Решение № 99 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 116/2025
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 01.03.2025
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330200116 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 24-0435-000494/
13.11.2024г., с което на Л. В. Б. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
От жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна, както следва:
-АУАН бил съставен само в присъствието на един свидетел;
-не било установено мястото на извършване на нарушението;
-в АУАН и НП била посочена само санкционната разпоредба на чл. 638, ал.3 КЗ, но не и нарушената материално правна норма;
-неправилно не бил приложен чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 23.10.2024г., в 22:20 часа, Л. В. Б. в гр. Пловдив, ул. „Гладстон“ № 64 управлява лек автомобил Ланча с рег.№ ***, чужда собственост, като извършва следното нарушение: лице,което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила. По настоящото дело от жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства за опровергаване, изложеното в АУАН.
Нещо повече, отразеното в АУАН се потвърждава от изготвените по инициатива на съда служебни справки в информационната система на Гаранционен фонд, от които е видно, че процесното МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ нито към датата на нарушението, нито към датата на провеждане на съдебното заседание.
От особено значение са и показанията на актосъставителя, който уточни, че на място е извършена справка чрез служебния таблет в масивите, до които КАТ има служебен достъп, като справката е показала само липса на валидна застраховка гражданска отговорност, но не и наличие на служебно прекратена регистрация на МПС към датата на нарушението. Тоест налице е било условието автомобилът да е надлежно регистриран в страната, тоест имало е задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за същия.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
2
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ. Следва да се посочи, че противно на възраженията на жалбоподателя, в разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ са предвидени както правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и санкцията за нарушаване на визираното правило за поведение, като привръзки с други правни норми не са необходими.
Така Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г. по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив,Решение № 1657 от 13.10.2017 г. по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Действително в чл. 483 КЗ е предвидено задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Внимателният прочит на нормата, обаче показва, че това задължение тежи само върху собственика на автомобила, поради което тази норма се явява неотносима към жалбоподателя, който не е собственик на процесния автомобил.
Именно чл. 638, ал.3 КЗ въвежда задължението за всеки водач на МПС, макар и несобственик, преди да предприеме управление на МПС да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и да се откаже от управлението, ако такава не е налице.
Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
1/ Неоснователно е възражението, че не било ясно мястото на извършване нарушението, доколкото противно на възражението в жалбата, от текста на АУАН и НП е кристално ясно, че това е гр. Пловдив, ул.
3
„Гладстон“ № 64.
2/ Неоснователно е възражението, че НП подлежало на отмяна, доколкото АУАН бил съставен в присъствието на само един свидетел, докато ЗАНН предвиждал това да стане най-малко в присъствие на двама свидетели.
Този довод не държи сметка за трайно установеното положение в съдебната практика, че не всеки формален порок на административния процес представлява СПН и е основание за отмяна на НП, а само този, който се е отразил на възможността да се установят фактическите признаци на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя или е рефлектирал върху правото на защита на жалбоподателя.
В процесния случай вече се изясни, че гореизложената фактическа обстановка се доказва по един несъмнен начин от събраните по делото доказателства, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване правата на наказания субект, още по-малко съществено.
Че съставянето на АУАН в присъствието на само един свидетел не представлява СПН е и трайната съдебна практика.
Така Решение № 2400/13.03.2024 г. на Административният съд Пловдив по КНАХД № 20237180703116 / 2023 г., Решение №939/22.5.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXIV състав, КАНД № 745 / 2023г., Решение № 1872/26.10.2022 год. на Пловдивският Административен Съд, ХХIV състав, КАНД № 1751/2022 г., Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 4 от 04.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2951 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1917 от 27.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 1955 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1473 от 21.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1577 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2051 от 16.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1958 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
3/ Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят бил 4 маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
На първо място по делото нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства за налични конкретни обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение от типичната.
Следва да се отчете и обекта на защитаваните обществени отношения.
С предвиденото задължение за управление на МПС след сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, законодателят цели да гарантира своевременното и надлежно обезщетяване на всички трети лица, които без своя вина са претърпели имуществени и неимуществени вреди в резултат от движението си по пътищата. В този смисъл, доколкото с допуснатото нарушение се засягат, както интересите на фиска, така и на неограничен кръг участници в движението, нарушението няма как да бъде маловажно.
Така изрично Решение № 782 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 338 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3358 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2006 от 21.11.2017 г. по н. д. № 2424 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
С особено значение са Решение № 1737/22.02.2024 г. на 5
Административният съд - Пловдив по КНАХД № 2899 / 2023, Решение № 638/19.01.2024 год. на Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав, КАНД № 2637 по описа на съда за 2023 г. и Решение по КАНД № 2687 по описа за 2023г. на Административен съд-Пловдив, в които изрично се сочи, че не е налице маловажен случай по чл. 638, ал.3 КЗ, дори нарушението да отстранено веднага след констатирането му, доколкото практиката показва, че това обичайно се случва по този вид дела, особено като се има предвид, че наличието на такава застраховка е предпоставка за законосъобразно движение по пътищата.
Още повече, че от изготвената служебна справка от съда се установява всъщност, че нарушението не е отстранено и към датата на откритото съдебно заседание, три месеца по-късно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0435-000494/ 13.11.2024г., с което на Л. В. Б. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6