Решение № 10786 от 06.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10786 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110162054 по описа за 2021 година иск с пр.осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:

Ищецът - „..., в исковата си молба и уточнение на същата от 03.02.2022г., моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 000 лева (част от общо дължимите - 23 466,60 лева, като в о.с.з. от 02.06.2022г. претенцията е увеличена до пълния си размер), обезщетение по щета № 44012131912308, ведно със законната лихва;

Претендира и разноски.

Ответникът – ...", оспорва иска:

- имало 50 % съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Представеният протокол обвързва съда като фактология (в тази връзка: Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.;

Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС / арг. и от чл. 189, ал. 2 от ЗДП), в случая: участник 1 – С. ... (МПС, ДК№ ...., марка „....“, модел „Голф“) се е движел по „....“, като в района разколна към бул. „България“, участва в ПТП с движещия се в същата посока Участник 2 – И. П. (МПС, ДК№ ..., марка „Мерцедес“, модел „С 560 4Матик“).

1

Образувано е ОХ дело (9230/20г. по описа на СРС), като с Решение от 07.04.2021г. съдът е признал обвиняемия С. П. В., за виновен в това, че на 20.04.2019 г. около 23 часа и 30 минути в град София, при независимо съпричиняване с И. Е. П., и при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „....“, с ДКН № ... по бул. „Околовръстен път” с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Братя Бъкстон“ и в района на пътната връзка с бул. „България“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното П.ожение, посока и скорост на движение”, като извършвайки маневра „завиване надясно за навлизане по друг път“ – за навлизане в отбивката за разклона за бул. „България“, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат по пътя и не се е съобразил с П.ожението, посоката и скоростта на движение на останалите превозни средства - л.а. „Мерцедес“ с ДКН № ... МК и по непредпазливост е причинил … - престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „Б“, пред. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пред. 3 от НК, поради което и на основание чл.

78а, ал. 1 от НК го …“

Според ТР от 06.11.2013г. № 6/2012г., т. 15 - Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК; обвързаността на гражданското производство от наказателното е предмет на Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл.

300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се П.зва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК (отм.), респ. възпроизведени в чл. 300 ГПК, обстоятелства.

Следователно въведеното от законодателя с чл. 222 ГПК (отм.) ограничаване на обективните граници на силата и на пресъдено налагат извод, че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.

Мотивите на решението на наказателен съд, а и разпитите, проведени в различно производство НЕ представляват годно доказателство по смисъла на ГПК (Присъдата не е задължителна за гражданския съд за поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК като елемент от фактическия състав на деянието, а преценяването на степента на 2 допринасянето е възможност само на гражданския съд - Решение № 392 от 11.03.1976г. по гр.д. № 95/76г., I г.о.; Решение на ВКС по т.д. № 368/10г., т. д. № 368/10г., ТК, І-во отд: Или влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС: Визираният по-горе въпрос е свързан и с отказ за преценка и обсъждане на доказателства по повод на възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, при наличие на приключило наказателно производство със споразумение по чл. 414з НПК. Той е и съществен, предвид характера на предявения иск и преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед определяне размера на обезщетението, като е разрешен от апелативната инстанция в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС гражданска и наказателна колегия - н. д. № 41/81 ОСНК. В тази насока, решаващият съд е следвало да зачете константната практика, че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен, ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Практиката на НК в тази насока е относима и към гражданските и търговските дела, предвид произнасяне по въпроси, които са в някои от случаите преюдициални и определящи по отношение на съдебните производства, основани на института на непозволеното увреждане или свързани с прилагане на правилата на застрахователното право; също Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 221 от 21.06.2011г. по гр.д. № 399/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: съобразно разпоредбата на чл. 414и, ал. 1 НПК (отм.) одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а разпоредбата на чл. 222 гпк (отм.), респ. чл. 300 ГПК установява, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. с оглед обвързващата сила на присъдата за гражданския съд следва да се приеме за установено по делото, без да може да пререшава въпроса за причинените неимуществени вреди и размера на обезщетението им; и Определение № 449 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1237/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС.

Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

3

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. П., В. (показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са участниците в инцидента, а вторият е и санкционираният водач), С. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като има дело с втория застраховател) и Н.. От тях се установява, че:

- св. П.: карал второто МПС. Движел се движех се в посока от кв. „Младост“ към кв.

„Люлин“ по Околовръстен път. Някъде срещу бензиностанция „Шел“ или ОМВ се престроил от най-лява лента за направо, в най-дясна лента за направо. И в този момент, малко преди отбивката за бул. „България“ посока център, една кола го ударила от ляво.

Направо имало три ленти. Той бил в най-дясната лента за направо. Ударът настъпил в неговата лента. На неговата кола отпред отляво, пострадали преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата. Ударът го отклонил от пътя и влязъл в канавката и се преобърнал на другата страна. Струва му се, че другата кола се движела в най-лява лента и искала да направи завой надясно. Той се движел направо и искал натам да продължи.

Неговата кола била тотална щета. Преди удара натиснал спирачка с лека маневра в дясно.

Движел се с около 80 км.

Била му повдигната наказателна отговорност и съдът решил, че поради искане на пострадалото лице, делото трябва да се прекрати по отношение на него;

- св. В.: управлявал първия л.а. Прибирал се от квартал „Младост“ към кв. „Княжево“.

Като минал през бул. „Черни връх“ и на задното огледало видях как го приближава нещо много бързо. Бил в крайна лява лента и тръгнал да се престроява в средна лента. Колата го заобиколила в най-дясна лента, докато се престроявал и продължила надолу. Около камерата на бензиностанция „Шел“, понеже там имало стационарна камера, обикновено там винаги хората намалявали и „Мерцедесът“, който го изпреварил също намалил. Свидетелят продължавал да кара в неговата си лява лента и трябвало да завие по отбивката за бул.

„България“. „Мерцедесът“ бил пред него (заради него свидетелят се престроил в крайна лява в средна лента). Пуснал мигач и се престроил се в дясна лента, и предприел маневрата да завие, когато станала катастрофата на отбивката. Не знае с каква скорост се движел „Мерцедесът“, но била с по-висока скорост от 80 км. Вторият водач не бил предприел нищо за да избегне удара.

Когато тръгнал да се престроява от крайна дясна лента, за да се завие по отбивката, нямало кола, когато погледнал (вероятно се има предвид огледалото за задно виждане). След това не спорили с момчетата, за това чия е вината. Свидетелят карал с не повече от 60 км., преди това с малко повече от 80 км/ч.

Движел се в крайна лява лента, когато зад него тръгнал да го настига „Мерцедесът“.

Съответно той му присветнал и г-н В. тръгнал от лявата към средната лента, в този момент вторият л.а. го задминал от дясно и отишъл отново в лявата (крайна) лента. Ударът станал на отбивката, която е 4-та лента за завиване най-дясно и когато влезли в дъгата на завоя.

Свидетелят бил блъснат, след като бил настигнат, като ударът бил страничен.

4

Първоначално съдели и двамата водачи – него за непредпазливост, за това, че не се уверил предварително, че маневрата е безопасна.

Първите двама свидетели са поставени в Очна ставка (чл. 174 от ГПК): св. П. приема, че неговата теза е правилната, а св. В. – приема, че и двамата са виновни.

- св. С. (разпитан по Skype): бил в „Мерцедеса“, като ударът станал в най-крайната дясна лента. Лентите били четири. „Голфът“ направил рязък завой от крайна лява до крайна дясна. Колата се превъртяла и загубил съзнание; и

- св. Н. (разпитан Skype): Движел се с л.а. марка „Сеат“ (не е участник в инцидента), в средната лента на Околовръстното, посока „Цар Борис“. Някъде около „Царско село“ забелязал зад него, на огледалото за обратно виждане от ляво и от дясно бясно приближаващи се светлини в далечината. Приближили два автомобила. Единият, този, който му бил от дясната страна се опитал да завие посока бул. „България“, а този, който му бил от лявата страна се опитал да го последва, като се разминал с предницата на неговата кола с около П.овин метър. Буквално го засякъл. След това, видял, че едната кола излетяла във въздуха. Едната кола била марка „....“, а другата марка „Мерцедес“. Може би „Мерцедесът“ му бил отляво, но не е сигурен. Свидетелят се движел с около 80 км/час. Те се движели може би два пъти по-бързо от него. Ограничението било 80 км/час. Единият се движел в крайна лява лента. Другият се движел в крайна дясна лента. Колата, която и се движела от ляво се опитала да завие и да се спусне към бул. „България“, но била с много голяма скорост и може би тя се обърнала.