Решение № 45 от 04.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Смолян, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245400600153 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 10/27.08.2024г. по НЧХД № 100/2023г. на Чепеларския районен съд е признат подсъдимият Б. Г. Ю. за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.08.2023 г. в с.*, общ. Ч., чрез публикация в отворена фейсбук група „За *”, е разгласил ** за З. Г. С., от с.*, общ. Ч., а именно: „З. С. Вие пишете небивалици за мен, а съм почти сигурен, че дори не сте ме видели, ****“ и „**?“, и й приписал престъпление, а именно „Защо г-жо С. не се похвалите с това, ***?“, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1, т.1 и т.2, във връзка е чл.147, ал.1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК , частният тъжител З. Г. С. е осъдена да заплати на подсъдимия Б. Г. Ю. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по водене на делото в размер на 900 лева.

Недоволен от присъдата е останал адв.Х. Д., който

1 я обжалва, в качеството си на повереник на частния тъжител З. С., с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия се осъди по повдигнатото му обвинение и се присъдят направените разноски по делото.

Развиват се доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършеното от подсъдимия деяние, както и че съществува вътрешно противоречие между изложените мотиви и правните изводи на съда.

В съдебно заседание частният тъжител З. С., лично и с адв.Д., поддържа жалбата.

Подсъдимият Б. Г. Ю. не се явява, като становището на защитника му адв.А. е за потвърждаване на обжалваната присъда, като законосъобразно постановена.

Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбата за неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка З. С. живее в с.*, община Ч., като през 2019 год. тя създала отворена група в социалната мрежа „Фейсбук“ с името „За *“ и станала неин администратор. Във фейсбук групата се споделяли добри и злободневни новини и всеки можел да изрази своето мнение. Групата се ползвала с голям обществен интерес и към 2023 год. наброявала 1165 броя членове.

На 18.08.2023 год. частната тъжителка установила, че в групата „За *“ бил публикуван видеоклип от подсъдимия Б. Ю. с коментар под него „Ето кой блъска хората в село *! ** по възможно най-лекия начин!“. Клипът бил кратък и в него подсъдимият обяснявал, че друг жител на с.* - св.Д.Х. **.

Тъжителката С. познавала родителите на подсъдимия Ю., срещу които лично тя подавала сигнали до различни контролни органи с твърдения за извършени от тях закононарушения, поради което отношенията между семейството на Ю. и тъжителката били силно влошени. Публикацията във фейсбук привлякла вниманието на много членове на групата и потребители на социалната мрежа, като последвали множество коментари. Болшинството от тях били негативни 2 към действията на св.Д.Х. и тъй като частната тъжителка познавала добре св.Х. се усъмнила в истинността на казаното от Б. Ю.. По този повод частната тъжителка също публикувала в групата от своя фейсбук профил с името „З.

С.“ коментар под публикацията на Б. Ю., като призовавала потребителите на социалната мрежа да не гледат първосигнално на този случай, а да се изчакат констатациите на органите на реда. Това обаче не възпряло коментиращите и публикациите на различни коментари по случая продължили. В коментарите имало публикуван пост от профила с името на Б. Ю., който бил със следното съдържание: „З. С. **, ****! А сега след като белята е станала пак намирате какво да кажете вместо да наведете глава! Органите ще си свършат работата и се надявам, че този път ще работят без пристрастия и ще бъдат съвестни!

Всеки ще получи заслуженото си, а и ми е много интересно с какво ще се оправдавате, когато всичко се докаже черно на бяло...“. Веднага след това последвал и втори пост от същия профил със следното съдържание: „*** ***?

**?“.

В резултат на публикациите, частната тъжителка ***. Споделила за тях със св.В.Д. и с дъщеря си св.М. С., които също били потребители на социалната мрежа и членове на групата „За *“ и впоследствие ги прочели от техните профили.

На 22.08.2023 год. частната тъжителка се явила пред Нотариус В.Е. с рег.№769 на НК, с район на действие РС – Ч. като му предоставила разпечатка от 21.08.2023 год. на публикациите във фейсбук групата „За *“ и * на тяхното съдържание в социалната мрежа Фейсбук чрез нейния смарт телефон марка “* A13 5G”, като действията и резултатът от проверката да бъдат удостоверени в нарочен протокол. Вследствие на това бил създаден Констативен протокол от дата 22.08.2023 год. /л.9/. От мобилния телефон на частната тъжителка нотариус Е. влязъл в сайта * от регистрираният профил с името „З. С.“, който бил присъединен към публичната група „За *“. В групата се виждало, че преди три дни от потребителски профил с името „Б. Ю.“ е качен видеоклип, като под същия имало коментари. Направил извлечение от два коментара на потребител с имена Б. Ю. и един коментар на потребител с имена З. С., които надлежно заверил.

При така установената фактическа обстановка съдът е стигнал до правилния извод, че по делото не се установява, че именно подсъдимият е 3 автор на публикациите, предмет на настоящото производство. Фактът, че публикациите изхождат от потребителски профил с имена, които съвпадат с имената на подсъдимия, не представлява нито пряко, нито косвено доказателство, установяващо авторството на деянието. Ноторно известно е, че регистрацията на профил в социалната мрежа може да стане свободно с произволно избрано име, доколкото социалната мрежа Фейсбук е свободно пространството, в което не се извършва проверка относно истинността на данните/включително и профилна снимка/, които се въвеждат и които могат да бъдат променяни по всяко време.

В показанията си св. Д., св.С. и св.Х. категорично заявяват, че са видели публикуваните коментари с посоченото съдържание от профил с името на Б.

Ю., като по този начин те установяват само факта на публикуване, но не и че именно подсъдимият е автор на тези публикации. Посочените свидетели изразяват техните предположения и лично мнение за авторството от страна на подсъдимия, но без да установяват конкретни обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Освен това св.С. е дъщеря на частната тъжителка, а свидетелите Д. и Х. са нейни близки приятели, като св. Х. също е във влошени отношения както с подсъдимия, така и с неговото семейство, което ги прави заинтересовани от изхода на делото.

От своя страна подс. Ю. признава, че има профил във Фейсбук с името „Б. Ю.“, както и че от неговия профил качил клип в групата „За *“, а след това бил блокиран от частната тъжителка, като неин администратор. Твърди, че негови приятели са му показвали от техните профили, че З. С. публикувала негативни постове за него и семейството му в групата „За *“. Отрича да е автор на инкриминираните публикации, тъй като веднага след като качил клипа в групата бил блокиран от нейния администратор, което продължавало и до настоящия момент. Твърди, че във Фейсбук съществуват и други профили със същото име и същата снимка, които не са негови.

При тези обстоятелства и настоящият състав на въззивната инстанция приема, че по делото не са събрани преки доказателства, от които да се установи, че именно подсъдимият е автор на инкриминираните публикации.

От друга страна, съобразно правната теория и утвърдената съдебна практика осъдителната присъда може да почива само на косвени доказателства, но тази система трябва да е стройно изградена, като по безспорен начин се установи 4 неразривна фактическа и логическа връзка, при която може да се направи единствения възможен извод за извършеното деяние и за неговото авторство.

В настоящият случай събраните по делото доказателства не установяват по един категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което и на основание чл.304 от НПК, той правилно и законосъобразно е оправдан по повдигнатото му обвинение от частната тъжителка. Само когато всички факти, елементите от фактическия състав на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци.

С оглед гореизложеното не са налице основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда, поради което тя следва да се потвърди като обоснована и законосъобразно постановена.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК в случаите, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Съгласно Решение С-438-22 на СЕС от 25.01.2024г., Наредба № 1/2004 г., с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява забранено от чл.101, пар.1 от ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, поради което и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните членки, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая фактическата и правна сложност на делото дело и обема на извършените от защитника на подсъдимия действия, свързани с въззивното производство, обосновават 5 извода, че следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Следователно частният тъжител следва да се осъди да заплати, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на защитника на оправдания подсъдим сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство по делото пред Смолянския окръжен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/27.08.2024г. по НЧХД № 100/2023г. на Чепеларския районен съд.

ОСЪЖДА частния тъжител З. Г. С. да заплати на адв.М. П. А. от АК – Пловдив, адвокатско възнаграждение по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6