Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 384/2026
Вид
Решение № 146
Подписан
30.06.2026
В сила
30.07.2026
Състав
ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 155 · Наказателен кодекс
  • чл.180, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200384 по описа за 2026 година Производството е по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода

(ЗПИСРННЛСМВЛСЕС).

В Окръжен съд – Плевен, като компетентен орган по силата на чл.7, ал.1 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС, е получено за изпълнение от издаващия орган на Република Франция – Наказателен съд Бордо (I-ви състав – JIRS), съдебно решение, с което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ на българския гражданин Е. А., с постоянен адрес в град П., област П., улица„С.“ №*.

Съдебният акт е придружен от удостоверение по образец на чл.4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС от 27.11.2008 година, за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, транспонирано в националното право чрез ЗПИСРННЛСМВЛСЕС.

В хода на съдебното производство бе установено, че удостоверението съдържа специфични за френското право институти – кредит за намаляване на присъдата (CRP) в размер на 90 дни и допълнително намаляване на присъдата (RSP) в размер на 120 дни, което наложи изясняване на начина, по който тези намаления са отчетени при определяне на остатъка от наказанието за 1 изтърпяване. С оглед правилното определяне на остатъка от наказанието, съдът проведе допълнителна консултация с компетентния орган на издаващата държава по реда на чл.17, §3 от Рамково решение 2008/909/ПВР. В отговор френските съдебни власти изрично уведомиха, че кредитът за намаляване на присъдата (CRP) и допълнителното намаляване (RSP) вече са окончателно зачетени и отчетени при определяне на датата за окончателно изтърпяване на наказанието, поради което към 31.03.2026 г. остатъкът за изтърпяване възлиза на 1017 дни.

При така изяснената фактическа обстановка, в съдебно заседание Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище, че са налице основания за признаване и приемане за изпълнение на съдебния акт със съответните законни последици.

Осъденото лице Е. А. е призован при условията на чл.180, ал.4 от НПК, предвид обективирания от него отказ да получи и подпише предявените му книжа за насроченото съдебно заседание. Същият не се е възползвал от разяснената му възможност да упълномощи защитник, поради което съдът му назначи служебен такъв – адвокат Й. Х..

Процесуалният представител – адвокат Х. изразява становище, с което изцяло се съгласява с тезата на прокурора и счита, че трансферът е съобразен с обективните интереси на Е. А. с оглед бъдещата му ресоциализация.

От удостоверението е видно, че производството е инициирано служебно от компетентните власти на издаващата държава. Писмено съгласие от лицето не се изисква, тъй като са налице условията на чл. 15, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС – А. е български гражданин с местоживеене в страната, като спрямо него е постановено и кумулативно наказание „Забрана за пребиваване на територията на Република Франция“ (ITF), което прави трансфера в Република България правомерно средство за постигане на неговата социална реинтеграция.

Плевенският окръжен съд, съобразявайки становищата на страните и представените писмени доказателства, прие следното:

Изпратеният за признаване и изпълнение съдебен акт (Номер на обвинението: 22262000250; Номер на протокола: 4602/2024) е постановен от Наказателен съд Бордо (I-ви състав - JIRS), Република Франция на 27.11.2024 година и влязъл в законна сила на 17.12.2024 година. С него на българския гражданин Е. А., роден на *** година, за общо 4 престъпления, извършени в съвкупност, е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ с продължителност 2 190 дни. Към 31.03.2026 година, общият размер на 2 признатото и изтърпяно в чужбина задържане възлиза на 965 дни (формиран от периода на изпълнение на присъдата и предходен предварителен арест от 11.08.2023 година до 27.11.2024 година). След отчитане на придобитите от осъдения общо 210 дни законови намаления на присъдата (предварителен кредит за добро поведение „CRP” от 90 дни и допълнително намаление за социална рехабилитация „RSP“ от 120 дни), цялото наказание се предвижда да бъде окончателно изтърпяно на 11.01.2029 година.

Удостоверението по чл.3 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС е относимо към влезлия в сила акт – решение на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, представляващо влязла в сила присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на български гражданин с налагане на наказание „Лишаване от свобода“ и с което изцяло са изпълнени условията на чл.1 от специалния закон.

Всяко едно от инкриминираните деяния, за които Е. А. е признат за виновен, е описано подробно в съдебния акт. В обобщение се касае за извършване на утежнено сводничество в ромския лагер Г. в град Т. чрез натиск, заплахи и системно насилие над пострадалата Е. А. Я., която е била принудена да проституира и да му предава генерираните доходи (60 000 евро за пет месеца). Със средствата същият е покривал лични разходи, придобивал е превозни средства, транспортирани до България, и е извършвал трансфери под чуждо име към свои близки в страната (пране на пари), действайки в съучастие и в рамките на престъпно сдружение.

От посочените в удостоверението относими наказателноправни разпоредби е видно, че деянията „Участие в престъпна организация“ и „Пране на пари от престъпна дейност“ попадат сред категориите престъпления по чл.

8, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС, като съгласно законодателството на Република Франция за тях се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 10 години и „Глоба“ от 1 500 000 евро. Поради това по отношение на тези деяния не се изисква проверка за двойна наказуемост.

По отношение на престъплението „Утежнено сводничество“ съдът констатира, че същото не попада сред престъпленията по чл.8, ал. 2 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС, поради което е налице изискването за проверка на двойната наказуемост по чл. 8, ал. 1 от закона. Описаните от издаващия орган изпълнителни деяния на системно насилие, заплахи и принуда, с цел извличане на доходи от проституция, съставляват престъпление и по правото на Република България, чиито основни признаци съвпадат с тези на престъплението по чл. 155 НК.

Осъденото лице Е. А. е пълнолетен български гражданин с местоживеене в Република България, което по силата на чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал.

1 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС обуславя както местната и родовата компетентност на Окръжен съд – Плевен като изпълняващ орган, така и компетентността на Република България като изпълняваща държава да приеме за изпълнение съдебния акт.

3

В производството не се установяват основания за отказ от признаване и приемане за изпълнение на френския съдебен акт в Република България по смисъла на чл. 15 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС. Спрямо А. в страната няма проведено наказателно преследване с влязъл в сила акт за същите деяния, с което изцяло е съобразен принципът „non bis in idem“ съгласно чл.15, ал.1, т.3 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС. Наред с това, изпълнението на наказанието не е погасено по давност, а осъщественото лично участие на осъденото лице в чуждестранния процес е гарантирало правото му на защита.

Не се налага приспособяване на наказанието по реда на чл.16 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС, тъй като неговият вид изцяло съвпада с предвиденото в българското право. Наложеното от чуждестранния съд общо наказание от 2 190 дни се равнява на 6 /шест/ години „Лишаване от свобода“ (изчислено на база стандартна астрономическа година от 365 дни), което следва да бъде посочено по обичайния за българското право начин.

Наложеното кумулативно наказание „Забрана за пребиваване на територията на Република Франция“ не е предмет на настоящото производство, тъй като представлява допълнително наказание по правото на Република **********чието изпълнение остава от компетентността на издаващата държава.

При изпълнение на наказанието в Република България и на основание чл.57 от ЗИНЗС, съдът следва да определи първоначалния режим на наказанието „Лишаване от свобода“. От значение за това е обстоятелството, посочено в справката за съдимост, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Плевен, съгласно която Е. А. е многократно осъждан на ефективно наказание „Лишаване от свобода“, като последните две са с дати на окончателно изтърпяване, съответно на 23.05.2018 година и 13.03.2023 година.

От хронологията на осъжданията следва по безспорен начин, че към периода на извършване на престъпните деяния в Република Франция (януари – декември 2022 г.) не са изтекли изискуемите от закона 5 години от предходните му ефективни осъждания. Тъкмо обратното, новата престъпна деятелност е осъществена преди окончателното изтърпяване и освобождаване на лицето по последната му присъда (приключила на 13.03.2023 г.) и в рамките на петгодишния срок от освобождаването му по предходната такава (на 23.05.2018 г.). Това обстоятелство изцяло покрива изискванията на закона, като категорично изключва възможността за определяне на „общ“ режим, поради което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС налага първоначалният режим за изтърпяване на наказанието да бъде „строг“.

Изтърпяната част от наказанието следва да бъде приспадната на основание чл.12, ал.9 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС. Видно от удостоверението на издаващата държава и проведената допълнителна консултация, към референтната дата 31.03.2026г. зачетеното на осъдения време възлиза на общо 1175 дни (включващо 965 дни физическо задържане под стража и 210 дни законови намаления „CRP“ и „RSP“). Поради това, към 31.03.2026 г.

4 остатъкът от наказанието за ефективно изтърпяване в Република България възлиза точно на 1017 дни. Окончателното приспадане на дните задържане след тази дата до фактическото превеждане на лицето на българска територия, следва да бъде извършено от окръжния прокурор по реда на чл. 18, ал. 3 от специалния закон.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение в Република България съдебно решение по обвинение № 22262000250 (протокол № 4602/2024), постановено на 27.11.2024 година от Наказателен съд Бордо (I-ви състав – JIRS), Република **********влязло в законна сила на 17.12.2024 година, с което на българския гражданин Е. В. А., роден на *** година, с постоянен адрес в град П., област П., улица „С.“ №*, е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ с продължителност 2 190 дни за извършени престъпления на територията на Република **********квалифицирани от издаващия орган като „Участие в престъпна организация“, „Пране на пари от престъпна дейност“ и „Утежнено сводничество чрез принуда, насилие или измамни средства“ и „Утежнено сводничество, извършено от множество извършители или съучастници“, като осъденият Е. А. СЛЕДВА ДА ИЗТЪРПИ в Република България наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /ШЕСТ/ години (съответстващи на 2 190 дни).

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

ПРИСПАДА при изпълнението на наказанието на основание чл.12, ал.9 от ЗПИСРННЛСМВЛСЕС изтърпяната част от наказанието в Република **********като ОПРЕДЕЛЯ остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за ефективно изтърпяване към дата 31.03.2026 година на 1 017 (хиляда и седемнадесет дни), формиран съобразно удостоверението и последващото уведомление на компетентния орган на Република Франция.

УКАЗВА на изпълняващия прокурор допълнително да приспадне времето, през което осъденият Е. В. А. е бил задържан в Република Франция след 31.03.2026 г., до фактическото му предаване на властите в Република България.

Решението може да се обжалва и протестира в четиринадесетдневен срок от днес пред Апелативен съд – Велико Търново.