Решение № 674 от 19.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

М. Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от М. Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500815 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 24875/26.03.2024г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Възраждане“, ул.“Света София“, №7, чрез процесуален представител срещу Решение № 695/05.03.2024г. по гр.д. № 10978/2022г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която въззивника е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 11 500 лв., частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020 г. в ******, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено при отчитане на 1 действително претърпените болки и страдания и процента съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Твърди се , че при установеност на фактическата обстановка, съда е направил необосновани изводи относно характера и интензитета на понесените от М. Д. в резултата на процесното ПТП физически и психически травми и в противоречие с принципа на справедливост е определил дължимото и обезщетение, респективно допуснато е неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Излага , че след влизане в сила на решението по гр. д. № 15949/2021г. по описа на ВРС, на 27.04.2022г. са заплатили на ищцата обща сума от 4193,78 лв., която включва: 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,които счита за справедлив размер, 326,28 лв. законна лихва върху главницата за периода от 28.05.2021г. до 27.04.2022г., 50 лв. - присъдени на ищцата разноски и 317,50 лв. присъдено адвокатско възнаграждение. Излага , че значение за определяне на коректния размер на обезщетението имат датата на събитието - 02.01.2020г., действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ, икономическата обстановка и конюнктура в страната в началото на 2020г. - още преди настъпване на ковид пандемията и ниската отчетена от Националния статистически институт инфлация, както и размера на минималната работна заплата от 610 лв. Излага, че от събраните в хода на производството доказателства вкл. и заключението на СМЕ, не се установява интензитет на получените от ищцата травматични увреждания, които да съответстват на размера на определеното от съда обезщетение. Няма никакви основания да се счита, че установеното у ищцата понастоящем посттравматично стресово разстройство е причинено от процесното ПТП, както намира първоинстанционният съд, както и че особеностите на личността на ищцата не следва да се имат предвид. Оспорва се извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата. Оспорва заключението по приетата СПхЕ.

Излага , че от заключението на вещото лице по приетата САвТхЕ безспорно се установява, че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата. Излага , че макар тротоарът да е бил неизползваем, по правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП пешеходецът е следвало да се движи в лявата част на улицата, а не отдясно, където е настъпил инцидента и в съответствие с чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да не спира без необходимост на платното за движение.

Поддържа възражението за наличие на съществено съпричиняване от страна на пешеходката. Тя е навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се е движила на необозначено за пресичане място и по начин, който не обезпечава нейната безопасност.

ПТП е настъпило вследствие и на неправомерно поведение на пешеходката, която е имала обективна възможност да забележи приближаващия автомобил, осъществяващ маневра „движение назад", но нищо не е предприела, престояла е без основателна причина на пътното платно и е създала предпоставки за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че съда не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и поради това е достигнал до оспорваните правни изводи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата 2 страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата , претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия,чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне й , потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски съгласно представен списък.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на М. К. Д. ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против въззивника за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 13 750 лв., частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020 г. в ******, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т. автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.Съда е уважил частично иска , като в тази част решението е предмет на настоящото произнасяне.

В исковата молба ищеца твърди, че на 02.01.2020 г. около 15:30 часа в ******, настъпило ПТП, при което тя като пешеходец била блъсната от лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******, при движението му назад. Тези обстоятелства били обективирани в съставен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със схема към него. Виновният водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Непосредствено след произшествието ищцата посетила Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където била констатирана фрактура на лявата й ръка - счупване на долния край на лъчевата кост, било назначено оперативно лечение, извършена репозиция на ръката и същата била гипсирана. На 30.01.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация и ищцата била насочена към физиотерапия и рехабилитация на увредения горен крайник. На 03.02.2020 г. след извършен преглед на ищцата бил констатиран оток на лявата й гривнена става и лявата длан, наличие на спонтанна палпаторна и двигателно провокирана болка, подуване и затруднени движения в ставата. В продължение на няколко месеца след инцидента ищцата изпитвала силни болки в областта на лявата ръка и имала ограничени движения на крайника дори след премахване на имобилизацията, била в невъзможност да се обслужва самостоятелно в ежедневието и се нуждаела непрекъснато от чужда помощ. Понастоящем продължавала да търпи дискомфорт от травмата - налагала дясната ръка като доминираща, 3 дори когато следвало да извърши движение с двете ръце. Освен физическите болки и затруднения, ищцата изпитвала и душевни страдания. Социалните й контакти намалели, което довело до проява на интровертно поведение и невъзможност за преодоляване на психологичната травма. В продължение на месеци имала смущения в съня, трудно заспивала и сънят й продължавал едва няколко часа, сънувала кошмари, свързани с катастрофата; имала натрапчиви мисли и спомени; страхувала се да пресича сама улици и не можела да стои сама в стая. Ищцата непрекъснато се чувствала вътрешно напрегната, била изпълнена с тревожни мисли относно възстановяването й и бъдещето, а впоследствие развила депресивна симптоматика - самоизолирала се, избягвала контакт с приятели и отказвала да говори за инцидента; станала раздразнителна и емоционално лабилна; чувствала се виновна за инцидента и за това, че не може да се грижи за себе си. След консултация с психиатър в ДКЦ „Еквита“ ЕООД й била поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и предписани антидепресанти.

На 26.05.2021г. ищцата отправила до ответното застрахователно дружество покана за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, която покана била получена на 28.05.2021г. По застрахователната преписка било определено застрахователно обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата не била съгласна с посочения размер, поради което завела иск срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1250 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., като искът бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. 15949/2021 г. на ВРС, 41-ви състав.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който иска се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между него и собственика на лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ****** съществувало валидно облигационно правоотношение със срок на валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г., както и че на 02.01.2020 г. настъпило процесното ПТП с участието на застрахования водач и ищцата, като пешеходец. Твърди, че на 04.02.2020 г. ищцата предявила пред него застрахователна претенция, по която била образувана щета под № 0411-100-0004/2020 г. и били изискани от пострадалата документи по чл. 106 от КЗ с цел изясняване причините за настъпване на ПТП. Такива не били представени от ищцата, поради което и след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът взел решение да не бъде изплащано обезщетение по преписката, предвид липсата на достатъчно доказателства за установяване основателността на претенцията, като ищцата била уведомена за решението с писмо от 05.05.2020 г. Впоследствие с покана от 17.03.2021 г. ищцата отново предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 15 000 лв., като този път представила изисканите от нея документи и ответникът й отправил предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата изразила несъгласие с така определената сума, като завела частичен иск за сумата от 1250 лв. от сума в общ размер на 15000 лв., по който било образувано гр.д. № 15949/2021 г. по описа на ВРС.

4

Ответникът признал частичния иск и същият бил уважен с постановяване на решение при признание на иска, без да бъде разпределяна доказателствена тежест на страните и без да бъде определян от съда пълният размер на дължимото обезщетение. След влизане в сила на съдебното решение на 27.04.2022 г. ответникът заплатил в полза на ищцата сума в общ размер на 4193,78 лв., включваща: 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 326,28 лв. законна лихва за периода от 28.05.2021 г. (датата, на която били представени пред застрахователя изисканите документи) до 27.04.2022 г., 50 лв. разноски за държавна такса и 317,30 лв. за адвокатско възнаграждение. Счита, че така платеното застрахователно обезщетение от 3500 лв. репарира напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди.