Решение № 1517 от 15.08.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.София,

15.08.2016г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ

При секретаря Ю. Ш. като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 5186 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявена е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.

Молителя П. ООД ЕИК

**** е предявил молба с искане от съда да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „Е.*.„ ЕООД ЕИК *****. С молба за присъединяване в производството се е присъединила като кредитор В.Н. ЕООД ЕИК ****.

В молбата се твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно, съответно свръхзадлъжняло.

По силата на сключен между страните договор за за покупка на стоки № 17 от 2012г. и три анекса към него за търговски условия, първия молител твърди, че е доставил на ответника стоки, които последния не му е заплатил. Плащането е следвало да се извърши в срок от 30 дни от доставката. Дължимата сума за незаплатена цена възлиза в размер на 5 710.07 лв.Въпреки множеството разговори покани и предприети действия за извънсъдебно решаване на спора, плащане от ответната страна не е последвало. Моли по отношение на ответника да се открие производство по несъстоятелност, след като се установи и обяви неплатежоспосоността, съответно свръхзадължеността, да се назначи временен синдик, наложи общ запор и възбрана и се насрочи първо събрание на кредиторите.

Присъединения кредитор твърди, че също е доставял стоки – ядки и сушени плодове по договор за покупка на стоки от 01.03.2012г. изменен с два анекса. Общия оборот на доставките от този доставчик в магазините на ответника В. възлизат в размер на 264 648 лв. Поради забава в плащанията на 1.09.2014г. е подписано споразумение за разсрочено погасяване на дълг, в който страните са уточни, че има забава в плащането на 63 фактури на обща стойност 14 029.23 лв..

Уговорено заплащането на сумите да стане на 22 равни месечни вноски в размер на 610 лв. Всяка и последна 23-та в размер на 609.96 лв. Твърди, че по това споразумение са останали неиздължени суми в размер на 3 673.82 лв.,който остатък се отнася счетоводно към 13 броя фактури . Наред с това молителя е продължил да доставя стоки на ответника и за периода 11.04.2014г. до 17.12.2014г. последния е натрупал нови задължения, а именно не са заплатени нови 60 броя фактури на обща стойност 13 834.37 лв. Фактурите са подробно описани по № в молбата за присъединяване. Твърди, че ответникът не е в състояние да погаси тези свои изискуеми задължения поради неплатежоспособонсот , съответно свръхзадъженост, и моли да се присъедини и иска откриване на производство по неъсъстоятелност спрямо ответника. Като начална дата сочи 02.01.2015г. – датата следваща датата на най-старата изцяло неплатена вноска по погасителния план на споразумението от 01.09.2014г.

ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва изцяло молбите и твърденията, че има задължения, които се твърдят в молбите. По отношение на първия молител твърди, че фактурите са непълни, не са конкретизирани къде са доставките, тъй като дружеството има няколко търговски обекта, следва да се сочи и номера на поръчката, за да може да се идентифицират доставките. Твърди, че тъй като търговските отношения между страните са продължителни, и се регулират от подписаните между страните договори, то страните правят прихващания между задълженията си. В конкретния случай се позовава на приложими разпоредби на т.4.8 и т.7.7 от договорите за покупка на стоки, които уреждат възможността за прихващане на задължения и такива по възникнали неустойки наложени на продавача. Твърди, че спрямо първия ответник е издал две фактури, които не са заплатени от същия М: - № ********** от 01.10.2015г. на стойност от 499.12 лв. с ДДС за дължима такса за месечен бонус оборот и - № ********** от 01.10.2015г. на стойност 1200 лв. с ДДС за неустойка за неизпълнени ангажименти за участи в брошури или твърди, че този молител има непогасени задължения към ответника общо в размер на 1 699.12 лв. с ДДС . Ако съдът приема, че ищецът има вземания спрямо ответника в размер на 5 710.07 лв. то прави възражение за прихващане с дължимите спрямо ответника суми общо от 1699.12 лв. до размера на по-малкото от тях.. Наред с това твърди, че е в добро финансово здраве и е в състояние да поема задълженията си. Плащане не е осъществено, тъй като се спори за размера на задълженията, а не поради невъзможност тези задължения да бъдат погасени. По отношение на встъпилия кредитор, също се оспорва твърдението му за наличие на изискуеми задължения от страна на ответника.

Твърди, че не спори, че са в трайни търговски отношения, в резултат на което и имат установена трайна търговска практика на взаимно прихващане на дължими суми и съответно не дължат плащане по издадени от контрагента фактури, ако същия има неиздължени суми към тях. Въз основа на чл.3 от Анекса за търговските условия от 01.03.2012г. към договора за покупка на стоки № 36/12г. са издали към кредитора В.Н. ЕООД общо 5 броя фактури на обща стойност от 11 760 лв. за дължими неустойки с дата на петте фактури под № 5096 -5100 от 12.02.2016г. , които са издадени на основание чл.4.8 и 7.7 от договорите за покупка на стоки и изпратин с изрично изявление за прихващане на задълженията по пощата с обратна разписка и същото е получено на 18.02.2016г. Правят възражение за прихващане и с претендираната в настоящото производство сума от 13 834.37 лв. и тъй като след прихващането остава задължение в размер на 1 624.52 лв. то се твърди, че това е сума , която не се отразява на възможността им за погасяване на задълженията. Твърди се, че плащането не е извършено именно поради спор относно техните и на ищеца задължения. Моли молбите на двамата кредитори да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

От представените по делото договори за покупки на стоки от 2012г., анекси за търговските условия към тях, както й фактури и споразумения за разсрочено погасяване на задълженията може да се направят следните изводи : Двамата молители са доставяли стоки на ответника – първия различни видове хранителни стоки и сладкиши, а втория ядки, при условията на трайни търговски отношения регулирани със подписани между страните договори, допълвани и изменяни с анкси , конкретно уреждащи договоряните търговски условия. С подписани споразумения между всеки от молителите и ответника е уточнено, че вземанията им посочени в молбите им се дължат от страна на ответника. Споразуменията са представени по делото и от приетата и обсъдена по-долу експертиза също се установява, че тези вземания са признати от страна на ответника, чрез редовното им осчетоводяване в неговото счетоводство. Вещото лице е посочило, че ответникът е осчетоводил, че дължи на молителите суми за доставените от тях стоки, както следва : на П.М. сумата от 5 710.07 лв., а на В. Н. сумата от 13 834.37 лв.

От представените по делото данъчни декларации и финансово счетоводни документи, както и от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, в едно с двете й допълнения, се установява следното : От извършената проверка във счетоводствата при двете страни вещото лице е установило, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ – 30.07.2015г. процесните фактури – 71 бр. и кредитни известия – 12 бр. , издадени в периода м.01.2014г. – м.07.2014г. , са осчетоводени и при двете страни, като оставащото към този момент задължение по тях е в размер на общо 5 710.07 лв. Разликата в осчетоводяването при молителя и ответника е в размер на 0.06 лв. В счетоводството на ответника няма осчетоводено плащане по тези фактури . При проверката при ответника вещото лице е установило, че на 05.11.2015г. е взета счетоводна операция за прихващане на част от задължението в размер на 4 752 лв.Основанието е прихващане извършено по протокол за прихващане от 05.11.2015г. между молителя и ответника, като на вещото лице не е представен протокол с подписите на двете страни. Ответникът е фактурирал вземането си общо от 4 752 лв. като задължение към ищеца с 13 бр. фактури всички издадени на 05.11.2015г. При извършено прихващане задължението на молителя по счетоводните книги на ответника възлиза в размер на 958.01 лв. От извършения анализ на годишните финансови отчети на ответника вещото лице е констатирало, че общия размер на всички задължения на дружеството ответник към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ – 30.07.2015г. възлиза в размер на 1 938 х.лв. в това число :

- краткосрочни задължения – 1 139 х. лв.

- дългосрочни задължения – 799 х. лв.

- от тях задълженията към доставчици /89 на брой/ – краткосрочни са в размер на 159 974.55 лв.

- задълженията му към финансови предприятия са в размер на 1 390 х.лв. от които краткосрочни 591 х.лв. и дългосрочни 799 х.лв.

- останалите краткосрочни задължения са от получени аванси, осигурителни и др.задължения към персонала и др.задължения.

Активите на ответното дружество са посочени в таблица на стр.8 и 9 от осн.заключение и възлизат на обща стойност от 1 386 х.лв., като от тях дълготраните активи са нематериални на стойност 19 х.лв. /патентни, лицензии, търговски марки/, предоставени аванси и немат.активи – 161 х.лв., машини и оборудване – 494 х.лв., съоръжения – 46 х.лв.,материални запаси – стоки – 550 х.лв., вземания – 71 х.лв., парични средства – в брой и по сметки 39 х.лв. От коефициентите на ликвидност се установява за изследвания период 2010 до 2015г., че дружеството има коефициенти на обща ликвидност над 1 за 2010 и 2011 г. и под 1 за останалите години, като останалите коефициенти – на бърза, на незабавна и абсолютна ликвидност за всички изследвани периоди са под единица. От тези коефициенти и техните показатели се прави извод, че за последните три години, считано от 2012г. дружеството не е в състояние да покрива задълженията си с наличните си краткотрайни активи. Същото не е в състояние да уреди веднага текущите си задължения с наличните си краткортрайни активи и парични средства. От коефициентите на финансова автономност се установява, че за периода 2011г.-2015г. стойностите на този коефициент са значително под референтната граница и дружеството е в голяма зависимост от своите кредитори. За периода 2013г.-2015г. стойностите на коефициентите са отрицателни, защото собствения капитал е отрицателна величина. Причината за това е, че за този период дружеството генерира загуби. Коефициентите на финансова задлъжнялост е по-голям от едно за 12 и 13 г. Според вещото лице финансовите затруднения на ответника имат траен характер, което се установява както от коефициентите на ликвидност / показатели на краткосрочната неплатежоспособност/, така и от коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост / показателите за дългосрочната неплатежоспособност / . Едновременно с това дружеството не е преустановило разплащанията към своите кредитори, като за целия период на 2015г. е извършвало разплащания по търговски сделки на обща стойност 107 476.05 лв. Плащания къв П.М., Б.Г. и М.Б. са преустановени поради съдебни процеси и установяване на точния размер на задълженията.

Съгласно счетоводния баланс към 30.11.2015г. бързоликвидните активи възлизат на 711 х.лв.

По делото са приети две допълнителни заключения. Видно от това с дата 22.02.2016г. се установява, че направеното прихващане по отношение на всеки един от двамата молители от страна на ответника, с техни задължения за неустойки е осчетоводено само от ответника, като ищците не са го осчетоводили. Всеки от тях по делото е представил волеизявление, че не признава своите задължения за неустойки фактуририни от страна на ответника. Вещото лице прави извод, че независимо и ако се признаят вземанията за неустойки и съответно прихващанията с тях, то това не би повлияло върху финансовото състояние на ответника съобразно показателите за ликвидност. Според вещото лице, ако се съобрази Анекс № 10 / 31.07.2015г. към договор за банков кредит № 270 /23.10.2012г. , то според него размерът на дълга е общо 1 403 591.87 лв., от които 1 393 000 лв. главница и 10 591.87 лв. , разпределени между инвестиционен и револвиращ лимити. Задълженията се поемат изцяло от трето лице и вещото лице приема, че се явяват покрити задълженията към банката. От представените договори за покупка на стоки и споразумения с други доставчици, които не са страна в съдебното производство вещото лица приспада сумите, за които те са се споразумели от задълженията на ответника или общо отпадат задължения в размер на 5 876.48 лв.