Решение № 103 от 28.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Сливен, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500098 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №879/23.11.2023г. по гр.д.

№1280/2023г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София да заплати на Н. К. П. сумата от 4900лв., предявена като частичен иск и представляваща част от обезщетение с общ размер от 20000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брата й Т.К.Т., настъпила в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени разноски на ищцата и ответното дружество е осъдено да заплати държавна такса и разноски за вещо лице в полза на съдебната власт по сметка на СлРС.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София и с нея се обжалва решението изцяло.

Дружеството въззивник „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника юриск.

П. Н. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. Счита, че решението е в противоречие с установените от ВКС критерии за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на близък. Позовава се на Тълкувателно 1 решение №1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Посочва, че съгласно тълкувателното решение, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Първоинстанционното решение счита, че е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателното решение задължителна съдебна практика и е неправилно. От събраните по делото доказателства не се установила изискуемата изключителност на съществувалата житейска връзка между ищцата и починалият й брат и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Привързаността между тях не се отличавала с нищо изключително от гледна точка на традиционните за българското общество отношения между децата в едно семейство. Установило се, че ищцата и брат й са имали нормални, естествено близки отношения, но това не било достатъчно, за да обуслови изплащането на застрахователно обезщетение на ищцата. Болката и страданието били породени от внезапната и неочаквана загуба, която изпитва всеки човек при загубата на близък родственик. Съдът не отчел близката родствена връзка и възможното заинтересованост на разпитаните свидетели при кредитиране на свидетелските показания. Неправилна била преценката за изключителна емоционална връзка. Уважителното обръщение помежду им не било предпоставка за изключителност в отношенията. Неправилна била преценката, че ищцата се грижела като майка за брат си, с оглед малката разлика във възрастта им и играта на майка и дете в детска възраст. Счита, че от заключението на съдебно-психологичната експертиза се установявало, че силната връзка между брата и сестрата е типична за този вид отношения. От свидетелските показания и от заключението на вещото лице не можело да се изведе извода за изключителност в близостта между ищцата и починалия по смисъла разяснен в тълкувателното решение на ВКС. Нямало данни за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуация, от които може да се направи извод за създала се особено близка връзка с починалия и действително претърпени изключителни вреди от смъртта му. Внезапната смърт на Т.Т. била тежка морална загуба, но не удовлетворява възприятието на закона.

Налице е обичайна привързаност между непреки родственици и неимуществените вреди от внезапната смърт не надхвърлят рамките на обичайните по смисъла на посоченото тълкувателно решение. Съдът следвало да вземе предвид и народопсихологията, бита и общоприетото разбиране за обичайни и изключителни отношения. Традиционно братята и сестрите са едни от най-близките членове на роднинския кръг. Поради това й връзката на ищцата с брат й, не можела да се определи като изключително силна в смисъла на тълкувателното решение. С оглед изложеното, въззивното застрахователно дружество моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

2

В с.з. дружеството въззивник „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. П. Н., която поддържа подадената от застрахователя въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Счита, че не са налице предпоставките по ТР №1/21.06.2018г. на ВКС.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата Н. К. П., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. Д. Д., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излага съображения относно основателността на исковата претенция и наличието на предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск, предявен като частичен, от роднина на пострадало лице срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брата на ищцата, настъпила при ПТП на 11.05.2019г., виновно причинена от водача на застрахованото МПС, в размер на 4900лв. от 20000лв. целия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на застрахователната претенция до окончателното изплащане, с правно основание 3 чл.432, ал.1, вр. с чл.493 ал.1, т.1 от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

В случая, ищцата в първоинстанционното производство е сестра на увреденото, по смисъла на чл.478 от КЗ, лице – Т.К.Т., починал в резултат на застрахованото събитие – настъпилото на 11.05.2019г. ПТП.

По смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал.3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал.1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията.

4

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищцата Н. К. П. е отправила писмена претенция към въззивника - застраховател на 04.08.2022г. С уведомително писмо от 12.09.2022г. застрахователят „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София е отказал на Н. П. изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Т.К.Т..

Поради това, исковата претенция безспорно е допустима.

По делото е установено /по този въпрос спор между страните не е имало/, че към деня на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 11.05.2019г., е била налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на лекия автомобил м. “Дайхатсу Фероза”, с *** в ответното дружество „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр.

София.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му /задължителната за съда сила на Присъда №10/18.07.2022г. по НОХД №109/2022г. на ЯОС/ – причинено от водача на застрахования автомобил м.

“Дайхатсу Фероза”, с *** - Г.Д.Г., на 11.05.2019г. в с. К., обл. Я., на ул. **, в района на южния край на селското гробище, пътно-транспортно произшествие, като водача на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.25, ал.1, чл.25, ал.2, изр.1 и чл.37, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т.К.Т. от гр. Сливен.