Определение № 2745 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2745 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104161 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7483/08.08.2023 г., подадена от Д. В. Д., чрез адвокат С. П. и адвокат В. П., срещу решение № 257 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 245 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 6668/2021 г. на Районен съд – Русе, с което е: признато за установено по отношение на Н.

Ю. К. и Д. В. Д. правото на собственост на Д. Д. У. върху 2/6 ид. ч. от следния недвижим имот: полска култура с площ от 29 008 кв.м, в местността „Д.“ в землището на [населено място], [община] поле, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на [населено място], при съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, с номер на имота по предходен план – *; признато за установено по отношение на Н. Ю. К. и Д. В. Д. правото на собственост на М. А. Т. върху 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот: полска култура с площ от 29 008 кв.м, в местността „Д.“ в землището на [населено място], [община] поле, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на [населено място], при съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, с номер на имота по предходен план – *; признато за установено по отношение на Н. Ю. К. и Д. В. Д. правото на собственост на Л. А. Т. върху 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот: полска култура с площ от 29 008 кв.м, в местността „Д.“ в землището на [населено място], [община] поле, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на [населено място], при съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, с номер на имота по предходен план – *; отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нот. акт № 30, том І, рег. № 415, дело № 23/2019 г. на нотариус № *, с който ответницата Н. Ю. К. се легитимира като собственик на гореописания имот по силата на давностно владение, до размер на притежаваните от ищците общо 2/3 ид. ч. от имота; отменен, на основание чл. 537, 1 ал. 2 ГПК, нот. акт № 176, том ІІІ, рег. № 3926, дело № 250/2019 г. на нотариус № *, с който ответницата Н. Ю. К. е прехвърлила на ответника Д. В. Д. правото на собственост върху гореописания имот, до размер на притежаваните от ищците общо 2/3 ид. ч. от имота.

Въззивният съд, сезиран с въззивни жалби на Н. Ю. К. и Д. В. Д., е приел, че по делото е установено от събраните писмени доказателства, че ищците М. А. Т., Л. А. Т. и Д. Д. У. и ответницата Н. К. са наследници на И. У., починал на 01.05.1971 г., като ищецът Д. У. е син на наследодателя, а ответницата Н. К. и другите ищци - негови внуци. С решение № 317ГВ/05.11.1993 г. на ОСЗ - Сливо поле на наследниците на Е. Д. У. (И. Д. У.) е възстановена собствеността върху полска култура с площ от 28.99 дка, представляваща имот № * в местността „Д.“ в землището на [населено място], [община] поле. Съгласно разпоредбите на ЗН правата на наследниците (страни по делото) са, както следва: за М. Т. и Л. Т. по 1/6 ид. ч., за Д. У. - 2/6 ид. ч. и за Н. К. - 1/9 ид. ч. Ответницата Н. К. се е снабдила с нотариален акт № 30, том I, рег. № 415, нот. д. № 23/2019 г. от 15.01.2019 г. на нотариус № *, с район на действие РРС, за собственост на следния недвижим имот, придобит по давност: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], общ. С., обл.

Р., в местността „Д.“, с площ от 29 008 кв.м съгласно скица № 15-12491/08.01.2019 г. на СГКК - [населено място], с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива. В нотариалното производство са ангажирани трима свидетели, чрез които да се докаже, че Н. К. е владяла имота самостоятелно, непрекъснато, явно и неоспорвано повече от 10 години. Посоченият недвижим имот е продаден от Н. К. на втория ответник - Д. В. Д., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 176, том III, peг. № 4926, нот. д. № 250/2019 г. от 30.07.2019 г. на нотариус № *, с район на действие РРС.

Съдът е визирал, че по делото като свидетели са разпитани лицата, въз основа на чиито твърдения е съставен нотариалният акт за придобиване на недвижим имот по давност – М.

М., З. М. и С.А.. Посочил е, че в техните показания, дадени пред районния съд, се съдържат противоречия с изявленията им, отразени в протокола на нотариус с peг. № *, съставил нотариалния акт от 15.01.2019 г. Пред първоинстанционния съд свидетелите сочат, че са им известни уговорките между ответницата Н. К. и нейния брат относно уреждане на наследствените им права върху нивите и къщата, но не и отношенията с другите съсобственици. Свидетелите не знаели, че нивите са наследство от дядото на ответницата и че има и други наследници. От свидетелските показания не се установява наличието на активно поведение от страна на ответницата К. спрямо другите наследници, чрез което тя да е демонстрирала на останалите съсобственици намерението да свои процесния имот като своя лична собственост. По делото не е установено братът на ответницата да е владял имота от нейно име, видно от съдържанието на приложените договори за наем на имота от 14.07.2017 г. и от 12.06.2018 г. (сключени от брата на ответницата в качеството на наследник, а не на едноличен собственик), така и от показанията на свидетеля З. М..

Въз основа на установените фактически положения, Окръжен съд – Русе е намерил първоинстанционното решение за правилно. Приел е, че ищците М. А. Т., Л. А. Т. и Д. Д. У. и ответницата Н. К. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот 2 като наследници по закон на И. Д. У. Според чл. 79 ЗС придобиването на правото на собственост върху недвижим имот по давност е възможно при непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението съгласно чл. 68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. При владението, за разлика от държането, следва да са налице кумулативно два елемента: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (както при държането), и субективен - намерението да се свои вещта. При съсобственост, възникваща въз основа на наследяване, владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право. Упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Според приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава фактическата власт и на останалите съсобственици, този съсобственик е държател на техните идеални части. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. За да придобие имота по давност, съсобственикът следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си лично или чрез другиго, с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната в анимуса трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Въззивният съдебен състав е направил извод, че от доказателствата по делото не е установено упражняване на фактическа власт от страна на Н. Кавалджъ (лично или чрез другиго) върху целия имот, не е доказана промяна в намерението й да свои идеалните части на останалите съсобственици и отблъскването на тяхното владение. В конкретния случай по делото липсват доказателства относно наличие на обективна невъзможност за демонстриране от страна на К. промяната в намерението й за своене на цялата вещ пред останалите съсобственици. Липсата на адресна регистрация в РБ не е достатъчно основание да се направи подобен извод. Не са ангажирани доказателства, удостоверяващи, че ищците и ответницата не се познават или че между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието, с оглед на което ответницата да не разполага с възможност да манифестира пред тях промяната в намерението си. Предвид така изложеното, съдът е намерил за неоснователни и недоказани твърденията на особения представител на Д. Д. за наличие на обективна невъзможност за демонстриране намерението за своене на чуждите идеални части.

След като Н. К. не е придобила процесния имот по давност, сключената между нея и Д. Д. сделка за покупко-продажба не е породила вещноправен ефект в частта относно притежаваните от ищците дялове и те са запазили правото си на собственост върху 3 процесния недвижим имот, както следва: за М. Т. и Л. Т. - по 1/6 ид. ч., и за Д. У. - 2/6 ид. ч.

Съдът е намерил за неоснователни твърденията във въззивните жалби за допуснато от районния съд нарушение на съдопроизводствените правила, възпрепятстващи правото на жалбоподателите на защита. Посочил е, че Н. К. е била редовно и своевременно призована чрез назначения особен представител за съдебното заседание на районния съд на 28.11.2022 г. В протокола от съдебното заседание е отразено извършването на поименно повикване на страните от съда в 10:41 ч. Никоя от страните не е правила искане за поправка на протокола, включително в тази част. На основание чл. 152 ГПК протоколът е доказателство за извършените в съдебно заседание съдопроизводствени действия. В протокола е отразено покъсното влизане на адвокат Ц. в съдебната зала и запознаването му от страна на съда с извършените до този момент процесуални действия. Не са правени искания за повторен разпит на свидетелите, каквато възможност предоставя ГПК. Въз основа на така изложеното въззивният съд е заключил, че не са налице основания за отмяна на обжалваното пред него решение поради нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо, поради нередовност на исковата молба, и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи по делото: 1. Недопустима ли е исковата молба за защита правото на собственост, в която не е формулирано точно и ясно основанието (факти и обстоятелства), на което се твърди, че е възникнало и съществува защитимото субективно материално право при исковете за собственост според чл. 77 ЗС, и ако съдът се е произнесъл въз основа на такава искова молба, съставлява ли това съществено процесуално нарушение; 2. Има ли право първоинстанционният съд да назначи особен представител на страната по реда на чл. 29, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК, ако не е изпълнена процедурата по глава VІ, чл. 45, чл. 46, чл. 47 и чл. 49 ГПК, и в случаите, когато страната има съдебен адресат съгласно чл. 39 ГПК; 3. Следва ли съдът и призовкарят/връчителят да изпълнят задълженията си, посочени в глава VІ, чл. 38 ГПК, чл.

45, чл. 46, чл. 47 и чл. 49 ГПК в поредността, посочена в тези разпоредби, като първо се извършат действия по лично връчване съгласно чл. 45 ГПК, действия за връчване на друго лице съгласно чл. 46 ГПК и едва тогава да се пристъпи към залепване на уведомление по чл.

47 ГПК, за да се приеме, че има редовност на призоваването/съобщението; 4. Приложима ли е процедурата по призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и допустимо ли е назначаването на особен представител на ответник, ако не е изпълнено изискването по чл.