Решение № 744 от 21.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120201450 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г. М. А., ЕГН ********** против наказателно постановление № 81/03.04.2026г., издадено от Директор на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл. 24 от ЗЗТ, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба, в размер на 255.65 евро.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП, като жалбоподателят твърди, че са допуснати нарушения при съставянето на АУАН и последвалото НП е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат жалбата. Не ангажират доказателства. Молят НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Правят искане за разноски.

АНО изпращат представител. Молят НП да бъде потвърдено. Не ангажират доказателства. Правят искане за разноски.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Било установено, че на 15.07.2025 г., жалбоподателката е навлязла в защитена територия и е паркирала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4“, с peг. № *******, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, представляващ морски плаж. Имотът бил разположен в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни“, между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“. Местността била обявена за природна забележителност съгласно Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерски съвет, изменена със Заповед № РД-547/09.07.2012 г. на министъра на околната среда и водите и с актуализация на площта съгласно Заповед № РД-536/30.09.2026 г. на министъра на околната среда и водите, като по своята същност представлява защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. За установяване самоличността на нарушителя и собственика на превозното средство било използвано съдействието на Областна дирекция на МВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ видно от приобщената по преписката справка с peг. № 125300-15813/01,09.2025г. по повод отправено искане от РИОСВ - Бургас с вх. № БРЗТЗЗ - 717(1)/0 г.

09.2025 г.

Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен на 20.10.2025г. и бил предявен лично на нарушителя на 12.11.2025 г.

В същия не било отразено възражение от нейна страна.

Въз основа на акта, на 03.04.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 24 от ЗЗТ, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба, в размер на 255.65 евро.

Изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода на производството актосъставител, както и от приобщените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт 2 подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна, по следните съображения:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.

1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.

Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да 3 привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушението е било извършено на 15.07.2025г, то от 16.07.2025г. е започнал да тече срокът за издаване на АУАН. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 20.10.2025г., т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че НП е съставено след предвидения в ЗАНН 6-месечен преклузивен срок, което също се явява самостоятелно основание за отмяна на НП.

4

Отново за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението не е безспорно доказано от АНО ,което е изцяло в негова тежест. По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, който е бил паркиран на 15.07.2025 г. в защитената забележителност, но не се доказа обаче, че именно жалбоподателят е управлявал на инкриминираната дата процесното МПС, като е навлязъл и паркирал процесното МПС в защитената територия „Пясъчни дюни“.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е отменено, като АНО следва да заплати на жалбоподателят направените по делото разноски, които съдът определи в размер на 100 Евро.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 81/03.04.2026г., издадено от Директор на РИОСВ Бургас против Г. М. А., ЕГН **********, с което за нарушение на чл. 24 от ЗЗТ, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба, в размер на 255.65 евро.

ОСЪЖДА Директор на РИОСВ Бургас да заплати на Г. М. А., ЕГН ********** сумата от 100 /СТО/ Евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5