Решение № 520 от 26.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Благоевград, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201085 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. К. от Б*****, против НП№ 22-1116-000925 829.04.2022г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер общо на 310.00лв. и кумулативно с тава „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца , във връзка с нарушения по чл. 25, ал.1, чл. 123, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения от обектива и субективна страна.

Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител по делото и становище по жалбата. В придружително писмо на преписката до съда прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя в процеса.

Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-Благоевград, Сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по 1

АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл.

61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. / РП-Благоевград, надлежно призована не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 23.06.2022г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 05.07.2023г. /

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 20.04.2022г., св.С. З. /мл.автоконтрольор при С-р „ПП“2 Благоевград/, в присъствието на колегата си –св.В. Л., е съставил на жалбоподателя АУАН№576316 . Акта бил съставен за това, че на 20.04.2022г. в 12.00 часа, в гр.Благоевград, по бул.“Джеймс Баучер“ в посока от кръговото кръстовище, образувано с бул.“В.Левски“, към кръговото кръстовище, образувано с ул.“14-ти полк“, К. е управлявал повереният му товарен автомобил с марка „Ф*********“ с рег.№Е******, собственост на „П****, като на регулирано с пътни знаци кръстовище, образувано с ул.“Даме Груев“, извършил маневра „заобикаляне“ на движещия се пред него в същата посока и намаляващ скоростта лек автомобил с марка „Ф******“ с рег.№*****, управляван от водача И. В. Г., който по време на въпросната маневра на жалбоподателя, бил спиращ пред обозначена пешеходна пътека с ПЗ „Д17“ и пътна маркировка М8, с цел пропускане на пресичащи пешеходци и след като заобиколил водача Г., при прибиране в напуснатата лента , жалбоподателят не се съобразил с неговото положение и посока на движение и блъснал автомобила на Г. странично, реализирайки по този начин ПТП с материални щети. В Акта е посочено също , че ударът между двата автомобила е бил странично в задна лява част на автомобила на жалбоподателя и предна дясна част на автомобила на водача Г.. След удара, според свидетелите по акта, жалбоподателя продължил посоката си на движение направо без да спре за да установи какви са последиците от произшествието, като по този начин напуснал последното. Водача Г. подал сигнал за настъпилото ПТП и именно тогава на мястото на инцидента пристигнали свидетелите З. и Л.. По данни на И. Г., те успели да идентифицират жалбоподателя и да се свържат с него, като поискали той да се върне на местопроизшествието за изясняване на случая. Жалбоподателят се върнал с автомобила си на мястото, посочено му от полицаите, където последните му извършили оглед, както огледали и автомобила на водача Г.. След което , св.Л. изготвил и Протокол за ПТП на място от дата 20.04.2022г., в който описал констатираните щети по двата автомобила и схема за настъпилото произшествие. Именно при огледа на двата автомобили, свидетелите З. и Л. и възприели, че има следи от удара и произшествието в задната лява част на автомобила на жалбоподателя и съответно в предната дясна част на автомобила на водача Г.. На място била извършена проверка и по документи на жалбоподателя, при която се констатирало, че той не носи Контролен талон към СУМПС или друг заместващ го документ . Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано от актосъставителят като нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, такова по чл.123, ал.1, т.1 и съответно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Акта е връчен лично на нарушителя срещу подпис и без отразяване на възражения.

Въз основа на АУАН, на 29.04.2022г., Началникът на група при ОДМВР-Благоевград, Сектор „ПП“, е издал обжалваното НП №22-1116-000925 срещу жалбоподателя и му е определил следните административни санкции за посочените три нарушения, а именно: на основание чл. 179, ал.1, т.5, вр. с чл. 25, ал.1 от ЗДвП –„Глоба“ в размер на 200.00лв., на основание чл. 175, ал.1, т.5, вр. с чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП-„Глоба“ в размер на 100.00лв. и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца и съответно на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 , вр. с чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП-„Глоба“ в размер на 10.00лв. НП е връчено на жалбоподателя чрез разписка лично на 23.06.2022г.

3

Изложените фактически твърдения се потвърждават при разпита на свидетелите З. и Л..

Двамата установяват, че не са очевидци на настъпилото ПТП между автомобила на жалбоподателя и автомобила на водача И. Г., а извели фактическите данни по казуса основно от показанията на последният, който подал сигнал като пострадало лице от произшествието. Наред с това, свидетелите по данни на Г. идентифицирали жалбоподателя като водач на превозното средство, с което е настъпило ПТП, извикали го да се върне на местопроизшествието и след връщането му, направили оглед на двата автомобила, участвали в ПТП и така лично възприели и констатирали описаните в Протокола за ПТП и в акта за нарушение материални щети по тях . Свидетелите сочат, че поддържат акта и в частта му за констатирано при проверката на жалбоподателя, неносене на негов Контролен талон към СУМПС или друг заместващ го документ . При разпита на св. Л. същият уточнява, че мястото на инцидента е платно с по две ленти за движение във всяка посока и двете ленти в една и съща посока са равнопоставени и никой водач не е с предимство , независимо дали се движи в лявата или дясната лента от платното в една и съща посока. За това при маневра заобикаляне на спрял автомобил, водачите трябва да се съобразяват с останалите участници движещи се в лентите в същата посока за движение, така че такава маневра да не създава опасност за тези други участници.

По искане на защитата в съдебното производство бе разпитан и св.П., който се е намирал в автомобила на жалбоподателя на процесната дата и място и е очевидец на случая и на поведението на водача И. Г.. Св.П. твърди, че с жалбоподателя забелязали водача Г. далеч преди мястото на инцидента, защото той се движил с автомобила си след автомобила на К. при навлизането му в кръстовището с бул. „Васил Левски“ и бул.“Джеймс Баучер“. Г. продължил да управлява автомобила си след автомобила на жалбоподателя и при излизането на последният от това кръстовище по ул.“Джеймс Баучер“ към следващото кръгово кръстовище в тази посока. До автобусната спирка преди това второ кръгово кръстовище, св. П. установява, че в лентата, в която управлявал автомобила си жалбоподателя и в близост до автобусната спирка преди кръговото кръстовище с ул.“14-ти полк“, имало спрял автомобил и това накарало К. да направи маневра „заобикаляне“ на този автомобил, като навлезе от дясната лента, в която се движел към лявата лента в същата му посока на движение. Преди тази маневра, св. П. е категоричен, че жалбоподателят е подал и ляв мигач за започване на маневрата, а през това време автомобилът на И. Г. продължавал да се движи зад тях и в същата посока. След като направили въпросната маневра, св.П. и жалбоподателя продължили по пътя си в посока към 7-мо СОУ, където св.П. слязъл от автомобила на К. за да участва в учебен час . Междувременно водача И. Г. подал сигнал в полицията за настъпило с него ПТП с автомобила на жалбоподателя, заради което последният бил намерен и извикан да се върне на мястото на маневрата за изясняване на случая. Св.П. установява също, че едва тогава, жалбоподателят разбрал, както и той самият, че водача Г. твърди, че е причинено ПТП и щети на автомобила му и то от страна на жалбоподателя К. .

Като доказателство по делото е представена Заповед№812з-1632/02.12.2021г. на 4 министъра на вътрешните работи, с която на издателя на атакуваното НП са делегирани правомощия по съставяне на такъв акт при нарушения по ЗДвП.