Решение № 359 от 02.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103845 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Ю. Ю. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. В.“ № 7, чрез адвокат С. М. от АК Пловдив, срещу „К. И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 85, ет. М. и „И.

Ф. Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Р. К., вх.Д, ет.1, ап.125, с която се иска от съда да осъди първия ответник да заплати на ищеца сумата в размер на 22,50 лева, като получена без основание възнаградителна лихва по недействителен Договор за кредит Д3011517/23.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й погасяване. По отношение на втория ответник се иска от съда до го осъди да заплати на ищеца сумата от 85,32 лева, като получена без основание за погасяване по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2023 г. към договор за кредит Д3011517/23.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата па предявяване на иска до окончателното й погасяване.

Претендира разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.08.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № Д301157/23.08.2023 г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 250 лева. Било уговорено ищецът да върне получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на три погасителни вноски, в срок до 23.11.2023 г., при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %. Общата сума по кредита била в размер на 357,82 лева.

Посочено е, че едновременно с договора за потребителски кредит и за обезпечаване 1 на задълженията на потребителя по него между ищеца и втория ответник бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2023 г., съгласно който „И. Ф. Б.“ ЕООД като поръчител поема солидарна отговорност за изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит № Д3011517/23.08.2023 г. към “К. И.” АД срещу възнаграждение от страна на потребителя в общ размер на 85,32 лева за периода на обезпечения договор за кредит, което възнаграждение за поръчителство потребителят се е задължил да заплаща до падежа на погасителните вноски по кредита съгласно погасителния план - на 3 месечни вноски.

Счита, че посочения ГПР привидно отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, но не отразявал действителните разходи, тъй като не включвал всички разходи по кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство, сключен с „И. Ф. Б.“ ЕООД. Възнаграждението в полза на поръчителя представлявал разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото обезпечава вземанията по този договор.

Твърди, че не било налице свободен избор на поръчителя. Смята, че разпоредбата на чл.4 от договора, въпреки привидната си формалност, създава предпоставки за обективно принудително въвеждане на допълнително условие, което увеличава разходите на кредитополучателя и нарушава правата му като потребител.

По изложените съображения счита, че процесния кредит е недействителен и на основание чл.22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност.

Твърди, че договорът, сключен между потребителя и „К. И.“ АД, и този между потребителя и „Интер Финане България“ ЕООД, са във взаимна връзка и представляват система от правоотношения между страните. Поради това, недействителността на договора за потребителски кредит неизбежно се отразявало и на договора за предоставяне на поръчителство, предвид естеството на взаимоотношенията. Поради тази причина, следвало да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен.

Сочи, че недействителността на посочените договори обуславяло връщането на всичко платено по тях с изключение на главницата по Договор за кредит № Д3011517/23.08.2023 г. като получени без правно основание.

Твърди, че ищецът заплатил задълженията си към ответниците, а именно: 22,50 лева възнаградителна лихва и 85,32 лева - възнаграждение гаранция по договор за поръчителство от 23.08.2023 г..

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „К. И.“ АД депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от Д3011517/23.08.2023 г. и договор за поръчителство от същата дата, като смята, че при сключването са спазени всички изискванията на ЗПФУР и ЗПК.

2

Сочи, че по процесния договор не са постъпвали сочените от ищеца суми.

Твърди, че изборът на ищеца да сключи договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, е изричен, самостоятелен, доброволен, след предоставена ясна, разбираема и точна информация с цел вземане на самостоятелно и информирано решение. За поемата на задълженията, ищецът дължи възнаграждение на поръчителя.

Посочва, че обединеният погасителен план, представен с Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011517/23.08.2023 г., бил създаден единствено с цел улеснение за потребителя, като видно от същия, ясно било направено разграничение между дължимото в ползва на кредитора и на поръчителя.

По изложените съображения счита, че възнаграждението дължимо от потребителя по Договор за предоставяне на поръчителство не следвало да се включва към разходите по потребителския кредит. Същото представлява дължимо възнаграждение за услуга предоставена от дружеството поръчител, за обезпечаване на вземанията по процесният договор за кредит. Дължима била по силата на самостоятелно правоотношение, което било резултат от съзнателния избор на ищцата.

Счита, че нямало никаква неяснота относно сумата, която следва да бъде върната от ищеца.

Смята, че обстоятелството дали предвидената такса за поръчителство следва да бъде включена в ГПР бил въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло. Счита, че ГПР съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което процесният договор не бил нищожен.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

По изложените съображения моли съда да отхвърли искова претенция в цялост.

В хода по същество за ответника не се явява представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „И. Ф. Б.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от Д3011517/23.08.2023 г. и договор за поръчителство от същата дата, като смята, че при сключването са спазени всички изискванията на ЗПФУР и ЗПК.

Сочи, че по процесния договор не са постъпвали сочените от ищеца суми.

Твърди, че изборът на ищеца да сключи договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство е изричен, самостоятелен, доброволен, след предоставена ясна, разбираема и точна информация с цел вземане на самостоятелно и информирано решение. За поемата на задълженията, ищецът дължи възнаграждение на поръчителя.

Посочва, че обединеният погасителен план, представен с Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011517/23.08.2023 г., бил създаден единствено с цел улеснение за потребителя, като видно от същия, ясно било направено разграничение между дължимото в ползва на кредитора и на поръчителя.

3

По изложените съображения счита, че възнаграждението дължимо от потребителя по Договор за предоставяне на поръчителство не следвало да се включва към разходите по потребителския кредит. Същото представлява дължимо възнаграждение за услуга предоставена от дружеството поръчител, за обезпечаване на вземанията по процесният договор за кредит. Дължима била по силата на самостоятелно правоотношение, което било резултат от съзнателния избор на ищцата.

Счита, че нямало никаква неяснота относно сумата, която следва да бъде върната от ищеца.

Смята, че обстоятелството дали предвидената такса за поръчителство следва да бъде включена в ГПР бил въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло. Счита, че ГПР съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което процесният договор не бил нищожен.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

По изложените съображения моли съда да отхвърли искова претенция в цялост.

В хода по същество за ответника не се явява представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните (отделено е като безспорно с доклада по делото), а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че на 23.08.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № Д301157/23.08.2023 г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 250 лева. Било уговорено ищецът да върне получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на три погасителни вноски всяка в размер на 119,27 лева, с включена главница, лихва и сума по договор за поръчителство, в срок до 23.11.2023 г., при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %. Общата сума по кредита била в размер на 357,82 лева. По силата на сключения договор за кредит, на ищеца е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

В изпълнение на задължението по чл.4 от договора за кредит, между ищеца и „И. Ф.

Б.“ ЕООД, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2023 г.. По силата на цитираното правоотношение, „И. Ф. Б.“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с ищеца за заплащане на задълженията по процесния договор за потребителски кредит, срещу възнаграждение от страна на потребителя в общ размер на 85,32 лева , платимо на три равни месечни вноски в размер на 28,44 лева, за периода от 23.09.2023 г. до 23.11.2023 г.. В чл.8 от договора е предвидено, че възнаграждението следва да се изплаща по сметка с титуляр първия ответник – „К. И.“ АД, което е овластено да приеме вместо поръчителя изпълнението на задължението за плащана на възнаграждението.

4

От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че размерът на ГПР ако в него се включат всички разходи, в т.ч. и възнаграждението за поръчителство ще е в размер на 706,1177 %.

Установява се, че ищецът е заплатил в пола за кредитора по процесния кредит сумата в общ размер на 358,63 лева, от която главница в размер на 250 лева, договорна лихва в размер на 22,50 лева, 85,32 лева сума по договора за поръчителство и законна лихва в размер на 0,81 лева.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договор за кредит и договор за поръчителство.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит № Д301157/23.08.2023 г., по който ищецът е получил заемна сума в размер на 250 лева от първия ответник и по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 23.08.2023 г., с втория ответник, който е поел задължение да отговаря солидарно с ищеца за заплащане на задълженията по процесния договор за потребителски кредит, срещу възнаграждение от страна на потребителя в общ размер на 85,32 лева .

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и задължението по процесния договор за кредит да се погасява за период от три месеца, то приложение следва да намери ЗПК. Съобразно чл.4, ал.1, т.6 ЗПК, разпоредбите на посочения нормативен акт не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Прочитът на нормата налага разбирането, че за да не се прилагат разпоредбите на ЗПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки задължението по договора за кредит да се погасява за срок до три месеца и разходите, които се дължат от потребителя да са незначителни. Предвид обстоятелството, че по процесния договор за паричен заем, за потребителя е предвидено да заплати като разход освен договорената възнаградителна лихва, но също така и възнаграждение в размер от 85,32 лева по договора за поръчителство сключен с втория ответник /който договор е неизменно свързан с кредитното правоотношение/, то видно е че разходите не са незначителни, тъй като съставляват повече от 1/3 от чистата стойност на усвоения финансов ресурс /250 лева/ и изключението разписано чл.4, ал.1, т.6 ЗПК не следва да се приложи.