Решение № 342 от 12.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Петя Колева

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200482 по описа за 2023 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от подс. А. И. А. чрез упълномощения му защитник – а. Д. и самостоятелно написана жалба от подсъдимия срещу решение № 48 от 29.03.2023 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 280/2022 г.

В жалбата, депозирана чрез защитника, както и в „уточнението на касационна жалба“ от подс. А. се релевират цифрово касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но словесно и нарушение на процесуалния закон. С иницииращите документи се иска оправдаване на подсъдимия, прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 115 от НК или намаляване на наказанието.

Претендира се недоказаност на авторството на деянието; липса на обяснение в мотивите на съда защо по дрехите на подсъдимия няма кръв, ако той е извършил престъплението; откритата следа от ДНК на пострадалата по шапката на подсъдимия е оставена при помощта, оказана от него при изнасянето на трупа на В. М. от моргата; намерената следа от ДНК на подсъдимия по стъкло от вратата на дома на жертвата не доказва авторството на деянието, защото той не отрича, че е бил в дома на В. М. и е влязъл през вратата. Оспорва непотвърдените от друг доказателствен източник показания 1 на съкилийник на подсъдимия; игнорирани били данните, че друго лице е автор на убийството, поради неиздържането на изследване с полиграф, както и неадекватното поведение на свид. И. И. при разпит в съдебно заседание оставя съмнение, че последното е умишлено с цел „прикриване на нещо“. По отношение твърдението за нарушен материален закон адв. Д. оспорва наличието на признака „особена жестокост“ и претендира преквалификация на деянието по основния състав на убийство. Явната несправедливост на наложеното наказание аргументира с неправилност на извода на съда за липса на смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства. Предходните осъждания на подсъдимия не са за престъпления срещу личността, нито са свързани с насилие, като две са за кражби и едно е за деяние по чл. 345 от НК, а наложените му наказания са съответно „пробация“, „лишаване от свобода“ условно и „глоба“. Според защитника се касае за деяния с ниска степен на обществена опасност, от които не следва, че подсъдимият е склонен към насилие или жестокост. Акцентира на младата му възраст и че има малко дете. Затова иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.

Алтернативно моли за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 115 от НК и накрая намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание към средния размер, предвиден за това престъпление.

Защитникът на подс. А. в съдебно заседание поддържа жалбите. Отново развива аргументи за недостатъчност на косвените доказателства за осъждане на подзащитния й. Счита, че не е налице и признакът „особена жестокост“.

Претендира уважаването на жалбата на посочените в нея основания.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения, като смята, че жалбите са неоснователни и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на апелативен съд – Варна. Намира, че косвените доказателства по делото установяват правния извод за виновност на подс. А. във вмененото му престъпление. Набляга на начина на умъртвяване на жертвата в конкретния случай – чрез три силни удара с тесла по главата, резултат от хладнокръвен избор, което смята, че е проява на садизъм и коравосърдечие, които характеризират дееца като жесток човек. Наложеното наказание приема за справедливо.

Частните обвинители и граждански ищци в депозирано становище чрез процесуалния си представител - адв. С. оспорват жалбите. Искат потвърждаване на атакуваното решение.

Подс. А. моли за оправдаване или намаляване на наложеното му наказание.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 14 от 08.07.2022 г., постановена по НОХД № 39/2022 г., 2 окръжен съд – Търговище е признал за виновен подсъдимия А. И. А. и го осъдил на двадесет години лишаване от свобода за деяние по чл. 116, ал. 1, т.

6, пр. последно вр. чл. 115 от НК, като постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по делото.

С цитирания съдебен акт подс. А. А. е осъден да заплати на гражданските ищци Ю. М. А., М. М. А. и Е. М. А. сумите от по сто хиляди лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни.

С присъдата подс. А. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Налично е произнасяне и по въпроса за веществените доказателства.

С решение № 48 от 29.03.2023 г., постановено по ВНОХД № 280/2022 г., Варненският апелативен съд потвърдил атакуваната пред него от упълномощения защитник на подс. А. присъда на окръжен съд – Търговище и го осъдил да заплати направените пред апелативната инстанция деловодни разноски.

Жалбите са допустими, т. к. са подадени в срок, от лица, които разполагат с право на жалба срещу подлежащ на касационно обжалване акт.

Идентичността на релевираните аргументи позволява съвместното им разглеждане. Същите се явяват частично основателни.

Първо е необходимо да се отговори на възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база допустими и годни доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Контролираната инстанция е провела въззивно следствие, на базата на което, в допълнение към дейността на първостепенния съд, е споделила изводите му за доказаност на обвинението срещу подс. А..

Вярно е възражението на защитата за липса на коментар в мотивите към атакувания съдебен акт защо по дрехите на подс. А. няма следи от кръвта на пострадалата при положение, че стаята, в която е намерен трупът на М., е била опръскана с кръв. Това обаче не означава, че съдебният акт страда от липса на отговор на съществен довод на защитата и че тя се отразява на качеството на решението. Въззивният акт изпълва стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК независимо от липсата на отговор на аргумента за това, че няма следи от жертвата по дрехите на подс. А..

3

Видно е от материалите по делото, че биологични следи от пострадалата не са били установени при извършените изследвания на дрехите на подсъдимия. Не следва да се надценява значението на този факт.

Причините за това може да са най-разнообразни. Освен това, обстоятелството, че дрехите са иззети от дома на подс. А. не означава, че те са тези, носени от него в нощта на убийството, а не подобни. На второ място, съдът не е задължен да обсъжда пространно нещо, което липсва. Съвсем правилно, второинстанционният съд се е съсредоточил върху откритите биологични следи от пострадалата по шапката на привлеченото към наказателна отговорност лице и неговите по счупеното стъкло от входната врата на дома й. Върху тези данни той е фокусирал своето внимание.

Споделимо е по принцип твърдението на защитата, че намирането на следи от ДНК на подсъдимия по стъклото само по себе си не доказва авторството на деянието, но в случая не се касае само до открити биологични следи по счупеното стъкло на вратата на пострадалата, а до множество косвени материали, които според съда обосновават авторството на престъплението.

Липсата на установени биологични следи от жертвата по дрехите на подс. А. е компенсирана от откритите такива от М. по шапката на подсъдимия; неговата следа по счупеното стъкло на вратата на дома й; пътят на подсъдимия, очертан от клетките на мобилните оператори, засичащи движението на двата мобилни телефона на пострадалата и мобилния телефон на А., както и управлявания от него лек автомобил през процесната нощ, съвпадащ с пътя, установен от СТЕ, назначени в досъдебната фаза на процеса относно заснетото движение на моторното превозно средство и подсъдимия в него. Назначената от въззивния съд СТЕ безспорно установява, че клетките в землището на с. Г. Н., общ. Търговище и гр. В. П. в изследвания часови интервал са засекли само сим картата на подс. А. и неговото мобилно устройство и тези на М., където тази на жертвата е престанала да е активна, за разлика от тази на подс. А. А..

Затова и липсата на изричен отговор в мотивите на довода на защитата за неоткриването на следи от кръв от пострадалата по дрехите на подсъдимия не обуславя отмяна на решението. Следва да се настои, че апелативният съд подробно се е занимал с всички останали възражения на защитата и доказателствените материали по делото.

Аналитично е изследвана в решението и мотивирано е отхвърлена възможността биологичната следа от М. да е пренесена върху шапката на подс. А. при носенето на чувала с трупа й. На този основен защитен довод е отговорил още първостепенният съд. Видно е, че вещото лице д-р Г. в хода на съдебното следствие е посочило, че тялото на пострадалата е било изключително обезкървено, а чувалът не е бил мокър и нищо не е капело от него, съобразно показанията на свид. З. Р., А. А. и М. С., които решаващият съд е приел за достоверни.

4

Нещо повече, експертът А. при разпита си в съдебно заседание пред първостепенния съд във връзка с установената ДНК на пострадалата върху шапката на подсъдимия е посочила, че в случая ДНК не може да се пренесе от падане на шапката, нито дори от пипане на шапката от пострадалата, защото по обекта е установено ниво от биологичния материал на жертвата, което надвишава евентуално оставеното количество при пипане. Тъкмо на професионалните изводи на вещите лица освен на показанията на свидетелите Р., А. и С., апелативният съд се е позовал, за да не кредитира с доверие обясненията на подс. А. за начина на получаване на следи от жертвата върху шапката му.

Обсъдени от проверявания съд са всички експертизи и в съвкупност със свидетелските показания и обяснения на подсъдимия, към които е подходено критично, поради двойствената им природа, и по причина, че възползвайки се от правото си да дава обяснения във всеки етап на наказателното производство, подсъдимият е „нагаждал“ версията си за случилото се процесната нощ съобразно събраните по делото доказателства. Не е подценено обстоятелството, че освен доказателствено средство в процеса, обясненията на подсъдимия са и основно средство за защита. Обосновано е акцентирано в решението на разминаванията в твърденията на подсъдимия, както в собствените му обяснения, така и при съпоставката им с останалите доказателствени източници. Ясно е проследима волята на съда относно приетото за установено и въз основа на кои доказателствени материали.

Затова не може да се намери за основателно и възражението на защитата за подценяване значението на липсата на следи от жертвата по дрехите на подсъдимия нито за подценяване на верността на обясненията на подсъдимия.

Оценката на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите, а несъгласието на защитника и подс. А. с дадените разрешения не означава, че отговорът е неубедителен. Отново следва да се акцентира на обстоятелството, че съдът не е подминал доказателствените източници, свързани с механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, и е обосновал фактическите си изводи след съпоставка на всички, а не само на част от доказателствените материали.