедлив процес. Така с подаването на поредната искова молба се постига цел, която не е предвидена от закона – осигурява се още една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13353/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 2614/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2