Решение № 260125 от 07.10.2020, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2799/2019
- Вид
- Решение № 260125
- Подписан
- 07.10.2020
- В сила
- 03.11.2020
- Състав
- ЦВЕТАНКА ТРЕНДАФИЛОВА ВЪЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 · Закон за защита на личните данни
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.147а · Закон за защита на потребителите
- чл.147а ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.32 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,07.10.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на петнадесети септември двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ВЪЛЧЕВА секретар Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2799 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес ***, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Б.Н.М., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 1.01.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем №3279597/23.07.2018г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено с известие за доставяне.
Сочи, че Приложение
1 от 01.01.2019г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени, съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във връзка с чл.23 ал.1, 2, 3, във връзка с чл.26 ал.2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.
Твърди, че
„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди, че по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№УПЦ-П-ИАМ/3279597 от 07.01.2019г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Твърди, че писмото се върнало в цялост. На 20.06.2019г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№УПЦ-С-ИАМ/3279597 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Към исковата молба ищецът представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№УПЦ-С-ИАМ/3279597/20.06.2019г., което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на І т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ІІ т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Сочи, че в тази насока са Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело №867/2011г., ІV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело №788/2013г., ТК.
Твърди, че на
23.07.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и Б.Н.М. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с №3279597, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 700,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 760,83 лв. Така договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 60,83 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 18.12.2018г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 36,23 лева всяка като падежът на първата погасителна вноска е 31.07.2018г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.12.2018г.
Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и че желае договорът да бъде сключен.
Твърди, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
Твърди, че на основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 36,00 лв.
Сочи, че съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен" като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 345,24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 16,44 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем като не е изчислена в процентно съотношение. Така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в общ размер на 52,67 лева.
Посочва, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 23,66 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 165,70 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 49,32 лв., такса разходи: 18,00 лв., договорна лихва: 15,45 лв. и главница: 82,93 лв. Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.12.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че в тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията на ищеца за сумите от: главница 617,07 лв., договорна лихва 45,38 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 295,92 лв., обезщетение за забава в размер на 23,66 лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. или обща сума в размер на 1000,03 лв. и по образуваното ч. гр. д. №1387/2019г., 3 състав по описа на Районен съд - Пазарджик е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на длъжника Б.Н.М., с ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 617,07 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 45,38 лв., представляващи договорна лихва за периода от 14.08.2018г. до