Определение № 9095 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9095 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110144727 по описа за 2025 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба на Д. Е. П. с ЕГН ********** срещу „****“ ЕООД с ЕИК*****.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на17.04.2026 г. от 09.40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи извлечение от сметки и погасителен план към Договор за потребителски кредит „****“ № **** от **** г., доколкото по реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя нарочни справки и извлечения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като не е необходимо за правилното изясняване на делото от фактическа страна чрез използване на специални знания и умения на вещо лице.

УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да посочи банкова сметка, по която да бъдат изплатени евентуално присъдени суми по делото.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба от Д. Е. П. с ЕГН **********, с адрес:

1 гр.****, срещу „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „***“ № *** от *** г., поради противоречието му със закона, евентуално като накърняващ добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит „***“ № **** от *** г., по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 5000 лева, при обща месечна погасителна вноска от 243.48 лева за срок от 36 месеца, при ГПР от 49.06 %, лихвен процент на ден от 0.11 % и ГЛП от 41 %. Предвидено било ищецът да заплати на ответното дружество възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2500 лева, поради което месечната вноска е в размер на 368.48 лева, а общата дължима от ищцата сума по кредита - 13265.02 лева.

Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвало ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита и кои компоненти са включени в ГПР от 49.06 %. Счита, че уговорките за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 4500 лева са нищожни като заобикалящи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като същите не са включени в размера на ГПР, предвид че по своята същност тези услуги представляват такси за усвояване и управление на кредита. Счита, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР от 49.06 % не отговаря на действителният такъв, съответно посочването на по-нисък от действителния ГПР е равнозначно на посочване на невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. 68д, ал. 1 ЗЗП, както и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. В тази връзка твърди, че е бил поставен в невъзможност да разбере реалния размер на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място счита, че уговорените клаузи за заплащане на допълнителни услуги в общ размер на 4500 лева са нищожни като противоречащи на добрите нрави и нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба предявява настоящите искове. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа становище, че оспорените разпоредби на процесния договор за кредит са уговорени в съответствие с действащите правни норми и същият отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, като подробно излага съображения в тази насока. Сочи, че в процесния договор е уговорен фиксиран лихвен процент, поради което в случая не е било необходимо изготвяне на методика за определянето му, като това се отнася и до ГПР, който също е фиксиран, доколкото е бил формиран от фиксирано вземане, а именно възнаградителна лихва, която не се е променяла при никакви условия. Посочва, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от процесния договор за кредит и подписани от ищцата, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договореното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР. Поддържа, че в ГПР по кредита са включени както уговореният размер на ГЛП, така и са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването му съгласно Приложение 1 към ЗПК. Твърди, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са предоставени по искане на ищцата и не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да 2 отхвърли исковете.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит „****“ № ****от *****г. с посоченото в исковата съдържание, както и че са налице сочените основания за неговата нищожност.

В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „****“ № **** от **** г. с посоченото в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3