Решение № 257 от 08.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Плевен, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214400500525 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260239/22.03.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело № 6338/2020г. по описа на същия съд е осъдел на основание чл. 79, т. 2 вр. чл.

284 ЗЗД М. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на А.А.К., ЕГН *******, сумата от 2625,34лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за поръчка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил М. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на А.А.К., ЕГН *******, сумата от 799,02лв., представляваща направени деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М.Т.

– ответник в производството. В нея се правят оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Развиват се доводи в тази насока, като се твърди, че освен разходите за консумативи на жилището от теглените суми е заплащала и наем за гараж, нает от 1 въззиваемия – ищец. Също така твърди, че и самият ищец е теглил лично пари от сметката си, които също лично е разходвал. Заявява, че ищецът следва да докаже, че не му е предавала теглените от нея пари и че не е правила плащания по битовите му сметки. Моли се решението да бъде отменено.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от А.А.К.. В него се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно.

Навеждат се доводи, че фактите, които жалбоподателката иска да се доказват от него са отрицателни и следователно не подлежат на доказване. Завява, че и житейски нелогично е твърдението й, че е теглила суми от сметката, които после му е предавала в брой, при положение, че тя е имала задължението да заплаща консумативи и други разходи. Моли решението да бъде потвърдено, като се претендира присъждането на разноски – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението само в обжалваните му части – относно предоставяне на родителските права върху децата на техния баща и местоживеене в дома му, определения й режим на 2 лични контакти с децата и размера на издръжката. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РсПлевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е следната:

През периода 2017-01.07.2019г. въззиваемият бил в чужбина. На 17.09.2015г. той предоставил пълномощно на въззивницата, по силата на което я оправомощил да получава личната му пенсия, да го представлява пред банките в РБ, да тегли и внася неограничено суми по неговите сметки, да го представлява пред ВиК, ЧЕЗ, МДТ, като от негово име извършва справки и заплаща суми. Пълномощното е нотариално заверено. При завръшането си в РБ през 2019г. въззиваемият установил, че срещу него са образувани изпълнителни дела при ЧСИ за задължения към „Топлофикация Плевен“ ЕАД гр.Плевен. От приложените справки е видно, че за периода въззивницата е извършила тегления от банковите сметки на въззиваемия. Също така е установено и частично плащане на задължения на последния към ЧЕЗ и други доставчици на комунални услуги.

Въз основа на тези факти изцяло правилни и обосновани са изводите на съда, че в случая се касае за договор за поръчка, в който смисъл са и задължителните указания дадени с решение №547/13.11.2020г. по гр.д.

№547/2020г. на Плевенски окръжен съд.

Съгласно този договор довереникът – въззивницата следва лично да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – чл.280 от ЗЗД. Освен това тя е длъжна да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея – чл.281 от ЗЗД и съгласно чл.284 ал.2 от ЗЗД е длъжна да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката.

3

При така регламентираната законова уредба правилно съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като изрично е указал на въззивницата, че следва да докаже извършени плащания от нейна страна с теглените суми от сметката на въззиваемия. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от двете сметки на ищеца в ОББ АД и Пощенска банка за периода 2018-2019г. са изтеглени общо 3130.44лв. Представени са разписки и касови бележки за извършени частични плащания на консумативи – ел. енергия, вода, телекомуникационни услуги. Тъй като са представени от въззивницата, съдът счита, че същата ги е заплатила. Голяма част от тях обаче не касаят периода на иска те са за 2017г., искът е за периода 02.2018-01.07.2019г. Действително пълномощието е още от 2015г., но относимо към процесния период е само едно плащане към „Теленор“. В тази насока съдът изрично е указал на въззивницата, че следва да докаже, че теглените суми са разходвани именно в изпълнение на поетите от нея задължения. Такива доказателства не са представени. От друга страна сам въззиваемият е признал, че въззивницата е върнала частично част от теглената сума, поради което и искът е предявен за 2625.34лв. Същевременно от заключението на експрертизата се установява, че Т. не е извършвала плащания по изпълнителните дела – образувани за задължения към ТЕЦ-Плевен. Това се потвърждава и от нейните обяснения.

Предвид всички данни, съдът счита, че е налице договор за поръчка между страните, като довереникът – въззивницата не е изпълнила задълженията си по него – да погасява задължения на доверителя – въззиваем към доставчици на комунални услуги и кредитни задължения, въпреки, че е теглила суми от негови банкови сметки. Същата не е изпълнила и задължението си да даде отчет/сметка/ по отношение на тези суми.

В същност несъмнено установено е тегленето на суми от нейна страна, но липсват доказателства, че е извършила плащания, според уговорката им.

Твърдението, че е правила такива плащания не се подкрепя от доказателства – нито писмени, нито гласни. Съдът не може да приеме, че тя е изпълнила това си задължение, но не притежава касовите бележки или другите платежни документи, защото е видно, че представя такива за по-ранни периоди, а не представя нито един за по-късния исков.

4

Поради това и съдът счита предявения иск за основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение Решение № 260239/22.03.2021г. постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 6338/2020г., в обжалваната му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5