Присъда № 142 от 02.08.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №142/02.08.2023 г. по НОХД №1164/2023 г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу ***,за това че: на 01.03.2020г. в **, като извършител в съучастие с неустановено лице, също действало като извършител, с което се сговорил предварително, при немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот разбиване на бравата на входна врата на кооперацията и на врата на метална каса, чрез използване на технически средства — неустановени такива за разбиване на вратата на кооперацията и за пробиване на отвор в областта на заключващия механизъм на вратата на касата и подбран или преправен ключ за отваряне на входната врата на офиса и метална щанга за разбиване на вратата на касата, и чрез използване на специални начини - пробиване на отвор в областта на заключващия механизъм на вратата на касата и отваряне на входната врата на офиса с подбран или преправен ключ, отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 10 080 /десет хиляди и осемдесет/ евро, равняващи се на 19714.77 /деветнадесет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, собственост на ***,представлявана от С.П.Д, ЕГН ********** и парична сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, собственост на **, представлявано от М.С.Д., ЕГН **********, всичко парична сума в общ размер на 24 714, 77 /двадесет и четири хиляди седемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ от владението на С.П.Д, ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. второ и трето и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от ощетените юридически лица ** и **, както следва: за сумата от 19714, 77 лева на първия ищец, както и за сумата от 5000 лв.на втория ищец, представляващи обезщетение за причинени на всяко от юридическите лица имуществени вреди от престъплението , ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от момента на извършване на деянието – 01.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. В същото съдебно заседание ** и ** бяха конституирани като граждански ищци.

Пред съда подсъдимият *** и неговият защитник адв.П.Д. направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и поконкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, считайки, че същите установяват по категоричен и безспорен начин авторството на деянието. Подчертава високата степен на обществена опасност, изводима както от характера на деянието, така и от отрицателния облик на подсъдимия независимо от факта на настъпилата реабилитация по предходните осъждания и прави позоваване на данни за неприключило наказателно производство срещу А.К.. В аспекта на изложените съображения прокурорът настоява за наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години.

Адвокат Е.Д., представляваща юридическите лица ** и ** се солидаризира с тезата на прокурора, като претендира основателност и доказаност на приетите за съвместно разглеждане граждански искове и настоява за уважаването им в пълния предявен размер.

С.Д. , законен представител на ** и М.Д., законен представител на ** посочват, че нямат какво да допълнят към заявеното от адв.Е.Д..

В своята защитна пледоария адв.Д. противопоставя възражения срещу резонността и правната обосновка на заявеното от прокурора, а именно, че осъждания, спрямо които е 1 настъпила реабилитация и незавършени наказателни производства не следва да се третират на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Акцентира върху фактори и обстоятелства от смекчаващо естество, които според него доминират и настоява за определяне на наказание лишаване от свобода с конкретно изражение след приложението на редукцията на чл.58а, ал.1 НК-1 година, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Не оспорва основателността и доказаността на гражданските искове.

При предоставеното му право на лична защита подсъдимият К. посочва, че споделя позицията на защитника си и не желае да прави допълнение.

При предоставената му последна дума подсъдимият К. заявява, че признава вината си, бил е подведен да извърши престъплението и моли за снизхождение.

След цялостна проверка на събраните доказателствени източници в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, съдът достигна до следните фактически изводи:

***, представлявана от свидетеля С.П.Д -в качеството му на председател на духовния съвет и главен епископ, стопанисва имот- офис с молитвена зала, в жилищна кооперация, находяща се на адрес: **. Имотът е на три нива, като първото ниво представлява партерно помещение с врата за изход към **, която врата била винаги в заключено положение, оборудвана с охранителна СОТ- система, и се ползвала единствено при събиране (служби) с миряните. За влизане в имота се ползвала предимно входната врата на второто ниво, явяващо се първи жилищен етаж. Тази входна врата била метална, заключваща се със секретна брава, като не била оборудвана с охранителна СОТ-система. До тази врата се достига по стълбище, започващо след входната врата на жилищната кооперацията. На второто ниво на имота се намира голямо помещение ползвано за молитвена зала, като на това ниво има стълбище слизащо към първо ниво- партера, както и стълбище за качване към третото ниво, явяващо се втори жилищен етаж. На третото ниво се намират четири помещения, едното от които било ползвано от св.С.Д. за кабинет. В него имало поставена метална каса, в която църквата съхранявала дарените от миряните пари. Касата се заключвала с електронно заключващ механизъм. В касата била събрана от дарения и се съхранявала парични суми в евро в обща размер на 10 080 /десет хиляди и осемдесет/ евро, равняващи се на 19714.77 /деветнадесет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/. Наред с това свидетелят С.Д. бил оставил на съхранение в касата и сумата от 5 000/пет хиляди/ лева, собственост на **, представлявано от съпругата му- свидетелят М.С.Д..

H a 01.03.2020г, около 16.30 часа свидетелят Д. напуснал последен помещенията, като заключил външната метална врата откъм второто ниво, водеща към етажната площадка на ет. 1 на кооперацията. Входната вратата откъм партерното помещение също била заключена и с активирана СОТ-система. След 20:00часа живущите в сградата заключили и входната врата на кооперацията.

Към инкриминирания период подсъдимият *** работел като ключар, в ателие, намиращо се в *. Въпреки трудовата си ангажираност същият не разполагал с достатъчно доходи , поради което непрекъснато сключвал договори за парични заеми и потребителски кредити с различни дружества, а именно-**, като често с новите кредити рефинансирал предходни такива и не винаги бил в състояние да погасява задълженията си по тях.

Поради тази причина- влошеното си финансово състояние, както и разчитайки на знанията и уменията си на ключар, подсъдимият К. взел решение да извърши кражба, за да си набави парични средства. Това си намерение обсъдил с неустановено в хода на разследването лице, с което се сговорили да извършат кражбата заедно. Подсъдимият се сдобил с информация, че в офиса на **, намиращ се в ** се съхранява значителна парична сума и двамата съучастници решили да я откраднат.

В изпълнение на взетото решение, на 01.03.2020г, около 21.00 часа подсъдимият А.К. и неговият съучастник се намирали в района около сградата на ул.**. Със себе си носели различни инструменти, включително метална щанга, подбрани или подправени ключове, както и инструменти за пробиване, които смятали да използват за взломяване и отваряне на 2 заключващите механизми на касата и входните врати на помещенията. Присъствието на подсъдимия на посоченото място, както и последващите му действия за проникване в сградата били възприети от свидетел с Идентификационен №1, чиято самоличност е запазена в тайна по делото на осн.чл.123, ал.2, т.2 от НПК.

След като се уверили, че помещенията в имота са тъмни- не било включено осветление в нито една от стаите, подсъдимият К. и неговия съучастник предприели действия за проникване в жилищната кооперация, а след това и в имота (офиса) на **. За целта, счупили вътрешната част на секретния патрон на входната врата на кооперацията, като упражнили силен двустранен натиск с неустановен инструмент, и по този начин успели да я отворят.

Намирайки се вътре в жилищната сграда - на етажната площадка на първи жилищен етаж, подсъдимият и неговия съучастник предприели действия по отваряне на входната метална врата, откъм второ ниво на офиса. С помощта на подбран или преправен ключ, подсъдимият К. и неговия съучастник отворили и тази врата, влизайки на второто ниво на офиса, а оттам по вътрешните стълби се качили на третото ниво. От кабинета на С.Д. взели заключената метална каса и с помощта на родопско одеяло, което взели от една от стаите на трето ниво, я пренесли до молитвената зала на второ ниво. С помощта на носения от тях инструмент за пробиване направили отвор в електронно заключващия механизъм на касата, като по този начин достигнали риглата на заключващия механизъм и я преодолели, което съчетано с упражняване на силен натиск с металната щанга довело до отваряне на вратата на касата.

Подсъдимият К. и неговият съучастник взели всички пари, намиращи се в металната каса, а имено - 10 080 евро и 5000 лева, след което , за да заличат евентуално оставените от тях следи, с помощта на стирка, вода и миещ препарат/дезинфектант/ измили пода. Бяло, пластмасово шише с надпис „bellena“ от използвания от тях миещ препарат, останал до металната каса.

Преди полунощ подсъдимият К. и неговият съучастник напуснали сградата.

На следващия ден- 02.03.2020г, свидетелят С.П. пристигнала в 07.10 часа, за да почисти офиса и молитвената зала. Същата установила ,че външната метална врата откъм първия жилищен етаж е затворена, но отключена, като лампите в офиса и молитвената зала светели.

В молитвената зала, върху родопско одеяло постлано на пода, видяла че се намира металната каса, която би трябвало да бъде в кабинета на Д.. П.а веднага се обадила на Д. и му съобщила за случилото се. Т.к. същият по това време пътувал за гр.Стара Загора разпоредил на свидетелката да не пипа нищо, а веднага да се обади на тел. 112.

Пристигналата своевременно следствено-оперативна група извършила оглед на местопроизшествието, при който били описани и иззети следните веществени доказателства : металната каса; бялото, пластмасово шише с надпис „bellena“; секретната брава на входната врата откъм второ ниво на офиса; счупения секретен патрон от бравата на входната врата на сградата; пластмасово шише с надпис „Devin 500 ml“ и пластмасова помпичка с тръбичка.

Междувременно, още на следващия ден след извършената от него кражба, подсъдимият предсрочно погасил кредита си към *, заплащайки наведнъж четири месечни вноски, както и две просрочени месечни вноски по кредита си към *. Също така върнал паричен заем в размер на 200 лева на св.И.П., на когото направило впечатление, че при срещата им подсъдимият К. освен ,че му върнал парите, платил и общата им сметка в заведението,в което били, като при плащането извадил голяма пачка с пари, в която имало банкноти от по 100 евро. Това направило впечатление на свидетеля, т.като знаел, че К. има просрочени задължения към фирми за бързи кредити.