Решение № 225 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. Г. С. и И. Х. С., подадена чрез назначения им за особен представител адв. Т. К. срещу Решение № 301/03.09.2025г. по търг.дело № 162/2025г. на Окръжен съд Стара Загора, с което двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца „Юробанк България“АД сумата 34 514,38евро, представляваща главница, ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата ; 4 453,17 евро, представляваща възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 21.0.2020г.; 1655,24 евро, мораторна лихва от 01.04.2019г. до 18.04.2021г. и 27,07 леваимуществена застраховка от 07.10.2020г. до 18.04.2021г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 1852/2021г. на Районен съд Стара Загора.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, поради което следва да бъде отменен.

Сочи се от жалбоподателите, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е обсъдил направените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения и съображения за наличието на посочените пороци на договора за кредит, анекса към него и допълнителните споразумения, в резултат на което е достигнал и до неправилния извод за дължимостта на сумите и за основателността на 1 предявените искове. Съдът е достигнал до неправилния извод, че поради неприложимост на Закона за потребителския кредит и на Закона за кредитите за недвижими имоти, евентуалните пороци на процесния договор за кредит, анекса и допълнителното споразумение не могат да бъдат изследвани, поради което и не е обсъдил направените от особения представител възражения и изложените в тази връзка аргументи.

Излага съображения, че съгласно рапоредбата на т.6.2 от договора за кредит, погасяването му се извършва на месечни вноски, включващи главница и лихви, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Сочи, че такъв погасителен план, подписан и от двете страни, не е бил представен по делото, както и не са представени доказателства такъв погасителен план изобщо да е бил предоставен на кредитополучателите преди сключването на договора за банков кредит. Сочи се, че неговата липса води до невъзможност да бъде определена каква е частта от погасителната вноска и каква лихви и други компонентни на кредитното задължение са дължими и в какъв размер и това води до пречка за ясно и безпротиворечиво изясняване на точния размер на евентуалните задължения по договора за кредит по време на целия срок за изпълнението му.

Поддържа и че в този смисъл се явява неправилен решаващия извод на съда, че не е изтекла погасителна давност.

В този смисъл се и поддържа, че е налице неблагоприятно третиране на кредитополучателите по см. на чл.143 от ЗЗП, в редакцията действаща към датата на сключването на договора за банков кредит, тъй като кредитополучателите са били лишени от възможността да се запознаят с погасителния план още преди сключването на договора за кредит. Позовава се на това, че липсата на погасителен план към договора за кредит, съдържащ задължителната информация по договора за кредит, е лишила ответниците като потребители на банковата услуга, от правото им на информация за предоставената финансова услуга при нелоялна търговска практика и това е довело до накърняването на правото им на защита на икономическите им интереси, до нелоялна търговска практика и до неравноправни за тях договорни условия. Позовава се и на това, че задължението за посочване на размера, честотата или датите на плащанията на всички погасителни вноски по договора за банков кредит, произтича непосредствено и от Директива 90/88 ЕИО и се съдържа също така и в чл. 4,§2, б.в/ от Директива 87/102/ЕИО, като последната е била действаща към датата на сключването на процесния договор за кредит.

Поради изложеното въззивните жалбоподатели считат, че договорът за банков кредит е нищожен и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, която нищожност предполага, че са нищожни и всички клаузи и договорки относно размера на месечните анюитетни вноски, начисляваните и дължими възнаградителни и обезщетителни лихви и уговорените неустойки за просрочия и забава, която нищожност е изначална и не може да бъде санирана. Конкретни съображения в тази насока са подробно и изчерпателно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Оспорва се и валидното получаване на поканата за доброволно изпълнение, като се счита и че вземанията не са изискуеми.

2

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 301/03.09.2025г. по търг.дело № 162/2025г. на Окръжен съд Стара Загора като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от ищеца „Юробанк България“АД срещу двамата ответници иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Юробанк България“АД и от третото лице помагач „С.Г.Груп“ЕАД, подадени чрез процесуалния представител адв. К. К..

Изтъкват се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемите считат, че постановеното решение на ОС Стара Загора е правилно и законосъобразно , поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

По делото са постъпили уточнителни молби от 18.11.2024г./ на л.56/ и от 23.04.2025г. на въззивниците Р. Г. С. и И. Х. С., подадени чрез упълномощения от тях в хода на въззивното обжалване адв. Н. Л., с които те заявяват, че поддържат изцяло въззивната жалба, подадена от особения представител адв. К. и съображенията изложени от нея против неправилността на обжалваното решение. В уточнителната молба от 18.11.2024г. допълнително се излагат възражения против активната процесуална и материално правна легитимация на ищеца „Юробанк България“АД, произтичащи от това, че тя не е носител на вземането, тъй като по силата на договор за цесия още преди завеждане на делото тя се е разпоредила с него в полза на третото лице помагач „С.Г.Груп“ЕАД, поради което и счита, че то следва да е главна, а не подпомагаща страна в настоящото производство. Конкретни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на уточнителната молба от 18.11.2024г.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която ищецът „Юробанк България“АД е предявил срещу ответниците Р. Г. С. и И. Х. С. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане по отношение на ответника въз основа на Договор за кредит № 365-36, продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на 10.01.2008г., изменен с Анекс № 1 / 29.12.2009г. и споразумение от 31.03.2015г. за сумата от 3

38 514,38 евро – главница; 4 453,17 евро - възнаградителна лихва от 01.04.2019г. до 21.10.2020г.; 1 655,24 евро-мораторна лихва от 01.04.2019г. до 18.04.2021г.; 27,07 лева имуществена застраховка от 07.10.2020г. до 18.04.2021г; за законна лихва върху главницата от 21.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1852/2021г. на Районен съд Стара Загора.

Претендирал е и разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответниците Р. Г. С. и И. Х. С., чрез назначения им на основание чл. 47, ал.6 ГПК за особен представител адв. Т. К., са оспорили предявените обективно съединени искове по основание и по размер по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, а и се установява, че между страните е бил сключен Договор за банков кредит – № 365-36, продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, по силата на който „Алфа банк-клон България“АД/чийто правоприемник понастоящем няма спор, че е ищецът „Юробанк България“АД/ е предоставил на крдитополучателите Р. Г. С. и И. Х. С. потребителски кредит в размер на сумата от 45 000 евро /чл. 1 от договора/.

Няма спор, а и се установява, че усвояването на средствата по кредита е извършено на 14.01.2008г. еднократно по сметка на кредитополучателя при банката, съгласно чл. 2 от Договора. Съгласно чл.6.2 от договора срокът на действие на договора е започнал да тече, считано от датата на заверяване на сметката на кредитополучателя, респективно от усвояване на отпуснатата сума.

Погасяването на кредита е следвало да се извърши на 216 месечни анюитетни вноски, съгласно представения погасителен план. Първата вноска по кредита е била дължима на 14.02.2008г., или на същото число от месеца следващ месеца, през който е била усвоена сумата /чл. 6.2 от Договора/. Крайният срок за издължаване на кредита, ведно с всички лихви, такси, комисионни и други разходи, съгласно чл.1 от договора е бил 14.01.2026г. или 18 години от датата на сключване на договора.

За предоставения по цитирания договор кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката за първите 15 години от срока на кредита фиксирана лихва в размер на 6,2 процента, а за останалия период на договора - по договаряне между кредитополучателя и банката,съгл. чл. 4.1 от договора.

Съгласно чл. 11 от Общите условия, лихвеният процент е уговорен в индивидуалния договор за кредит, като лихвената база е 365/360.

В случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита, кредитополучателят следва да заплати наказателна лихва равна на лихвения процент уговорен в договора увеличен за кредити в чуждестранна валута с надбавка 2,5 % годишно, /чл. 12 от Договора/.

Няма спор, а и се установява, че с анекс № 1 към Договор за кредит № 365-36/2008г., 4 сключен на 29.12.2009г., е бил уговорен между страните нов 12 - месечен гратисен период, през който кредитополучателите са заплащали само лихви по договора. Срокът на погасяване на кредита е уговорен до 29.01.2026г., а в случай на просрочие страните приели, че се дължи уговорената в договора лихва плюс надбавка в размер на 10 процента, /чл. 3 от Анекс № 1/.

Няма спор, а и се установява, че 31.03.2015г. между страните е било подписано Споразумение, с което са уредени отношенията си, както във връзка с просрочени и изискуеми суми, така и с оглед остатъка от задължението по договора за кредит, за които не е била обявена предсрочна изискуемост. Съгласно т.2.2. от Споразумението, към 31.03.2015г. вземанията на банката, непредявени пред съд към момента на подписване на споразумението, са възлизали общо на 45 283,46 евро, в това число главница, договорни и наказателни лихви, както и такси за управление на кредита. Срокът за издължаване на сумите, съгласно споразмението е удължен до 31.03.2031 г. /чл. 3.3 от Споразумението/, като е уговорен още гратисен период от датата на сключване на договора за кредит до 30.09.2015г., както и лихва след изтичане на този период в размер на 7%. /чл.3.5, чл.3.7 и чл.