Решение № 152 от 28.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседА.е на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20222100900323 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. С. С., земеделски производител, ЕГН ********** от ******, подадена чрез адв.

Християн Христов против Земеделска кооперация за производство и услуги „Съгласие“, ЕИК 812101075, със седалище и адрес на управление с.Брястовец, общ.Бургас и Т. П. Т., ЕГН ********** от ******, с който се иска да се приеме за установено, че съществува вземане от ответниците и те му дължат солидарно сумата от 51 000лв. по запис на заповед, издаден на 09.02.2021г., предявен на 16.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ищецът е провел заповедно производство по чл.417 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№477/2022г. по описа на БРС. Издадена му е била заповед за незабавно изпълнение №446/10.02.2022г. за 51 000 лв. и за законната лихва от подаване на заявлението. За поискА.те суми, представляващи такси за връчване на записа на заповед чрез ЧСИ и комисионни за банки, заявлението е отхвърлено. Длъжниците Т. П. Т. и „Земеделска кооперация за производство и услуги „Съгласие“ са подали възражения по чл.414 ГПК, като с Определение №3405/22.06.2022г. е указано на заявителя в едномесечен срок да предяви иск против длъжниците за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в указания срок.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от запис на заповед, издаден на 09.02.2021г. за сумата от 51 000 лв., с издател ЗКПУ“Съгласие“ и авалист Т. П. Т., предявен за плащане на длъжниците по него на 20.12.2021г., който запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, вкл. срещу авалиста.

Постъпил е отговор само от ответника Т. П. Т., който счита предявените 1 искове за неоснователни, като оспорва всечки заявени обстоятелства по твърдяното вземане на ищеца. Счита, че изложеното в исковата молба не разкрива действителните отношения между страните. Оспорва формирането на размера на вземането по представения запис на заповед.

Намира записа на заповед за нередовен от формална страна, както и, че в настоящото производство на доказване подлежи каузалното правоотношение, което обуславя издаването на ценната книга с цел гарантиране на изпълнение на задълженията по него. Счита, че представяният с исковата молба договор за покупко-продажба от 09.02.2021г. не е каузалното правоотношение, обуславящо издаването на записа на заповед.

Заявява, че не е страна по каузалното правоотношение и липсва правна и търговска логика, основание и нужда като физическо лице да се задължава по повод дейността на ЗКПУ“Съгласие“, на която е бил председател към онзи момент. Видно от справка в публичния търговски регистър, председател на кооперацията винаги, както и към настоящия момент е Т. Т..

Счита, че договорът е безпредметен и „се е развалил по право“, като страните по него не са имали желание да го реализират.

Обръща внимание, че ищецът не твърди в исковата молба, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението по договора от 09.02.2021г., поради което тя била необоснована.

Наред с изложеното, счита, че ищецът следва да докаже, че е изправна страна по каузалната сделка и твърди, че вземането по записа на заповед не е изискуемо, защото не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Ако не бъде отхвърлена претенцията по изложените от него съображения, твърди, че ищецът е недобросъвестен, защото към 2021г. кооперацията се управлявала от трето лице и той не бил запознат с отношенията с ищеца, вкл. дали е извършено плащане от издателя на записа на заповед. Твърди, че от м.юли „насам“ кооперацията имала нов председател. Ако било извършено плащане, ищецът нямал право да търси изпълнение от авалиста.

Освен това, ответникът не разбрал, че подписва записа на заповед в качеството си на физическо лице като авалист.

В допълнителната искова молба, освен че оспорва изложените от ответника Т. съображения, ищецът развива доводите си за основателност на претенцията въз основа на съществуващ между него и ЗКПУ“Съгласие“ договор от 09.02.2021г., който е представил по делото с първоначалната искова молба. Изрично заявява, че в настоящия процес подлежи на изследване каузалното правоотношение, което обуславяло издаването на процесния запис на заповед. Поддържа, че представеният договор от 09.02.2021г. е каузалното правоотношение и записът на заповед е издаден, за да гарантира изпълнението на задължения по него, обуславящо издаването на процесния запис на заповед, по който председателят на кооперацията се е задължил и лично.

По отношение на връчване на исковата молба и допълнителната такава на ответникът ЗКПУ „Съгласие“: Първото уведомление за връчване на исковата молба се е върнало с отбелязване върху разписката, че Т. П. Т. отказва да получи документите след няколко опита за връчване, тъй като вече 2 не бил председател. След направена справка в ТР по партидата на дружеството е видно, че вписана промяна относно председателя на кооперацията няма. Следователно, книжата са връчени редовно при удостоверен от връчителя отказ по чл.44 ГПК. Ответникът ЗКПУ „Съгласие“обаче е получил редовно препис от допълнителната искова молба с приложенията. Писмен отговор от него не е постъпил по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ.

По делото е представен записът на заповед, видно от който ответната ЗКПУ „Съгласие“, безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на или на заповед на ищеца, сумата от 51 000 лв., платим на предявяване, с място на плащане гр.Добрич. Подписан е от Т. П. Т. като Председател на кооперацията. Ответникът Т. П. Т. е авалирал задължението на кооперацията като издател на записа на заповед на същата дата.

Представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на поемателя. Заповедта е била предявена на ЗКПУ „Съгласие“ чрез председателя му Т. Т. на 16.12.2021г., видно от удостовереното от ЧСИ 803 Таня Маджарова, а на Т. Т. като поръчител- на 22.10.2021г.

По делото е представен и договора за покупко-продажба от 09.02.2021г., сключен между ЗКПУ „Съгласие“ като продавач и ЗП С. С. С.като купувач, за който ищецът с допълнителната искова молба в отговор на ответника Т. заявява, че е каузалната сделка, за обезпечаване на която е издаден процесния запис на заповед. Ищецът е представил договора за покупко-продажба с исковата молба и с допълнителната искова молба е въвел и това основание. Предметът на делото по иск по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца за съществуването на подлежащото на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. При редовен от външна страна запис на заповед, както в случая, при общото оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и длъжникаиздател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Но въведеното от ищеца твърдение за наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, разкрива обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза и ето защо, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Ответникът Т. твърди, че не посоченият договор от 09.02.2021г. е каузалната сделка, за обезпечаване на която е издаден записа на заповед, но в същото време прави изявление, че той е подписал ценната книга като председател на ЗКПУ „Съгласие“ за задължение на кооперацията по договора, като не сочи друга каузална сделка, по която да се е задължил. Няма основание да се приеме и, че не е разбрал, че подписва и като авалист, като това обяснение не го освобождава от отговорност. Авалирането означава, че подписалото се в това качество лице поема дълга по записа на заповед солидарно с издателя и съдържа съгласието на авалиста да отговаря спрямо кредитора на самостоятелно основание за чуждия дълг, наред с длъжника, чието изпълнение гарантира и дори вместо него. Авалът обезпечава менителничното вземане, а не каузалното, по повод на което е издаден записът на заповед. Наред с това, поради самостоятелния 3 характер на задължението на менителничния поръчител, той не може да противопостави на приносителя възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, по което авалистът не е страна. Такова е допустимо само в хипотеза на недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя. В настоящия случай авалистът Т. не е страна по каузалното правоотношение и няма доводи за недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя.

От представения по делото договор за покупко-продажба между ищеца и ЗКПУ „Съгласие“ №2101/09.02.2021г. е видно, че кооперацията се е задължила да достави и прехвърли на купувача определени по количество и вид пшеница, по цени и при условията по договора. Вероятно изпълнение по договора няма, предвид твърденията на ищеца и след като ответникът дори не е възразил като не е подал отговор по твърденията за неизпълнение.

Единственото, което се установи по делото, е от извършената и приета съдебно-счетоводна експертиза, че е била заплатена авансово част от уговорената цена на стоката. Други доказателства във връзка с изпълнението или неизпълнението на договора, не са ангажирани по делото. Видно от представения договор, в чл.8, ал.1 страните са договорили, че се издава запис на заповед в полза на купувача по него „като гаранция за бъдещото изпълнение по доставката на стоката“ и другите условия по договора, който запис на заповед обезпечава задължението на продавача за доставка на стоката при условията на договора, вкл. задължението на продавача да върне авансово сумата в двоен размер и други дължими суми съгласно чл.7, ал.3 от Договора, както и вреди от неизпълнението и неустойки.

По повод поискано два пъти допускане на обезпечение на иска обаче, обосновавайки обезпечителната си нужда, ищецът е представил по настоящото дело изпълнителни листи, издадени по други дела между същите страни, един от които е изпълнителен лист №62/31.03.2023г. по т.д.

№384/2021г. по описа на БОС. От него е видно, че ответникът ЗКПУ „Съгласие“ е осъден да върне сума, представляваща двойния задатък на авансово платеното по договора от 09.02.2021г./каузалното правоотношение и по настоящото дело/, сключен между тях и развален от ищеца към настоящия момент. При служебна проверка в ЕИСС, се констатира, че действително изпълнителният лист е издаден по т.д.№384/2021г. по описа на БОС и в решението, отразено в диспозитива, е прието, че процесният договор, въз основа на който се твърди, че е издаден записът на заповед, е развален. От този изпълнителен лист за първи път става видно, че каузално правоотношение към момента на приключване на настоящото производство вече не съществува. Както на основание чл.235, ал.3 ГПК, така и въз основа на т.9 от ТР №4/2014г., т.д.№4/2013г. на ВКС, следва да се вземат предвид всички факти, които са от значение за делото след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като съществуването на вземането по издадената заповед се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За развалянето на договора, по настоящото дело никоя от страните не е споменала, но този факт, възникнал преди приключване на настоящото производство, предвид реализирано обезпечение по неизпълнения договор, е съществен за съществото на спора. Ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, както 4 твърди ищецът, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. В противен случай би се стигнало неоснователно до реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Съдът е длъжен да отчете изменение, прекратяване или погасяване по каузалното правоотношение, защото би могло да се стигне до неоснователно обогатяване. Кредиторът може да твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението по конкретно каузално правоотношение, но следва да докаже връзката между издадената ценна книга и съществуването на вземането по каузалното правоотношение. В настоящия процес това не е сторено.