Решение № 199 от 10.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1085/2025
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Красимира Райчева, Карамфила Тодорова, Доротея Кехайова
Цитирани разпоредби
- чл. 6, пар. 3 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 66, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.253, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 253, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 82 , ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 88а · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Райчева
Членове:
Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601085 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И. Т., защитник на подс. И. Н. Г., и по въззивен протест на прокурор в Окръжна прокуратура Монтана, срещу присъда № 25 от 21.11.2024г. на ОС Монтана, по нохд № 9/2023.
С присъдата ОС Монтана признал подс. И. Н. Г. за виновен в това, че в качеството си на пълномощник на „Месокомбинат Монтана“ АД, за времето от 09.03.2020г. до 18.05.2020г. в гр. Монтана, придобил имущество - изтеглил на каса в банков клон на „Юробанк България“ АД в гр. Монтана, бул. „Трети март“ № 63 парична сума в общ размер на 192 770 лв. (сто деветдесет и две хиляди седемстотин и седемдесет) от банкова сметка на „Месокомбинат Монтана“ АД с IBAN BG09BPBI81701606414676, за което имущество предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез извършено престъпление (чрез въвеждане в заблуждение посредством изменение на компютърни данни в изпратен имейл на представители на швейцарското дружество „Суис Алпин Фиш“ АД да погасяват задължения по фактури към свой доставчик - датското дружество „Нордик Сийфууд“ АД по банковата сметка на „Месокомбинат Монтана“ АД, вместо по банкова сметка на доставчика), като деянието е извършено повече от два пъти - чрез 13 (тринадесет) тегления, поради което на основание чл.253, ал.3, т.2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от 1 свобода и глоба в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
На основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 253, ал.6 от НК осъдил подсъдимия да заплати в полза н а държава сумата от 192 770 (сто деветдесет и две хиляди седемстотин и седемдесет) лева.
Признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл.253, ал.5 НК - за изпиране на пари в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Осъдил подсъдимия да заплати направени по делото разноски.
С жалбата на защитника се правят оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, състоящи се в служене с доказателствени средства, които не са били събрани по реда на НПК и в превратна оценка на доказателствата. Твърди се, че присъдата е и необоснована, тъй като съдът е формирал фактическите си изводи в разрез с доказателствата по делото, както и че присъдата е неправилна, тъй като деянието на подсъдимия не осъществява вменения престъпния състав. Прави се искане присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В допълнение към жалбата защитникът развива подробни съображения за недостатъци на обвинителния акт, за нарушаване на нормата на чл. 107, ал. 3 НПК, тъй като не са събрани всички доказателства, а проведеното разследване не е пълно и всестранно, за това, че редица релевантни обстоятелства са останали неизяснени. По оплакването за необоснованост на присъдата се поддържа, че събраните по делото доказателства не са съобразени от съда, който възприел фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Защитникът излага детайлни доводи за липса на извършено от подсъдимия престъпление.
С въззвния протест се заявява недоволство от наложеното наказание.
Поддържа се, че извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност, че с наложеното наказание не се постигат целите по чл. 36, ал. 1 НК.
Прави се искане за увеличаването на наказанието, както и за отмяна на приложението на чл. 66 НК.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа протеста. Жалбата на защитата намира за неоснователна. Свързани с искането за увеличаване на наказанието, излага доводи за висока обществена опасност на процесното деяние, за голяма разпространеност на този род престъпления, както и за сериозния размер на конкретно причинената щета. Иначе, намира присъдата за законосъобразна и обоснована. Що се отнася до новите доказателства, събрани от въззивния съд, релевира, че те не променят с нищо установената от първия съд фактическа обстановка, нито следващите от това правни изводи. По правилността на присъдата - представя аргументи за липса на реална търговска дейност на дружеството, представлявано от подсъдимия и 2 че вмененото престъпление е действително извършено.
Защитникът на подсъдимия моли присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Счита обвинението за недоказано, тъй като останал неизяснен основният въпрос - дали преводите от швейцарското дружество по банковата сметка на българското, са резултат на измама, а не на грешка. Оспорва законосъобразния характер на възложения със съдебна поръчка от въззивния съд разпит на св. А. Б., тъй като разпитът бил проведен от полицейски орган в Кралство Дания и свидетелят не бил предупреден за наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Намира, че не са доказани нито знание, нито предположение у подсъдимия за престъпния характер на преведените по сметка на българското дружество пари. Намира, че ако се приеме, че преводите се дължат на грешка, а подсъдимият е присвоил преведените суми, то с това той би осъществил състав на друго престъпление, за каквото обаче не е обвинен. Като дефицит в доказването посочва неприобщаването като доказателство на счетоводна отчетност на доставчика и купувача, тъй като тогава грешката в превода щяла да се открие бързо.
Оспорва тезата на прокурора за липса на основание за преведената парична сума, тъй като основанието е договор за заем, като е без значение, че договорът бил сключен след получаване на три превода, което обяснява с желанието на подсъдимия да се увери, че получава обещаните от кредитора А.
Р. средства, както и желанието на кредитора да се подсигури с документ за връщане на сумите. Оспорва протеста и искането в него за увеличаване на наказанието като представя доводи за изминал период от шест години от извършване на деянието до постановяване на присъдата.
Подсъдимият Г. в лична защита заявява, че не е нарушил закона.
Допуска възможност за грешка в банковите преводи, но това било с цел да се закупи месокомбинат.
В последна дума моли за оправдателна присъда.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбите, на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като сам изцяло провери правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК, прие следното:
Въззивната инстанция се съгласява с приета от първия съд фактическа обстановка като правилно установена, въз основа на всички доказателства по делото и техния верен анализ, макар с отделни изключения. Първото изключение касае приетото от окръжния съд фактическото положение, че подсъдимият се разпоредил с изтеглените парични суми в свой интерес.
Второто касае приетите като доказателствено средство показания на св. Д. Д., които показания обаче не са могли да бъда приети с оглед забраната по чл. 118, ал. 2 вр. ал. 1 НПК. Също така, за пълнота, поради относителната лаконичност на фактическото описание, въззивният съд допълни приетата от първия съд фактическа обстановка с отделни съществени положения, онагледяващи поясно действията на подсъдимия. Същностно обаче фактологията остава 3 идентична.
За изясняване на делото, и с оглед единични нарушения на окръжния съд при събиране на доказателствата, въззивният съд допусна разпит по видеоконференция и по делегация по въпР. лист на св. Х. П. (от Конфедерация Швейцария) и на св. А. Б. (от Кралство Дания), приобщи писмени доказателства – кореспонденция между процесните чужди дружества.
Така, установява се, от фактическа страна, ч е швейцарското търговско дружество „Swiss Alpine Fish“ AG („Суис Алпин Фиш“ АД) извършвало дейност с предмет - строителство и експлоатация на рибовъдство, както и продажба и предлагане на пазара на отглеждани риби в страната и чужбина. Търговски представител и управител на дружеството бил св. Х. Р.с Й. П.. Дружеството имало търговски отношения с датското търговско дружество - доставчик на риба и рибни продукти, „Nordic Seafood“ („Нордик Сийфуд“ АД) с търговски представител св. А. Б.. Датското дружество ползвало за търговската си кореспонденция електронна поща с адрес:
„nordicseafood.com“.
Търговското дружество „Месокомбинат Монтана“ АД, ЕИК 203012579 било регистрирано на 08.04.2014 година, със седалище и адрес на управление - гр. Монтана, бул. „Арнолди“ № 28. Дружеството не е извършвало търговска дейност, не е имало доставчици или клиенти, както и съответно - не е водило счетоводство.
Акционери в „Месокомбинат Монтана“ АД, с по 25% от капитала, били подс. И. Г. и лицата - П. Г., Н. Н. и М. Н.. Управителният съвет на дружеството се състоял от свидетелите П. П., Е. К. и Л. Н., всички от гр.
Монтана. Управител бил св. П. П.. Банковата сметка на дружеството била IBAN: BG09BPBI81701606414676 в „Пощенска банка“ АД. Тя била открита на 22.05.2018 г. в „Банка Пиреос България“ АД и трансферирана към „Юробанк България“ АД („Пощенска банка“ АД) на дата 15.11.2019 г. (писмо на л. 3, т. 4 ДП)
С вътрешнобанково пълномощно от 21.11.2019г. управителят - св. П. П., бил упълномощил подс. И. Г. да представлява дружеството пред банката и да извършва без ограничение всякакви действия на разпореждане с банковите сметки на дружеството. На практика, нито едно от посочените лица, влизащи в управителни органи на дружеството, извън подсъдимия, не се е занимавало с него.
Нито швейцарското, нито датското дружество някога са имали отношения с „Месокомбинат Монтана“ АД. Още повече, че както се посочи, българското дружество въобще не е развивало стопанска дейност.
Швейцарското дружество не е имало служител с име А. Р.. Управителят св. Х. не познава такова лице. Дружеството не е сключвало договор с подс. Г., нито такъв с дружеството „Месокомбинат Монтана“ АД. Не е проявявало интерес за закупуване на месокомбинат в гр. Монтана. Не е участвало в 4 международен проект.
Тъй като „Месокомбинат Монтана“ АД не е извършвало търговска дейност, по банковата му сметка до 06.03.2020 г. не е имало никакви транзакции, специално към 01.01.2020г. началното салдо е било 0,00 лв.
На 27.02.2020г. швейцарското дружество „Суис Алпин Фиш“ АД получило електронно съобщение, на което бил придаден вид, че изхожда от имейл адреса на датското дружество „Нордик Сийфууд“ АД със служител М.
Х.-П.. Съобщението носило и логото на датското дружество. Всъщност, изпращачът на съобщението не бил датското дружество в лицето на М. П., а неустановено лице. Съобщението изхождало от електронен адрес почти същия като на датското дружество, с разликата, че от потребителското име „nordicseafood“ била премахната една буква - „i“, и така адресът станал „nordcseafood.com“. С тази малка промяна пощата, от която било изпратено съобщението, силно наподобявала пощата на датското дружество, без да е същата. При необръщане на внимание на разликата, четецът на съобщението бивал заблуден, че то изхожда от пощата на датското дружество, без то реално да е изпращало такова. Още повече, че съобщението носило логото на датското дружество.
В изпратеното по този начин от неизвестното лице неистинско (лъжливо) съобщение швейцарското дружество се уведомявало, че всички чакащи и бъдещи плащания вече трябва да се извършват по новата им сметка, която била посочена в приложението и че очакват своевременно плащане на неплатените фактури. Като нова сметка се посочвала сметката на „Месокомбинат Монтана“ АД, IBAN: BG09BPBI81701606414676, с вписано име на получателя – „Nordic Mesokombinat Montana“ АD в „Пощенска банка“ АД, към онзи момент - „Юробанк България“ АД (писмо на л. 132, внохд и на л. 42, т. 3, л. 74 и 75 , т. 3 ДП). С вписването на добавката на латиница „Nordic“ към реалното име на българското дружество допълнително се създавало впечатление за връзка на това дружество с доставчика „Nordic Seafood“.
Разпечатката съдържа 43 от 240 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46090bca-797b-43a2-8272-c503f3853a4a