Решение № 148 от 01.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. ПЛОВДИВ, 01.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 15.05.2020 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 100 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното от П. окръжен съд решение по т. дело 20/2019 г.

С него Г.А.З.,

ЕГН **********,*** на осн. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ е осъден да заплати на З. „Л.и.“ АД, *** сумата от 28 800 лв., съответстваща на дължимото обезщетение за неимуществени вреди претърпени от пострадалия И. Г. С. в резултат от ПТП, причинено от ответника на 02.04.2010 г., заедно със законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното плащане, а искът до пълния предявен размер от 45 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Наред с това Г.А.З., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на З. „Л.и.“ АД, *** разноски по делото в размер на 689,07 лв., определени след компенсация с вземането на ответника за разноски срещу ищеца.

Едната жалба е подадена от Г.А.З., ЕГН ********** и с нея решението се обжалва в частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати на застрахователното дружество разликата между присъдените 28 800 лв. и дължимите според него 13 000 лв., т.е. решението се обжалва за осъждането му да заплати сумата от 15 800 лв.

Втората жалба е от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** и с нея решението се обжалва в чцастта отхъвряща иска до пълиня предавен разрве от 45 000 лв., т.е. за сумата от 16 200 лв. равняваща се на разликата между претендираните 45 000 лв. и присъдените 28 800 лв.

В жалбите се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съответните части от решението, иска се отмяната ми и постановяване на друго, с което исковата претенция да се уважи в пълния й размер, респ. да се отхвърли за сумата над дължимото според Г.З. обезщетение от 13 000 лв..

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на изходящата от насрещната страна въззивна жалба.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

На 07.02.2019 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „З.К.Л.И.“ АД искова молба против Г.А.З., ЕГН **********,***.

В обстоятелсвената част на същата се говори, че на 02.04.2010 г. на ведомствен път на 0, 900 км. от с.К.Д. в посока - кариерите на същото село, Г.А.З. управлявал след употреба на алкохол /1, 28 промила/ собствения си лек автомобил Ф. Г., рег.№ ********. Той съответно в хода на това управление нарушил правилата на движение, навлязъл в дясно от пътя, блъснал се в железобетонен стълб, завъртял се, върнал се на пътя и спрял след десетина метра. В резултат на удара пострадал лицето пътуващо до водача - И. С..

Срещу ответника било повдигнато обвинение и образувано НОХД № 258/2010 г. на П. районен съд. Същото приключило с присъда, съгласно която Г.А.З. бил признат за виновен за настъпилото на 02.04.2010 г. ПТП.

По повод присъдата е споменато, че една от приетите от съда причини за настъпване на произшествието е упортебата на алкохол. Извършено е позоваване на чл. 300 от ГПК. Споменато е също, че към момента на ПТП-то за автомобила управляван от виновния водач бил сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“с полица № ************ валидна от 05.12.2009г. до 04.12.2010 г.

Налачието на застраховка и претърпени неимуществени вреди се свързват с предявяване от пострадалото лице / И. С. / срещу застрахователя на иск пред СГС за репариранието им. По същия било образувано гр. дело № 6371/2014 г. , като по него било привлечено за трето лице помагач виновния водач. В хода на същото между пострадалото лице и „Л.И.“ АД било сключено извънсъдебно споразумение и застрахователят заплатил с платежно нареждане на 30.07.2014 г. сумата от 45 000 лв. на адв. И. М. Д., която била изрично упълномощена да получи същата.

На база така описаните обстоятелства е направен извод, че ищецът с оглед разпоредбите на чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 45 от ЗЗД от момента на изплащане на застрахователното обезщетение е придобил право на регрес срещу виновния водач. Отправено е искане за осъждането му да заплати сумата от 45 000 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото.

С отговора на исковата молба е изразено становище, че исковата претенци е допустима, но неоснователна.

В подкрепа на това възражение е посочено, че споразумението между пострадалия и ищеца не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, защото не било подписано от него.

Споменато е също, че пострадалият допринесъл с поведението си за настъпване на увреждането. Този принос се свързва с това, че се качил в автомобила със знанието, че същият ще се управлява от употребил алкохол водач и с това, че не е поставил предпазния си колан.

Твърди се също, че самото обезщетение не е съобразено с принципите на справедливост и е завишено.

На последно место е посочено, че по гр. дело на СГС се намират данни за обема на представителна власт на пълномощника на пострадалия. Съответно е изразено съмение, че този пълномщник е бил легитимиран да получи договореното със споразумението възнаграждение. По повод на това последно възражение следва да се конкретизира, че същото в първото по делото заседание е оттеглено.

Ищецът е подал ДИМ, в която е изразено становище за неоснователност на направените с отговора възражения и е уточнено, че сумата от 45 000 лв. е съобразена и с наличието на съпричиняване.

Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че са налице всички предпоставки обуславящи отговорността на ответника по чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./, както и това, че той не е обвързан от договорения между ищеца и постарадалата размер на обезщетението.

На тази база при условията на чл. 52 от ЗЗД е направена нова преценка за размера на претърпените неимуществени вреди и същите са определени на 48 000 лв. По отношение съпричиняването е прието, че такова е налице, както относно пътуването без предпазен колан, така и относно това, че постарадлият е знаел, че шофьорът е употребил алкохол..

Процента на същото е определен на 40 и на тази база ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 28 800 лв., а искът до пълния предевн размер е бил отхвърлен.

Недоволни от решението са оставали и двете страни.

Застрахователят обжалва същото в отвърлителната му част. В жалбата е направено проследяване на фактите довели до сключване на споразумението, с което на постарадалия е определено обезщетение от 45 000 лв. Подчертано е, че то е станало след завеждане на претенцята за обезщетение срещу застрахователя в СГС. Сочи се, че размерът й бил 75 000 лв. и от него след приспадане на процента на съпричиняване, застраховтелят приел, че дължи 45 000 лв. Тези обстоятелства били взети предвид при подпримане на споразумението от страните същото, в кето били взети предвид всички обстоятелства от значение за определянто му.

Ответникът от своя страна обжалва решението в частта, с която е осъден да репарира на дружеството платеното от същото обезщетение за сумата над 13 000 лв. В тази връзка е посочено, че при определяне размера на дължимото обезщетение Пз ОС не се е съобразил с принципите на спаревдливост залегнали в текста на чл. 52 от ЗЗД, а и не е определил и правилния размер на съпричиняване.

Жалбата изисква ПАС да даде отговор за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма, когато е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице и за нищожност на не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата.

С исковата молба „З.К.Л.И.“ АД претендира от застрахованото лице, което е извършител на деликт възстановяване на платено на пострадало от ПТП лице при действието на КЗ/отм./, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди

Материалното право да се претендира плащане на така платеното обезщетение е предвидено в разпоредбата на чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./.

В нея е казано, че освен в случаите по чл. 227 КЗ/отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е:

- управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог,

- не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Описаното по-горе съдържание на този тескт от закона води до извод, че основателността на исковата претенция на първо место е обусловена от наличието на доказателства за извършено плащане на обезщетение за вреди следствие на ПТП и такива, че по отношение на застрахования са налице предпоставките за регресна отговорост.

В тази връзка следва да се има предвид, че решението на Пз ОС в осъдитлната му част не е било обжалвано изцяло, което сочи, че то в едната си част е влезло в сила и въпросът за това следва ли ответникът да отговаря пред ищеца на основание на чл. 274 от ТЗ е разрешен със СПН, т.е. той не подлежи на преразглеждане.

Не подлежи на преразглеждане и факта, че за настъпване на вредите е допринесло и пострадалото лице с оглед изводите за съпричиняване и неоспорване на същите в жалбата, нито пък този за вида и характера на получените увреждания.

Реално предмет на спор е размера на присъденото обезщетние на база тези неоспорени обстоятелства, което от своя страна е обусловено от разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед размера на намаляване съобразно съпричиняването от посдтарадлия.

Във връзка с извършване на тази преценка следва на първо место да се има предвид, че предмет на исковата претенция е за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на платено от застрахователя на посрадалото и увредено лице застрахователно обезщетеинвие. Това сочи, че вредите репарирани със същото следва да са определени от съдържането на постановеното съдебно решение или от съдържанието на постигнатото между застраховател и пострадал споразумение за плащане на обецзщетение, а не от изложеното в исковата молба на основание чл. 274, ал. 1 от КЗ/отм./.

В случая видно от съдържанието на споразумението от 18.07.2014 г. определеното и в последствие изплатено застрахователно обезщетние има за предмет претърпените от пострадалия неимуществени вреди от процесното ПТП и именно техния размер следва да се преценява в настоящето прозиводстнво.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 от КЗ /отм./ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане.