Решение № 390 от 02.12.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Перник, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20231700100534 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с чл. 513, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 4754/07.08.2023 г., депозирана от Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес *** против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000,00 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2022 година до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага в исковата молба, че на *** около 23.40 в *** е пострадал при ПТП, като е бил ударен от лек автомобил „Субару Лееаци” с рег. номер *** управляван от И.Ю.Л..

Същият предприел маневра, като при движение на заден ход на автомобила ударил пострадалия Г.. Ищецът сочи, че в резултат на претърпения инцидент получил травматични увреждания, а именно: сътресение на мозъка, посткомоционен и посттравматичен синдром със затегнато протичане; посттровматични епилептични припадаци; дискоординационен синдром по централен тип. Излагат се твърдения, че и към момента Г. не е възстановен и лечението му продължава. Сочи, че въпреки приема на медикаменти все още получава епизодични епилептични гърчове, вследствие на които припада и получава различни наранявания по главата и тялото, изразяващи се в контузии, синини и охлузвания. Твърди, че е налице усложнение /ексцес/. С исковата молба са направени твърдения, че получените от Г. травми са довели до изключително интензивни болки и страдания, които ищецът твърди, че търпи и до настоящия момент.

В продължение с исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач е сключил своята застраховка „Зелена карта” № *** валидна от *** до *** с „ Sparebankl Skadeforsikring AS” Норвегия, като допълва, че на основание чл. 506, ал. 3 във вр. с чл.515, ал.2, т.1, когато са настъпили неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при 1

ПТП, настъпило на територията на Република България, а застрахователния договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка различна от Република България, то ответникът носи отговорност по задължителната застраховка „Зелена карта”, като отговорността на същия е в пълен размер, т.е. до размера на действителните неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000,00 /десет милиона/ лева.

С оглед изложеното Р. И. Г. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да му заплати сума в размер на 100 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 511, ал. 3 вр. чл. 513, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло предявения иск като недопустим, а по същество и като неоснователен. Ответникът сочи, че видно от представените с исковата молба доказателства между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е бил предявен иск и има влязло в сила съдебно решение, по силата на което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. Г. обезщетение в размер на 45 000,00 лева за причинени неимуществени вреди. Излагат се съображения, че всички травматични увреждания, настъпили за пострадалия след инцидента са взети предвид от съда при постановяване на решението и определяне на размера на присъденото обезщетение. Въз основа на изложените съображения се твърди, че предявеният срещу „НББАЗ“ иск, квалифициран като ексцес, е недопустим и моли производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно сочи, че ако съдът намери иска за допустим, то счита същия за неоснователен и недоказан. На следващо място предявеният иск се оспорва и по размер.

Допълва, че претендираната от ищеца сума не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както на добрите застрахователни практики и трайно установената съдебна практика по аналогични случаи. В заключение с отговора се излагат твърдения, че ищецът Г. значително е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние след инцидента, като същият е отказал хоспитализация и наблюдение в болнично заведение, както и прилагане на предписаната терапия. Въз основа на изложеното „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ моли съда исковата молба да бъде върната като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено. Прави се алтернативно искане, ако искът бъде намерен за допустим, то същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Моли съда, в случай, че искът бъде признат за основателен, то размерът на претендираното обезщетение да бъде намален с оглед реално търпените болки и страдания от страна на ищеца и съобразно критериите за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, както и извършеното от страна на НББАЗ плащане на обезщетение в размер на общо 50 000,00 лева.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в законна сила решение № 226 от 21.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1211/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 01.03.2021 г. по т. д. № 127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е осъден ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца сума в размер на 45 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на описаното ПТП от ***, като съдът е отхвърлил иска на ищеца за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева.

Видно от мотивите на съдебното решение е, че при ПТП на ищеца Р. И. Г. са причинени телесни повреди със следното медицинско описание: черепно-мозъчна травма, вследствие на която са настъпили усложнения - развитие на травмена епилепсия, представляваща травмена болест на мозъка, в резултат на която сериозно е нарушено качеството на живот на ищеца.

Прието е при разглеждането на делото от Софийски градски съд и Софийски апелативен 2 съд, че възстановяването на Г. към момента на съдебното производство не е завършило.

Съдът е отразил, като е взел предвид заключенията по извършените медицински експертиза, съгласно които средната продължителност на травменото лечение в благоприятния му вариант е от 3 до 5 години, а при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот, както и че ищецът продължавапонастояящем да търпи неблагоприятните последици, свързани с антиконвулсивното лечение и че този период в по-благоприятния му вариант почти сигурно няма да бъде по-кратък от 6 години. Въззивният състав е обобщил, че настъпилите в конкретния случай усложнения - травмена епилепсия и необходимост от медикаментозна поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено завишават обема на вредите и обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в определения от първата инстанция размер от 50 000 лв. (или дължимо обезщетение от 45 000 лв. след приспадане на изплатените извънсъдебно 5 000 лв.), защото нарушават качеството на живот на един млад човек и то за продължителен период.

По делото е представено електроенцефалографско изследване № ***, извършено на Р.

Г.. Според заключението в същото се установява наличие на мултифокална пароксизматична активност (фронтопрецентрано и окципитално) с чести и кратки вторични генерализации на фокуса в окципитално вдясно. Обилни дифузни иритатативни изяви, засилващи се при ХВ.

В настоящото съдебно производство са допуснати, изслушани и приети две съдебномедицински експертизи. Според вещото лице Ж. Т. – невролог, при лицето Р. И. Г., след претърпяна черепно- мозъчна травма на *** и проведено стационарно лечение, в резултат на което е диагностицирано мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, впоследствие се е оформила нова и допълнителна неврологична симптоматика, свързана с прояви на епилептични пристъпи. Вещото лице сочи, че състоянието се контролира медикаментозно с антиконвулсант и въпреки това има инцидентни пристъпи. Усложнението касае промяна в биоелектричната активност на мозъка и оформяне на възбудни огнища, като ЕЕГ изследване от месец 01.2024 г потвърждава наличие на възбудна епилептиформена активност. Това състояние касае засягане на паренхимна структура и е изява на мозъчна енцефалопатия-късна проява на мозъчна контузия. Налице са и дискретни огнищни неврологични симптоми при клиничен преглед. Вещото лице определ , че продължителността на лечението в тези случаи е в широки граници - средно 3-5 години, при затегнато протичане 10-20 години, понякога до живот. Понастоящем има инцидентни прилошавания с изключване на съзнание и необходимост от провеждане на медикаментозно лечение. Заключение в същия смисъл по отношение продължителността на лечение вещото лице е дало и при изготвяне на заключението си по т. д. № 127/2019 г. при първоначалното определяне На настъпилите вреди вследствие от ПТП.

По повторно изготвената акспертиза вещото лице П. П. – специалист неврохирург – невротравматолог по поставените въпроси дали лицето е излекувано напълно ило не и какви болки търпи и ще търпи за в бъдеще, излага, че от травматичния инцидент са изминали пълни шест години, а по делото няма приложена медицинска документация, проследяваща оздравителния процес с периодични контролни прегледи. По отношение болките сочи, че прагът на болева чувствителност е различен при всеки отделен човек. Болевите рецептори в кожата са свободни нервни окончания, които са разположени в повърхностния й слой,също в периоста на костите, в артериалните стени на съдовете, ставните капсули.Степента с която всеки индивид реагира на болка варира значително.Това се дължи главно на способността на мозъка да потиска болковите сигнали към нервната система чрез активиране на контролната аналгезична система. Главоболието се явява най-честото оплакване на пострадалите след нараняване в областта на главата. При травма на скалпа /меките черепни покривки/ контузии,охлузвания,разкъсно-контузни рани свободните нервни окончания в него възбуждат болка.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл. 140 от ГПК съдът по искане на ищеца е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – фактически съжител на ищеца.

3

Показанията на свидетелката С., преценени през призмата на чл. 172 от ГПК установяват, че ищецът е започнал да получава припадаци след ПТП-то, като същата сочи един припадък месец след инцидента, втори – лятото на 2023 г. и друг - настъпил 4 месеца преди разпита й. Заявява, че лятото се случват по – често, особено след ПТП-то. Сочи, че Г. е бил в болница няколко пъти, но не може да псочи къде и кога.

По делото няма данни и приложен доказателства за извършени последващи лечения на ищеца.

Видно от представената по делото с исковата молба, Претенция с вх. №*** от *** по описа на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ищецът е претендирал от ответника извънсъдебно изплащането на застрахователно обезщетение за вреди от ексцес, пряко свързан с получените от него увреждания при ПТП, състояло се на ***, изразяващо се в травматична епилепсия, като същата не е отшумяла към датата на депозиране на претенцията.

Няма данни за отговор от „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“,

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :