Решение № 12354 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12354 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110139858 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Й. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18315/2022г. на СРС, 40- ти състав, а именно: 2 448,88лв.

- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, 265,32лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2022г., 66,87лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, и 11,73лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 29.03.2022г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете като ги счита за недоказани по основание и размер. Прави и възражение за погасяване по давност на вземанията за периода 01.03.2019г.-30.04.2021г.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

По делото е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че за процесния период между тях е съществувало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, че е доставяна топлинна енергия и е предоставяна услугата дялово разпределение. Съгласно заключението по изслушаната и приета СТЕ, което съдът кредитира, стойността на доставената топлинна енергия до имота през процесния период за отопление, БГВ и сградна инсталация възлиза на 2448,88лв., колкото е и претендираната от ищеца.

Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.

422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 05.04.2022г. Ето защо, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 05.04.2019г., следва да са погасени по давност.

Видно е от съдържанието на исковата молба обаче, че най-ранното процесно вземане се отнася за м.05.2019г., чиято изискуемост съгласно приложимите общи условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, или на 16.07.2019г. От това следва, че няма погасени по давност вземания.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил паричните си задължения чрез плащане на падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за забава, чийто размер възлиза на прентедираната от ищеца сума от 265,32лв. за периода 15.09.2020г.29.03.2022г., като това вземане също не е погасено по давност.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че през процесния период е извършвана и услугата дялово разпределение, като за периода м.05.2019г.-м.04.2021г. нейната цена възлиза на сумата от 66,87лв. Това вземане също не е обхванато от погасителна давност поради изложените по-горе съображения.

Тъй като ответникът не доказва да е платил и тези задължения на падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер възлиза на претендираната сума от 11,73лв. за периода 01.07.2019г.-29.03.2022г.

По изложените съображения, предявените искове се явяват изцяло основателни.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 105,86лв. за заповедното производство и 444,77лв. за исковото производство (с включени 100лв. за юрк. възнаграждение за исковото производство, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от съда).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 2

ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18315/2022г. на СРС, 40- ти състав, а именно: 2 448,88лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, 265,32лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2022г., 66,87лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, и 11,73лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 29.03.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес:

/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 105,86лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 444,77лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3