Определение № 175 от 28.03.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Силистра, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20233400500102 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер с ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 89 от 08.02.2023 г. по ч.гр.д. № 35/2023, по описа на Районен съд-Тутракан, с което заповедният съд отхвърлил заявлението с вх. № 679/16.02.2023, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Д. Д. с ЕГН **********, от с.

Сокол, общ. Главиница за следните суми: 600 лева главница, договорна лихва от 18.23лв. за периода от 15.06.2021г. до 09.11.2021г. лихва за забава 449,7 лева за периода 13.03.202014.07.2020, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на задължението, дължими по договор за потребителски кредит от 01.06.2021 г., сключен с „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 (цедент).

Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съдебен състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да поясни дали по процесния договор за паричен кредит със заемодател „Сити кеш“ ООД, е начислена неустойка на длъжника за непредоставяне на обезпечение и да приложи справка за извършените погасителни плащания.Заявителят не изпълнил тези указания в предоставения срок.

Заповедният съд отхвърлил заявлението изцяло на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК - неотстраняване на нередовностите на заявлението в указания срок, противоречието му със закона и обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя. Приел, че такава обоснована вероятност съществува по отношение на задължението за предоставяне на обезпечение в чл. 4 на Договора, оттам и свързаната с неизпълнението на това задължение неустойка се явява недължима. Отказът на заявителя да заяви дали са извършвани погасителни плащания по кредита,както и да уточни дали е начислена неустойка по процесния договор, възбужда съмнението, че такива плащания са направени, но са отивали за погасяване на неустойката, поради което съдът приел, че не съществува безспорност по отношение на претендираното вземане, и затова заявлението следва да се отхвърли изцяло, независимо че тази неустойка не е заявена по 1 делото.

Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като излага, че проверката за съответствие на искането с императивната норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането. Счита, че в случая районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузи /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, които следва да се изследват в евентуален исков процес, но не и настоящото заповедно производство.

Останалите изложени от жалбоподателя въззивни аргументи не кореспондират с мотивите по отказа на заповедния съд.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.

Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:

Приложените към заявлението по чл. 410 от ГПК, документи позволяват да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузата на чл. 5 от представения договор за паричен потребителски кредит, според която непредоставянето на банкова гаранция или поръчителство от две физически лица отговарящи на изчерпателно изброени и според съда изключително завишени изисквания, е източник на парично задължение, фиксирано в размер на 326.98 лева, с начин на разсрочено плащане, заедно с всяка от погасителните вноски. Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т. 1 от Разпореждане № 72/31.01.2023г., поради което и въззивният съд приема, че искането не е конкретизирано по отношение на претендираното вземане. Макар, че съдът е сезиран само с искове за главница и лихви, то в договора е предвидена възможност да се търси от длъжника неустойка, което не може да бъде пренебрегнато, понеже този факт има отношение към правилността на извършеното от кредитора разпределение на постъпилите плащания, респективно се отразява на погасения размер на главницата. Според въззивният съд дори със заявлението да не се претендира даден компонент на вземането, ако същият е бил начисляван и има погасителни плащания, за които липсва информация, а заявителя макар да му е било разпоредено от заповедния съд да предостави такава не го е сторил, то правилно заявлението е отхвърлено в цялост. По делото са налични данни, от които се установява, че е възможно част от извършените погашения /ако такива са правени/ да са били „отнасяни“ за погасяване на неустойката за непредоставяне на обезпечение, като този факт следва да се преценява от съда служебно, щом длъжникът е потребител, тъй като с размера на погасената неустойка е следвало да се намалява главницата на задължението.

В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 89 от 08.02.2023 г. по ч.гр.д. № 35/2023г. по описа на Районен съд-Тутракан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3