Определение № 3088 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3088 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002103986 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 85926/15.07.2025 г., подадена от П. И. Т., чрез адвокат М. И., срещу решение № 3438 от 03.06.2025 г. по гр. д. № 9616/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20094717 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 82231/2017 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която М. Г. Н. и Я. Д. Д. са осъдени да заплатят солидарно на П. И. Т., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 16 497.82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствени на ищеца движими вещи, отнети при извършено на 21.11.2011 г. незаконно проникване в жилището му, находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, ап. № 18, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 21.11.2011 г., до окончателното погасяване на вземането, и на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 52 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължаващи и до днес страдания по загубените лични вещи, представляващи скъп спомен, както и ежедневен страх от ново незаконно проникване в жилището - като неприкосновено лично пространство, причинени от същото незаконно проникване, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 21.11.2011 г., до окончателното погасяване на вземането, като вместо това въззивният съд е отхвърлил тези претенции.

Въззивният съд е съобразил, че ищецът П. И. Т. претендира заплащане на сумата 16 497.82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на притежавани от него движими вещи, отнети при извършено на 21.11.2011 г. незаконно проникване в жилището му (описано по-горе), както и на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължаващи и 1 понастоящем страдания по загубените лични вещи, представляващи скъп спомен, както и ежедневен страх от ново незаконно проникване в жилището - като неприкосновено лично пространство. Приел е, че съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод за липса на кумулативно изискуемите от закона материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците М. Н. и Я. Д. по чл. 45 ЗЗД. Визирал е, че непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, вина, причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Противоправността при деликтите - като нарушение на правилото да не се вреди другиму - се изразява в противоречие между поведението на делинквента и правни норми от действащото обективно право, които по императивен начин уреждат правомощията на титулярите на абсолютни субективни права и съдържанието на тези права. Правото на защита на здравето и на жилището (неприкосновеност) на гражданите са права от категорията на абсолютните и изрично са прогласени в нормите на чл. 33, ал. 1 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България. Софийски градски съд е намерил, че в случая, независимо от наличните данни и доказателства за засягането на тези субективни права на ищеца, не може да се приеме, че това е станало поради проявено от страна на ответниците Н. и Д. спрямо него противоправно поведение. Изложил е, че понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца. Тъй като в случая, въз основа на събраните в процеса доказателства, не се установява на посочената от ищеца дата - 21.11.2011 г., ответниците Н. и Д. да са реализирали спрямо него противоправно поведение, намиращо се в причинна връзка с понесени от него имуществени вреди (стойност на противозаконно отнети движими вещи) и неимуществени вреди (болки и страдания от психическо естество), не може да бъде обоснован извод за наличие на предвидените в чл. 45 ЗЗД материалноправни предпоставки, дадени кумулативно, поради което и посочените ответници не дължат плащането на търсеното обезщетение за обезвреда. Предвид конкретните фактически твърдения, на които се основават исковите претенции, по делото следва да бъде установено при условията на пълно главно доказване, че М. Г. Н. и Я. Д. Д., първият като извършител, и вторият - като помагач, са взели участие в извършеното на 21.11.2011 г. незаконно проникване в жилището на ищеца, находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, ап. № 18, в резултат на което на последния са причинени вреди. Софийски градски съд е посочил, че не споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за липсваща в настоящия случай обвързаност на гражданския съд от влязлата в сила присъда, представена по делото, по въпросите за 2 извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дейците. Визирал е, че съгласно чл. 17, ал. 1 ГПК гражданският съд взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.

Изключение са случаите, при които наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5, респ. е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит, катo с оглед гражданскоправните последици на деянието престъпното обстоятелство може да бъде установено от гражданския съд инцидентно или по нарочно предявен иск (арг. от чл. 124, ал. 5 ГПК). Вън от тези случаи гражданският съд, който разглежда частноправните последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за него относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 ГПК. В случая по отношение на Я. Д. Д. и М. Г. Н. е налице влязла в сила на 21.01.2019 г. присъда от 10.04.2018 г., постановена по НОХД № 21643/2012 г. на СРС, потвърдена с решение № 61/21.01.2019 г. по ВНОХД № 5327/2018 г. на СГС, с която същите са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ, вр. чл. 194 , ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК - за първия, и по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ и т. 7, вр. чл. 194 , ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК - за втория. Не е спорно, че между деянията, за които Д. и Н. са признати за невиновни, и тези, от които се твърди да са произлезли предявените за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, е налице пълно тъждество. С оглед задължителния характер на влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданският съд е обвързан да приеме за неустановени по делото твърденията на ищеца, че ответниците по исковата молба Я. Д. и М. Н. са извършили деянията, във връзка с които се претендират предявените за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че в рамките на наказателното производство при събиране на част от доказателствата, на които се основава повдигнатото обвинение, са допуснати процесуални нарушения, поради което същите не са взети предвид от съда при постановяване на присъдата. Процесуалният закон не поставя задължителното действие на влязлата в сила присъда на наказателния съд в зависимост от нейния вид - дали същата е осъдителна или оправдателна, нито от конкретните обстоятелства, довели до нейното постановяване. Това се отнася и до случаите, при които част от доказателствата в подкрепа на обвинението не са били събрани надлежно по реда на НПК, поради което не са взети предвид от съда при постановяване на присъдата. Обратното - поставянето на задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, разглеждащ частноправните последици от деянието, в зависимост от особеностите на провелото се в рамките на наказателното производство съдебно следствие би довело до сериозно разколебаване на правната сигурност. В същото време характерното за наказателния процес засилено служебно участие на съда в процедурата по доказването, съчетано с по-високия формализъм при събирането на доказателства, в действителност създава по-голяма гаранция 3 за разкриване на обективната истина, което прави евентуалната възможност за преразглеждане на фактическите изводи на наказателния съд от гражданския съд практически необоснована. Ето защо, доколкото по делото не се установява Я. Д. и М. Н. да са извършили вменените им от страна на ищеца виновни и противоправни деяния (извършителство и помагачество при извършването на кражба), с което се свързват претендираните имуществени и неимуществени вреди, въззивният съд е заключил, че предявените срещу тях искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Независимо от направения извод за зачитане задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд - съобразно чл. 300 ГПК, съдът е отбелязал, че и при липсата на такова основание за отхвърляне на иска, по същество предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответниците по исковете в случая също не са налице. Това е така, тъй като въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства - гласни доказателства, писмени доказателства (относно причината за местонахождението на Я. Д. в района на извършване на деянието „кражба“) и неоспорено заключение на видео-техническа експертиза, извод в този смисъл не може да бъде направен. Показанията на св. Д. И. и св. Я. Е. - полицейски служители, разследвали инкриминираното деяние от 21.11.2011 г., относно участието на ответниците в същото, имат производен характер, а тези на св. В. И. (служител на „Център за градска мобилност“) не съдържат конкретни данни за съпричастността на Д. и Н. към процесното деяние. Съгласно визираното експертно заключение, прието като неоспорено от страните, двете системи на видео-записите във видеофайловете на приложените по делото оптични носители (дискове) са заснети от две видеокамери (от охранителната система на „Пощенска банка“ и от охранителната система на ЗАД „Енергия“), насочени към различни участъци от [улица], настроени на зимно часово време и различаващи се с 2.20 мин.; дисковете не съдържат информация, позволяваща да се установи съответствие на показанията за време в реалното часово (астрономическо) време към момента на заснемане; заснемането на лицата (две лица от мъжки пол) и на МПС (сребрист автомобил марка „Мерцедес“) от камерата на „Пощенска банка“ обхваща интервала от 12.06 ч. до 13.18 ч. на 21.11.2011 г., а заснемането на обекти от втората камера (на ЗАД „Енергия“) обхваща интервала до 11:45 ч. на 21.11.2011 г., т.е. не включват интервала, в който същите са заснети от първата посочена камера. В резултат на извършеното от експерта лицево идентификационно изследване е дадено допълнително експертно заключение, прието като неоспорено от страните, според което в изображенията от изследваните видеозаписи е заснето лицето на Я. Д. (обстоятелството, че същият се е намирал в района на адреса на посочената банка в деня на кражбата не е и спорно по делото), в изображенията на изследваните записи вероятно (а не несъмнено) е заснето лицето на В. Д., а относно М. Н. не са установени годни за съпоставяне изображения на лица, сходни с неговата външност. Преценени съвкупно, събраните в гражданския процес доказателства, вкл. посочените по-горе, не изпълняват изискването за пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства и като краен резултат налагат извод за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.