Определение № 199 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20248002901419 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Решение № 88/08.02.2024 г., постановено по в.т.д.

№ 813/2023 г. на Апелативен съд – София, ТО, 15 състав, в частта, с която е потвърдено Решение № 768/14.06.2023 г. по т.д. № 2072/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 17 състав, за осъждане на касатора да заплати на „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.

86 ЗЗД следните суми: 10 800 лв. – цена за продажба на захарни изделия съгласно издадени в периода 31.10.2017 г. – 21.12.2017 г. фактури, 32 571,29 лв. – цена за продажба на основни храни съгласно издадени в периода 01.07.2017 г. – 31.12.2019 г. фактури, 34 059,96 лв. – цена за продажба на консервирани храни съгласно издадени в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. фактури, 2 306,20 лв. – цена за продажба на консервирани храни съгласно издадени в периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. фактури, ведно със законната лихва върху главниците от 22.10.2021 г. до погасяването, 3 288 лв. – лихва за забава върху главницата от 10 800 лв. за периода 22.10.2018 г. – 21.10.2021 г., 9 598,02 лв. – лихва за забава върху главницата от 32 571,29 лв. за периода 22.10.2018 г. – 21.10.2021 г., 9 179,98 лв. – лихва за забава върху главницата от 34 059,96 лв. за периода 22.10.2018 г. – 21.10.2021 г., 569,99 лв. – лихва за забава върху главницата от 34 059,96 лв. за периода 22.10.2018 г. – 21.10.2021 г., както и съдебни разноски.

В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК - поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че не са спазени процесуалните разпоредби на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не са обсъдени всички доказателства относно съществуването на активните вземания, с които той е заявил отреченото от съда съдебно прихващане, че неправилно са тълкувани уговорките на страните относно тези вземания и че са направени необосновани фактически изводи. Относно активното вземане за 1 възнаграждение, дължимо за осъществена в периода 30.11.2017 г. – 13.12.2017 г. рекламна услуга и заявено за прихващане с вземането за цена в размер от 10 800 лв., касаторът сочи, че услугата е била договорена като възмездна в описаното в исковата молба споразумение от 01.01.2017 г., каквото е било и признанието на ищеца. Въпреки това въззивният съд е приел за приложимо в отношенията между страните предходно споразумение (от 01.01.2015 г.), в което за извършване на процесната услуга не е уговорена цена, като така е нарушил и разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД относно тълкуването и обвързващото действие на уговорената в споразумението от 2017 г. клауза за дължимост на възнаграждение. Касаторът сочи, че несъобразен с доказателствата, съответно необоснован, е и изводът на съда относно неизвършване на услугата. Относно активните вземания за възнаграждения за логистични и рекламни услуги, също предмет на отреченото прихващане, в касационнатат жалба се поддържа, че съдът в нарушение на чл. 20 ЗЗД погрешно е тълкувал използваното от страните понятие „нетен оборот“ („оборот“), на база на който се изчисляват тези възнаграждения. Според касатора действителният смисъл на понятието, използвано в логистичните приложения, се свързва със стойността на заприходяване на стоките от купувача, а не с реалната им продажна цена, коригирана с намаления.

Касаторът счита, че приемайки обратното, въззивният съд е нарушил освен правилата за тълкуване също и разпоредбата на чл. 292 ТЗ, доколкото не е отчел начина, по който тълкуваната уговорка е била прилагана от страните в предходни техни отношения. Допълва, че при постановяване на решението относно вземанията за логистични услуги съдът е нарушил и процесуалния закон, тъй като не е изпълнил задължението си да изясни обстоятелствата, които са от значение за правилното изчисляване на размера, като например кои точно стоки са били предмет на логистични услуги и кои са доставени с превоз на продавача. В тази връзка касаторът сочи, че неправилно е кредитирана съдебно-счетоводната експертиза, която не разграничава точно върху кои доставки следва да се начисли логистична такса, а същевременно установява осчетоводяване на фактурите – факт, доказващ извършване на услугите. Сочи се, че относно възнагражденията за реклама съдът също неправилно е тълкувал понятието „оборот“, използвано в търговските условия, като не е отчел, че и при последващо намаляване на цената на стоката разходите за реклама не са били променяни. Поради това и тук под „оборот“ според касатора следва да се разбира продажната цена, на която стоката се заприходява след получаването й от купувача, независимо от последващите нейни намаления. Касаторът счита, че този извод се подкрепя и от установения между страните обичай, както и от обстоятелството, че собствеността върху стоката преминава с нейното предаване, а последващото плащане на цената е ирелевантно. В касационната жалба се заявява и оплакване за несъответно на материалния закон приложение на петгодишна давност към вземанията за главница, макар същите да имат периодичен характер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК:

1). Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК само върху установените правопораждащи факти по делото?

2). Следва ли при липса на доказателства за това съдът да приеме недоказани факти за неосъществили се, съответно – да отхвърли претенцията 2 на ищеца?

3). Следва ли съдът при тълкуване на споразумение между страните да издири действителната воля на страните, като приложи всички принципи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД?

4). Допустимо ли е въззивният съд при тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД да подмени волята на страните при тълкуване на споразумение?

Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като горепосочените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС по приложението на процесуалните разпоредби на чл. 12, чл.

235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК (в частност - т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и доводите на страните, Решение № 164/04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., според което съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти и да обсъди всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, Решение № 115/15.08.2016 г. по т.д. № 3428/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно което въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, Решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г., на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). Според касатора в частта относно тълкуването на понятието „нетен оборот“ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, формирана по приложението на материалните разпоредби на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД и в частност – Решение № 67/30.04.2014 г. по т.д. № 1843/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 167/26.01.2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., според които тълкуването се извършва съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, без да се подменя формираната при сключване на договора воля.

Наред с това като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи и очевидната неправилност на решението с оглед приетото от въззивния съд, че между страните не е сключено споразумение от 01.01.2017 г. за възмездно извършване на рекламна услуга, с оглед извършеното от него тълкуване на понятието „оборот“, както и поради неотчитане на посочената в съдебно-счетоводната експертиза неяснота за мястото на доставка на стоките, относимо към начисляването на логистичните такси. Поддържа и нарушение на житейските, опитните и логическите правила и презумпции, без да посочва конкретни съображения за нарушаването им.

Ответникът по касационната жалба „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД е подал отговор, в който заявява, че обжалваното решение е правилно. Счита, че поставените от касатора въпроси са обуславящи решението на въззивния съд (с изключение на въпросите, касаещи иска за сумата от 10 800 лв., доколкото възражението за прихващане с тази сума е счетено за неоснователно не само поради неустановяване съдържанието на споразумението от 01.01.2017 г., а и поради извод за неизвършване на услугата), но не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Според ответника по жалбата въззивният съд е направил обстоен анализ на събраните доказателства и е основал на него изводите си, като решението не е и очевидно неправилно, а доводите на ответника в тази насока са свързани с проверка на заявените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК чрез преценка на събраните по делото доказателства. При тези съображения ответникът моли да не бъде допускано касационно обжалване, а 3 евентуално излага становище за неоснователност на жалбата по същество.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С въззивното решение в обжалваната в настоящото производство част е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД срещу „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за продажна цена, дължима съгласно издадени по силата на рамково споразумение от 01.01.2015 г. фактури, и за обезщетение за забавеното й плащане.

За да постанови решението си в потвърдителната част, въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно: за процесния период 2016 г. – 2019 г. между страните е съществувало облигационно отношение по договор за търговска продажба на стоки, чиито основни клаузи са обективирани в споразумение от 01.01.2015 г.; ищецът в качеството си на продавач е доставил на ответника стоки, за които е издал фактури, осчетоводени от купувача; в полза на ищеца е възникнало вземане за продажна цена, част от което е било погасено от ответника преди процеса, а останалата непогасена част е в размер на процесните суми за главница.

В първоинстационното производство ответникът е заявил правопогасяващо възражение за прихващане с активни вземания, произтичащи от различни юридически факти: вземане в размер от 10 800 лв., представляващо възнаграждение за палетно излагане на доставени от ищеца захарни изделия в рамките на Метро поща 25, извършено в периода 30.11.2017 г. – 13.12.2017 г. съгласно споразумение за търговски условия от 01.01.2017 г.; вземания за осъществяване на рекламни услуги - за включване на продукти в брошура, за разходи за реклама и за бонус за постигнат оборот; вземания за логистични услуги, дължими съгласно подписани от страните логистични приложения за доставени в периода 2017 г. – 2019 г. на централизирана платформа стоки.

С въззивното решение в обжалваната част е прието, че активните вземания за възнаграждение за палетно излагане, за разходи за реклама, бонус за постигнат оборот и логистични такси не са възникнали, и поради това е отречен погасителният ефект на прихващането. Относно възнаграждението за палетно излагане въззивният съд е посочил, че споразумението от 01.01.2017 г., което според страните урежда процесните им отношения, не е представено като доказателство по делото, и поради това е приел за приложимо споразумението от 01.01.2015 г., в което обаче услугата за палетно излагане на стоки не е уговорена като възмездна. Допълнително съдът е формирал и извод за недоказаност на извършването на процесната услуга, като е посочил, че има писмени доказателства за осъществяването на такава услуга в предходен, но не и в процесния период (т.е. за Метро Поща 24, но не и за Метро Поща 25, която е предмет на процесната фактура). Относно логистичните такси съдът е счел, че според подписаните логистични приложения същите се дължат за осъществения от касатора превоз на стоките от централизираната платформа до съответния му магазин, както и че се начисляват като процент от нетния 4 оборот от доставените стоки. По спорния между страните въпрос относно съдържанието на понятието „нетен оборот“, дефинирано в приложенията като „стойност на доставените стоки за определен период от време“, въззивният съд е изложил мотиви, че се касае за действителната стойност, на която стоките са реализирани, а не за първоначалната им цена на заприходяване.